Чехия пак е шампион по антикомунизъм и антипутинизъм - Прага криминализира комунистическата пропаганда. Защо в България все още не можем да сме като чехите, пита се Ивайло Нойзи Цветков.
Чехите пак са шампиони по антикомунизъм и антипутинизъм. След като организации като местния Институт за изследвания на тоталитарните режими рязко настояха, президентът Петр Павел прокара поправка в Наказателния кодекс, която криминализира комунистическата пропаганда, на практика приравнявайки я с нацистката. Вижте колко красиво звучи: присъди до 5 години ефективен затвор за всеки, който "установява, подкрепя или промотира нацистки, комунистически и други движения, които демонстративно или не целят да потискат човешките права и свободи или да подбуждат към расова, етническа, националистка, религиозна или класова омраза".
С други думи, чешката държава "сготвя" съвсем културно всички видове "възраждания", "величия" и "мечове", защото в духа на поправката попадат и пропутинските пропагандисти. Разбира се, "Комунистическата партия на Бохемия и Моравия", начело с евродепутатката Катерина Конечна, изпищя, че това е политическо решение, насочено към тях - и аз съм съгласен с нея.
Разбира се, че е политическо, когато става въпрос хем за гражданска чувствителност по въпроса, хем за решителност на една истинска европейска държава. Конечна е част от един тамошен антиевропейски кръг, наречен "Staćilo" (нещо като "Стига"), но той през октомври ще се бори за своите жалки 5% и изобщо влизане в парламента. Т.е. по нещо приличат на едни от най-слабите отбори в чешката футболна лига като "Теплице" и "Зин".
И в Литва и Естония има подобни закони
Разбирате накъде ви водя, но ето и още малко добри примери. Литва са ми истинските любимци – там от десетилетия имат подобен закон, събориха всички комунистически паметници и, както казва техният премиер Гинтаутас Палукас, отдавна приключиха с глорификацията на всичко съветско, а сега в народа се е установила тревожност, че Путинова Русия отново иска да ги превземе. Разбираемо, когато имаш граница с Беларус и Калининградска област. И когато си видял основно жилото на комунизма.
И в Естония има подобен закон: там комунистическите символи са абсолютно забранени, включително любимата в България неизтляваща червена петолъчка или, както аз ѝ казвам, червеният дяволски пентаграм. В Талин, вероятно понеже на източната им граница е новата Червена армия, в своя ужас са забранили дори онази путиновска новооткрита панделка с Георгиевския кръст. Естонците, като най-дигиталната страна в света, дори имат държавно мобилно приложение, което следи за проруски символи и пропаганда. Но то няма и нужда, както става ясно от потребител на Reddit: "На теория има закон за руската пропаганда, но държавата не го налага и не следи – просто всички знаят коя е заплахата".
В случая с Чехия има и друг прочит: че това е вид пиар на управляващите, тип "вижте, следваме Вацлав Хавел". Част от интелектуалците обаче напомнят, че самият Хавел никога не е бил за забранителен режим на комунизма. Хавел беше "гандист" - искаше нежен преход и със сигурност не забрани нищо, а новата Чехия един път и завинаги прости на комунистите и ченгетата, за да тръгне напред. И горе-долу така и стана. С дребен детайл: новата опозиция направи от разпадналата се Чехословакия една великолепна Чехия днес.
А България?
И точно тук е моментът да си зададем за стотен път въпроса: Ами ако през тези вече 35 години не ни управляваха неокомунистическите структури и служби? Т.е. да ви питам ли какво стана в България? След половинчатия опит за "антикомунистически" закон при Иван Костов през 2000 година, темата отдавна е заметена под килима, никой реално не решава какво да се прави с комунистическите символи, понеже било сложно законово и всякак.
Струва ми се следното: докато като нация не решим, че всичко комунистическо и путинистко е абсолютно НЕ, ще бъдем най-отзад в класирането на Източна Европа. Затова дадох пример с Чехия, която отдавна ни е задминала.
Защо ние все още не можем като чехите? Простият отговор е, че почти всички във властта в момента са свързани по някакъв начин с посткомунистическото. Сложният… дори не съм сигурен дали има сложен.
***
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.
