Теодор Радев
Защо нападение над стратегически руски военновъздушни бази не би имало голямо влияние върху ситуацията на фронта? На пръв поглед това звучи странно. Да удариш стратегически бомбардировачи или да повредиш важни военновъздушни бази дълбоко в руска територия изглежда като сериозен удар — нещо, което би трябвало да разклати командването и да спре военния напредък. Но реалността на съвременната война, особено с оглед на огромната военна инфраструктура на Русия и динамиката на войната в Украйна, е различна.
За да разберем защо, си представете, че искате да съборите дърво като режете само клоните му. Може да нанесете видими щети, но ако не ударите корените — източниците на силата му — дървото ще остане изправено. Руският военен механизъм работи по подобен начин. Дори ако загуби един или два стратегически бомбардировача или ако пистата на някоя база бъде временно повредена, системата се адаптира. Полетите се пренасочват, задачите се разпределят наново, а други летища поемат операциите. Тези удари, макар и впечатляващи, рядко засягат логистичната основа, която поддържа операциите на фронта.
Стратегическите бомбардировачи, като Ту-95 или Ту-160, например се използват основно за изстрелване на далечни ракети, а не за тактическа въздушна поддръжка близо до фронта. Повредата им може да забави някои ракетни удари, но не влияе директно на бойните действия в Донецк или Херсон. За това трябва да бъдат ударени хеликоптери, изтребители или складове близо до зоната на конфликта. Тактическата въздушна мощ — тази, която действа в реално време на бойното поле — има много по-пряк ефект върху баланса на силите.
Има и разлика между възприятие и реален резултат. Успешният дълбок удар в руска територия има силна психологическа и политическа стойност. Той показва, че Украйна може да достига далеч, тревожи руското общество и напомня, че войната не се води само в далечни окопи. Това са мощни образи. Но що се отнася до реални военни последствия — промяна на позициите, спиране на настъпления или прекъсване на доставки — тези удари често остават декларативни, а не променящи играта.
Освен това тези операции са скъпи. Макар Украйна да получава подкрепа от Запада, запасите ѝ от дронове и прецизни оръжия с голям обсег са ограничени. Използването им изисква внимателно планиране, точна информация и голям риск. Изразходването на тези ресурси за цели, които не дават пряко предимство на фронта, поставя под въпрос устойчивостта на такава стратегия. Символичен удар може да повдигне духа или да направи заглавие, но сам по себе си не променя хода на войната.
Това не означава, че тези удари нямат значение — напротив. Те изпращат послание: Украйна може да удря далеч. Те принуждават Русия да разширява защитата си и да се съмнява в своята сигурност. Но в военен план те са като искри — не са пожар, който може да разруши вериги за доставки, да срине логистиката или да предизвика стратегическо оттегляне.
Ако Украйна иска да промени хода на конфликта, ще ѝ трябват по-мащабни и повтарящи се удари по командни пунктове, важни маршрути за доставки и инфраструктурата, която движи руската военна машина. Докато това не стане, нападенията по далечни летища ще останат смели заглавия — но не и решаващи моменти.
