Докато войната с Русия продължава, украинската власт все по-силно говори за единство, патриотизъм и европейски курс. Но реалните ѝ действия показват точно обратното. Последните събития около НАБУ и САПО са ясен сигнал – институциите, създадени след Майдана като основа на реформите и символ на борбата с олигархията, бързо губят своята независимост. И това не става без помощта на самата власт.
На 22 юли 2025 г. украинският парламент прие на скорост, а президентът Зеленски подписа закон № 12414, който прехвърля контрола върху НАБУ и САПО към Главния прокурор – човек, който напълно зависи от президентската власт. Така се унищожават гаранциите за независимост, градени с години. НАБУ беше една от последните институции, която можеше да започне разследвания срещу високопоставени длъжностни лица – вероятно именно затова тя стана мишена на "реформа".
Трудно е да се повярва, че е случайност фактът, че точно преди приемането на закона НАБУ водеше разследвания срещу хора от най-близкото обкръжение на властта, включително бившия вицепремиер Александър Чернишов. Контраударът дойде веднага – законът беше приет светкавично, без обществени обсъждания, без мнението на експерти, без разговор с ЕС.
Обществото реагира веднага. Протести избухнаха в Киев, Лвов, Харков, Тернопол, Житомир и други градове. Хората ясно показаха: няма да стоят и гледат мълчаливо как им се отнема това, за което се бориха през 2014 г. и продължават да се борят и днес. Това не бяха просто спонтанни митинги – това беше ясен сигнал към властта: не можеш да се бориш с корупцията, ако я използваш като политически инструмент.
Реакцията на президента беше типично политическа. Вместо да наложи вето, той обеща нов законопроект – уж съгласуван с НАБУ и САПО. В действителност това изглежда като опит да се намали общественото напрежение и темата да се прехвърли в задкулисни разговори. Гаранции, че независимостта на антикорупционните органи ще бъде възстановена, няма. А през това време НАБУ губи правомощия, разследванията спират, доверието на обществото се срива.
Особено тревожно е, че всичко това се случва на фона на официалния курс към Европейския съюз. Европейската комисия и страните от Г-7 вече изразиха загриженост и ясно свързаха независимостта на НАБУ с бъдещата финансова и политическа подкрепа за Украйна. Властта рискува не само да развали отношенията със Запада, но и да постави под въпрос цялото европейско бъдеще на страната. Украйна започва все повече да прилича на Унгария на Орбан – с формална демокрация и реална власт, съсредоточена в едни ръце.
Основният въпрос сега е: ще осъзнае ли властта, че натискът от обществото и международното разочарование не са просто временни пречки, а реален резултат от нейното поведение? Или ще продължи да действа по логиката „виновни са критиците“, като се крие зад войната, за да избегне реформи?
В днешна Украйна се води не само война по фронта. Води се и битка за същността на държавата. Ако властта използва пълномащабната война като оправдание, за да разгражда демократичните институции, тогава победата над външния враг може да се превърне в поражение отвътре.
Украинците вече го разбраха. Време е и тези в Президентството да го разберат.
