79

След катастрофата: отговорите трябва да имат часове и имена

  • емилия милчева - 
  • катастрофа - 
  • мъгла - 
  • тракия

Система за предупреждение на “Тракия” е планирана преди 10 години. Нея я няма, но къде са парите?

След катастрофата: отговорите трябва да имат часове и имена - 1
Снимка: БГНЕС
Deutsche Welle Deutsche Welle информационен портал
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Коментар на Емилия Милчева

Мъглата на магистрала "Тракия" се е вдигнала, но от държавата зависи дали ще вдигне и мъглата около отговорността за единайсетте жертви и над 50 ранени при най-голямата верижна катастрофа.

След ударите с дронове по търговски кораби в Черно море България отново влезе в световните новинарски емисии - този път с трагедията на "Тракия" и припомняне, че българските пътища са сред най-опасните в Европа.

Сценарият е игран много пъти

След кървавия 10 ноември властта първо обяви национален траур, а после - извънредно заседание на работна група. Отново ще се обследват настилки и маркировки, ще се обсъждат системи за предупреждение и ще се обещават отдавна закъснели мерки. Управляващите ще обвиняват предшествениците си, а опозицията ще им иска оставките.

Министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев дори прекрати участието си в климатичната конференция на ООН в Анталия, Турция, за да се върне за извънредно заседание на експертната група, ангажирана с реформата в пътната безопасност.

Само че работата по тази реформа не започва след катастрофата. На 9 септември 2026 г. Министерският съвет одобри План за действие за ограничаване на тежките катастрофи, изготвен от междуведомствена работна група. На 5 ноември, пет дни преди трагедията, Пеев се срещна с експертите, които подготвят изпълнението му. Обсъждани са обменът на данни между тол системата и МВР, автоматизираното установяване на нарушения и контролът върху тежкотоварните автомобили.

Тези мерки са насочени предимно към контрола на водачите. Но пътната безопасност изисква и друго - наблюдение на условията за движение и своевременно предупреждение при опасност. Двата подхода се допълват: единият установява нарушенията, другият помага за предотвратяването на катастрофи.

А система за предупреждение на магистрала "Тракия" е била планирана още преди десет години.

Система няма. А къде са парите?

През 2016 г., при втория кабинет на ГЕРБ и Бойко Борисов, Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) получава европейско финансиране за интелигентна транспортна система на магистрала „Тракия". Проектът за близо 9 млн. лева с ДДС предвижда 40 електронни информационни табла, камери, сензори и централизирано управление на движението. През 2020 г., по време на третия кабинет на ГЕРБ и Бойко Борисов, е сключен договор за над 7,2 млн. лева без ДДС със срок за изпълнение до 30 юни 2022 г.

Четири години след този срок системата не функционира, а договорът е прекратен. Къде са електронните табла, какво е изпълнено и какво е станало с предвидените средства? Защо при опасна мъгла държавата все още не разполага с ефективен механизъм за предупреждение и своевременно ограничаване на скоростта?

Мъглата не е отговорна за несвършената работа.

Оказва се, че от близо 9 млн. лева, предвидени за интелигентната транспортна система на "Тракия", около 610 000 лева са изплатени на изпълнителя за проектиране, показа проверка на сайта Mediapool. По искане на АПИ са променени местата на 40-те електронни табла, което оскъпява проекта. Междувременно цените се повишават, Министерството на транспорта отказва увеличение на европейското финансиране и договорът е прекратен по взаимно съгласие.

Резултатът: платено проектиране, нито едно от обещаните 40 табла и никаква единна система за предупреждение. Защо държавата не е намерила друг начин да изгради системата - публичен отговор няма.

От Своге до "Тракия"

След катастрофата на "Струма" през ноември 2021 г., при която загинаха 45 души, състоянието на пътя стана предмет на съдебен спор. С решение от януари 2025 г. Окръжният съд в Перник прие, че износената маркировка е допринесла за загубата на ориентация на водача, а недостатъците на мантинелата - за тежките последици. АПИ обяви, че ще обжалва.

През август 2018 г. автобус с пенсионери катастрофира край Своге - загинаха 20 души, други десет бяха тежко ранени. Участъкът е ремонтиран от обединение с участието на дружество от групата „Трейс". Според прокуратурата експертизите установяват несъответстваща на изискванията асфалтова настилка и силно намалено сцепление, допринесло за катастрофата наред с несъобразената скорост на автобуса.

