Три години минаха от началото на пълномащабната война в Украйна. Може ли да се сложи край и как може да се постигне това, както и ще се промени ли картата на света… Пред ФАКТИ говори доц. Олена Чмир, преподавател в Киевския университет. Тя е сред известните българисти в света. Съавтор е на българо-украинския речник заедно с Иван Стоянов.
- Госпожо Чмир, очаквате ли скоро да се сложи край на военните действия в Украйна. Как гледате на нещата към днешна дата?
- Вижте, аз не съм политически анализатор, аз съм преподавател по български и по украински език. Моята експертиза няма да е политологическа, а просто ще ви кажа как гледам на нещата. Едва ли може да се сложи окончателен край на тази война, но много се надявам, че поне до края на тази година ще се приключи с активни бойни действия. Но това, както казах, не е научна експертиза, това е моето желание. Иначе тази война не може да спре, защото задачата на Русия е да заличи Украйна изцяло, да я погълне, да унищожи и украинската идентичност.
- Не сте ли малко крайна с тези думи?
- Защо… Това е целта. Не съм в никакъв случай крайна с тези думи, защото добре познавам нашата история. Историята на над 300 години пребиваване в състава първо на Руската империя, а после и в състава на Съветския съюз. По този повод ще споделя нещо. Не си спомням точно коя година беше, но е някъде около 90-те години, в Киев гостуваше Збигнев Бжежински. (б.р.- Збигнев Бжежински е американски политолог, социолог и държавен служител от полски произход. Съветник и член на настоятелството на Центъра за стратегически и международни проучвания в САЩ). Той имаше лекция в Киев и направи интересни заключения. Той разви теза, че в момента – отнесено към 90-те години, присъстваме в процеса на разпадане на последната европейска империя - СССР, а това е много важно за цивилизования и изобщо за целия свят. Втората му теза беше, че без Украйна Русия никога няма да може да бъде пак империя. Разбирате ме, нали. Ето защо аз не смятам, че съм крайна. Това е задачата на Русия.
- Всъщност, историята седи в основата на това желание на Русия да се разширява. Така ли е…
- Да. Пред студентите си казвам, че тази война се води за наследството на древна Русия. За да говорим за всички тези неща, трябва да сме наясно по какъв начин става присвояване на чуждата история, за която много говори днешният лидер на Русия. Тази държава, която е съществувала да речем от 9-ти до средата на 12-ти век, се е казвала Рус. Притурката Киевска Русия е сложена чак през 19-ти век и влиза във всички европейски езици. Като започнем само от терминологията, всичко тръгва не натам, накъдето би трябвало да тръгне. Някъде през 2015-2016 година в Москва изградиха паметник на Владимир Велики - на или около Червения площад. И в този момент, в който се изгради този паметник, Русия водеше война срещу Украйна!? Да, не толкова пълномащабна и не с толкова широко нахлуване на военни, но войната течеше… Владимир Велики е Киевски княз. И се питам аз - защо се изгражда такъв паметник в Москва? Какво означава това в културологично и политическо отношение? Когато видях паметника на адмирал Ушаков (б.р.- Фьодор Фьодорович Ушаков е руски военноморски командир, командир на Черноморския флот (1790 – 1798); командир на руско-турската ескадра в Средиземно море (1798 – 1800), адмирал (1799), известен в целия Изток като непобедимият „Ушак паша“. В началото на Руско-турската война от 1787 година е командир на линейния кораб „Свети Павел“. Командва от 1790 година Черноморския флот, като побеждава блестящо турския флот в Керченското морско сражение. При остров Тендра и нос Калиакра прибягва до създаването на нова маневрена тактика, която се отличава от приетата по това време линейна тактика) в Калиакра също ме сполетяха различни размисли. Но да се върнем на паметника в Москва. Питах се защо в Москва правят паметник на Киевски княз, след като по това време, когато той е бил княз в Киев, Москва не е съществувала. Така че наистина войната се води за историческото наследство, за заличаването на украинската идентичност.
- Очаквате ли, когато спрат военните действия, това да стане по фронтовата линия на Херсонска, Донецка, Луганска, Запорожка и Харковска области. Респективно и Крим. Ще се прекрои ли картата на Украйна?
- Няма да се прекрои картата в никакъв случай. Тези територии могат да бъдат временно окупирани, дори в продължение на десетки години, но не и вечно. Би трябвало цивилизованият свят да не признава тези области за руски, както не е било признато окупирането на балтийските държави преди Втората световна война, както не е била призната подялбата на Германия след Втората световна война. Картата на света не може да се променя в никакъв случай. Може да има замразяване, може да има преговори, нещо такова, но всички украински територии трябва да бъдат върнати в границите на Украйна.
- А смятате ли, че тук важна роля може да изиграе американският президент Доналд Тръмп. Как гледате на неговата позиция и на това, което той прави…
- Трудно ми е да коментирам действията на американския президент. Странно би ми се видяло как той ще прави Америка отново велика, както казва, но страната да е затворена на своя континент. Така че не вярвам, че бойните действия ще спрат по инициатива на Тръмп. Вижте, знам, че ние – украинците, ще продължим да се борим. Това е моята гледна точка. Това също е и в интерес на Америка. Чудя се защо Тръмп е тръгнал да изразява една такава теза. Може би и самия той, за мен е сигурно, има такива тоталитарно-диктаторски нагласи, но демократичният свят - много се надявам особено на Стара Европа, да не се съгласи с ново разчертаване на картата на света. Украйна със сигурност няма да се съгласи. Някак съжалявам, че сме изгубили толкова време вече - над 30 години, и че сме предали на Русия тези ракети, с които сега ни обстрелват. И още нещо е важно. Нито един народ в света няма опит при преминаването от тоталитарен управленски строй към демокрацията. Явно това трябва да се изживее. Аз не виждам как окупираните територии ще останат вечно под руско владение, не виждам как картата на Украйна ще се промени.
