На 9 юни 1815 г. е подписан заключителният акт на Виенския конгрес.
Той е свикан през септември 1814 г. след свалянето от власт на Наполеон Бонапарт. В него вземат участие всички европейски страни без Османската империя. Изработените решения стават причина през 1878 г. в Берлин да се свика среща на Велите сили, които да ревизират предварителния Санстефански мирен договор и разделянето на новоосвободената България на три части.
На Виенския конгрес представители от цяла Европа чертаят границите на Стария континент след краха на Наполеон. Равновесието на петте европейски сили - Великобритания, Франция, Прусия, Австрия и Русия - е отново възстановено.
От своя страна европейските монарси го използват, за да задушат либералните течения и да погребат някои от демократичните завоевания от времето на Наполеон.
Въпреки всичките си недостатъци, Виенският конгрес постига и нещо положително - той осигурява на Европа почти 40-годишен мир.
Началото е поставено с договора от Шомон от март 1814 г.
Той изработва решенията, които ще бъдат ратифицирани от по-важния Виенски конгрес през 1814-15 г. Виенският конгрес е първата от поредица международни срещи, станали известни като Европейски концерт - опит за установяване на мирно равновесие на силите в Европа.
Той служи като модел за по-късни организации като Лигата на нациите през 1919 г. и Организацията на обединените нации през 1945 г.
Решенията на Виенския конгрес включват създаването на конфедеративна Германия, разделянето на френските протекторати и анексии на независими държави, възстановяването на кралете на Бурбоните в Испания, разширяването на Нидерландия с включването на това, което през 1830 г. става съвременна Белгия, и продължаването на британските субсидии за съюзниците.
Договорът от Шомон обединява силите за победата над Наполеон и се превръща в крайъгълен камък на Европейския концерт, който формира баланса на силите през следващите две десетилетия.
Основният принцип на европейския баланс на силите е, че не трябва да се позволява на нито една европейска сила да постигне хегемония над значителна част от континента и че това се ограничава най-добре чрез малък брой постоянно променящи се съюзи, които си оспорват властта.
Виенският конгрес ликвидира Наполеоновия свят и се опитва да възстанови монархиите, които Наполеон е свалил, с което поставя началото на епоха на реакция.
Под ръководството на Метерних, министър-председател на Австрия (1809-48 г.), и лорд Касълриг, външен министър на Великобритания (1812-22 г.), конгресът създава система за запазване на мира.
В рамките на Европейския концерт основните европейски сили - Великобритания, Русия, Прусия, Австрия и (след 1818 г.) Франция - се задължават да се срещат редовно, за да разрешават разногласията. Целта е не просто да се възстановят старите граници, а да се промени размерът на основните сили, така че те да могат да се уравновесяват взаимно и да запазят мира.
Лидерите бяха консерватори, които не се интересуваха от републиканизма или революцията, които заплашваха да нарушат статуквото в Европа. Този план беше първият по рода си в европейската история и изглеждаше обещаващ начин за колективно управление на европейските дела и насърчаване на мира.
Конгресът решава полско-саксонската криза във Виена и въпроса за гръцката независимост в Лайбах. Провеждат се три големи европейски конгреса. Конгресът в Екс-ла-Шапел (1818 г.) слага край на окупацията на Франция. Останалите бяха безсмислени, тъй като всяка нация осъзна, че конгресите не са в нейна полза, тъй като споровете се решаваха с все по-малка ефективност.
Конгресът е първият случай в историята, когато в континентален мащаб националните представители се събират, за да формулират договори, вместо да разчитат предимно на съобщения между няколко столици. Уреждането на Виенския конгрес, въпреки последвалите промени, формира рамката на европейската международна политика до избухването на Първата световна война през 1914 г.
Концертът на Европа няма писани правила или постоянни институции, но по време на криза всяка от страните членки може да предложи свикването на конференция. Срещите на Великите сили през този период включват: Екс-ла-Шапел (1818 г.), Карлсбад (1819 г.), Тропау (1820 г.), Лайбах (1821 г.), Верона (1822 г.), Лондон (1832 г.) и Берлин (1878 г.).