Последваха три министерски оставки. На съд са предадени шофьорът и петима представители на строителя, надзора и АПИ. След три връщания на обвинителния акт делото започна по същество през 2024 г.

През юли същата година АПИ подписва четиригодишен договор за полагане на хоризонтална маркировка в областите Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол. Изпълнител е обединението "Маркировки юг", в което водещ партньор с 60% участие е "А.Д. Холд", а другият партньор е "Трейс Груп Холд". Прогнозната стойност на дейностите е 35 млн. лева без ДДС. Кой е изпълнил и кой е приел маркировката в участъците на верижните катастрофи трябва да се установи от конкретните възлагания и приемателни протоколи.

След катастрофата на 10 ноември АПИ твърди, че маркировката и настилката са в добро състояние, но… тепърва ще проверява протоколите и ще взема проби от асфалта.

Верижните катастрофи на 10 ноември са станали в същия район на магистрала "Тракия", край пътен възел "Зимница", където само преди четири месеца загинаха две 9-годишни момчета от футболната школа на "Славия" и бащата на едното. Тогава тир премина през разделителната мантинела и помете автомобила им.

България намалява жертвите по пътищата, но остава с най-високата смъртност в Европейския съюз. Според последната справка на Европейската комисия, публикувана на 27 октомври, през 2025 г. у нас са загинали 456 души - 71 на милион жители при средно 43 за ЕС и 19 в Швеция. Спрямо 2024 г. загиналите са с 22 по-малко. Предварителните данни за първото полугодие на 2026 г. обаче показват обрат - увеличение с над 10% спрямо същия период на миналата година.

Кръв за политическа употреба

Политиците рядко изпитват неудобство да се възползват от човешка трагедия, включително от пролята по пътищата кръв. ГЕРБ поиска оставките на премиера и отговорните министри, а бившият вътрешен министър Калин Стоянов от ДПС обвини настоящия МВР-шеф в липса на превантивни действия.

Във Фейсбук Иван Демерджиев отвърна с обвинения за корупционното наследство в пътното строителство и обещание виновните да стигнат до съда. Наследството обаче не отменя задължението му да обясни какво са направили подчинените му преди катастрофата.

Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов отиде още по-далеч в политическата употреба - обяви, че "Урсула донесе смърт на България, в съвсем буквалния смисъл на думата!", като обвърза посещението на председателката на Европейската комисия с катастрофата. Тези единайсет смърти се оказаха годни за антиевропейска агитация.

Отвъд политическите обвинения остава въпросът как МВР използва ресурсите си.

По времето на кабинета на Росен Желязков МВР сключи договор за 681 автомобила "Шкода Кодиак" за около 33,44 млн. евро с ДДС от Фонда за безопасност на движението. През юли на полицията са предадени 154 от тях. Отделно бяха купени и 50 джипа "Волво”.

Така че, докато чака електронните табла, МВР разполага с патрулни автомобили и полицаи, които могат да бъдат изпратени преди опасен участък като този с мъглата, за да предупреждават водачите, да контролират скоростта и при необходимост да ограничат движението. Част от новите "Шкоди" са на пътя, но къде са били патрулите, когато мъглата е скрила магистралата?

Според репортаж на БНТ предупреждение от АПИ за опасната мъгла не е имало. Георги Гълъбов от Института за пътна безопасност твърди пред NOVA news пък, че камерите са показвали образуването ѝ около два часа преди катастрофата. Това твърдение трябва да бъде проверено по записите и дневниците на дежурните служби.

И.ф. главен секретар на МВР Любомир Николов обеща експертиза, обследване с дрон и приобщаване на всички относими записи към разследването. Метеорологичните условия не са следствие от грешка на държавата, обясни той.

Държавата обаче отговаря за реакцията при опасно време. Кога камерите на Националното тол управление към АПИ са показали опасната мъгла? Имало ли е дежурни служители, които да наблюдават изображенията, и подаден ли е сигнал към МВР? Кога са предупредени водачите и кога е ограничено движението? Отговорите трябва да имат часове и имена. Иначе следващата катастрофа ще завари държавата със същите оправдания, нови жертви и същата мъгла за отговорността.

Поставете оценка:
☆ ☆ ☆ ☆ ☆
Оценка от 0 гласа.

Свързани новини