Двамата севернокорейски военнослужещи, пленени от украинските сили, докато се сражават на страната на Русия, вече се намират в Южна Корея. Случаят поставя редица въпроси - от статута им като военнопленници и правното основание за прехвърлянето им до проверките, през които ще преминат, и евентуалното им установяване в страната, обясняват журналистите Шим Кю-сьок и И Хю-йон.
Очаква се първоначално двамата да бъдат разпитани и да преминат през проверки за сигурност, преди южнокорейските власти да решат дали официално да им предоставят закрила и да започнат процедура за интеграцията им в обществото.
Министерството на обединението в Сеул съобщи, че случаите им ще бъдат разгледани в съответствие с действащото законодателство и установената практика. Това предполага прилагането на Закона за защита и подпомагане на заселването на севернокорейски бежанци.
Съгласно него Националната разузнавателна служба (NIS) проверява самоличността на пристигналите от Северна Корея, причините за напускането на страната и евентуални въпроси, свързани с националната сигурност.
Разследването и временното поставяне под закрила могат да продължат до 90 дни, като при извънредни обстоятелства срокът може да бъде удължен.
Ценен източник на военна информация
При двамата войници процедурата вероятно ще бъде по-продължителна заради военното им минало и информацията, с която разполагат за участието на Северна Корея във войната на страната на Русия.
Опозиционният южнокорейски депутат Ю Йон-вон, който се срещна с двамата в Украйна през февруари 2025 г., заяви, че те са служили в севернокорейските специални сили. Според него войниците биха могли да предоставят ценна информация за подготовката и способностите на севернокорейската армия, както и за изпращането на нейни подразделения в Русия.
Обикновено решението дали севернокорейски гражданин да получи закрила се взема от министъра на обединението. Когато обаче са засегнати въпроси на националната сигурност, решението може да бъде взето от директора на NIS.
Ю смята, че чувствителността на случая може да доведе до това двамата да останат извън общественото внимание значително по-дълго от повечето севернокорейци, пристигащи в Южна Корея.
Очаква се да бъде направена и оценка на физическото и психологическото им състояние. При срещата си с тях в Украйна депутатът ги е видял държани отделно един от друг, а продължителната изолация и несигурността около бъдещето им може да са се отразили на психическото им здраве.
Ако получат закрила, двамата вероятно ще преминат през обичайната програма за подготовка на севернокорейци за живот в южнокорейското общество.
Имала ли е Украйна право да ги предаде?
Прехвърлянето поражда и необичаен международноправен казус.
Третата Женевска конвенция предвижда военнопленниците да бъдат освободени и репатрирани без забавяне след прекратяването на активните военни действия. Това обаче не означава непременно забрана за по-ранното им освобождаване или прехвърляне в трета държава.
Украйна и Южна Корея засега не са обявили конкретното правно основание, въз основа на което двамата са били прехвърлени, нито дали с това официално е прекратен статутът им на военнопленници.
Питър Уорд от института "Седжон" посочва, че репатрирането е основен принцип при третирането на военнопленниците, но той не би трябвало да се прилага, когато връщането застрашава тяхното благосъстояние или основни права.
Според него международното хуманитарно право и правото в областта на човешките права предоставят достатъчно основания военнопленник да бъде прехвърлен в избрана от него трета страна, ако тя е съгласна да го приеме.
Допълнителна сложност създават различните позиции за статута на севернокорейските граждани. Международното право разглежда Северна и Южна Корея като отделни държави, докато според южнокорейската правна система севернокорейците по принцип се разглеждат като граждани на Република Корея.
Защо не са върнати в Северна Корея
И двамата войници многократно са заявявали, че искат да заминат за Южна Корея - включително в медийни интервюта и пред депутата Ю Йон-вон.
Принципът за забрана на принудителното връщане не позволява човек да бъде изпращан в държава, където съществува реална опасност да бъде подложен на изтезания, преследване или друго тежко посегателство.
Професорът от Корейския университет и бивш специален представител за правата на човека в Северна Корея Ли Шин-хва отбелязва, че репатрирането остава общият принцип за военнопленниците, но международната практика признава и доброволното репатриране и не допуска принудително връщане при опасност от преследване или изтезания.
Допълнителен фактор е отношението на Пхенян към военнослужещите, попаднали в плен. Севернокорейският лидер Ким Чен-ун публично е възхвалявал войници, които са се самоубили по време на сраженията срещу украинските сили в руската Курска област, където са били пленени и двамата мъже.
Северна Корея разполага с малко основания по международното право да настоява за връщането им против тяхната воля.
Спор между Сеул и Киев за тайната операция
Прехвърлянето предизвика и дипломатическо напрежение между Южна Корея и Украйна.
Сеул поиска извинение от Киев, след като украинският президент Володимир Зеленски разкри пред Общото събрание на ООН, че двамата севернокорейци са били прехвърлени в Южна Корея.
Южнокорейските власти заявиха, че с разкриването на информацията Украйна е нарушила договореност операцията да остане поверителна. Според Сеул секретността е била необходима както за защитата на двамата войници, така и за безопасността на техните роднини, останали в Северна Корея.
Киев от своя страна твърди, че споразумение за запазване на прехвърлянето в тайна не е имало.
Случаят идва на фона на внимателната политика на Южна Корея спрямо войната в Украйна. Въпреки натиска от Киев и някои западни държави Сеул досега отказва да предоставя смъртоносно въоръжение и се ограничава основно с хуманитарна и несмъртоносна помощ.
Президентът Ли Дже-мьон обяви през юли пакет от 100 млн. долара помощ за Украйна, като правителството отново подчерта, че в него не е включено смъртоносно оръжие.
На срещата си през юли Ли и Зеленски се договориха въпросът със севернокорейските военнопленници да бъде решаван в съответствие със свободната воля на самите войници, международното право и хуманитарните принципи.
