Коментар на Емилия Милчева:
Мирът беше взет на въоръжение в предизборната кампания за президент на България.
Пълномащабната война, която Русия започна срещу Украйна през 2022 г., беше основна тема и на единствения телевизионен дебат между Илияна Йотова и Андрей Гюров по БНТ.
На първия тур Йотова, която довършва президентския мандат на Румен Радев, изпревари Гюров само с 42 719 гласа, или 2,807 процентни пункта - въпреки прогнозите за много по-голяма преднина. Фотофинишът превърна дебата в изпитание за двамата.
Твърденията им в ефир обаче не бяха подложени на фактчекинг от обществената медия. ДВ направи своя независима проверка.
Кога започна войната в Украйна?
Йотова настояваше, че мирът може да бъде постигнат само чрез преговори с Русия, но не обясни какво би принудило Москва да прекрати агресията и да спазва евентуално споразумение. Тя отхвърли призивите за временно прекратяване на огъня в Украйна като неприложими, но отново предложи мораториум върху бойните действия в Черно море, където търговски кораби са подложени на руски атаки.
Гюров се противопостави на внушението, че изборът е между мир и война, наложено от управляващите в кампанията. Той назова Русия като агресор и настоя за укрепване на отбранителните способности на България и за съюзнически гаранции за сигурността. Разликата не беше в желанието за прекратяване на войната, а в отговора на въпроса как се гарантира мирът.
Показателно беше и твърдението на Йотова, че войната е започнала през 2013-2014 г., а не през 2022 г. През ноември 2013 г. в Киев избухнаха протестите на Евромайдана след отказа на президента Виктор Янукович да подпише споразумението за асоцииране с ЕС. Руската военна агресия започна през 2014 г. с окупацията на Крим и намесата в Донбас, а през февруари 2022 г. прерасна в пълномащабно нахлуване. Смесването на политическата криза в Украйна с началото на руската агресия, а и с протестите на гражданите на Украйна срещу Янукович, размива отговорността за войната.
Колко струва сигурността на България?
Спорът за участието в съюзническата система за противодействие на дронове показа разликата между обещанията и решенията. Гюров припомни, че през септември министърът на отбраната е отказал присъединяване към инициативата на НАТО с аргумента, че България вече участва в сходни европейски проекти и средствата ѝ са ограничени. Малко по-късно се оказа обаче, че е възможно да отделя годишна вноска от 220 000 евро за участие в проекта на Алианса.
Йотова го обвини във внушения и заяви, че правителството вече е подало документи за участие.
Но двамата говореха за различни моменти: Гюров - за първоначалния отказ, Йотова - за последвалото решение. Нейното опровержение не отговори на съществения въпрос: защо България е променила позицията си едва след ескалацията на заплахите в Черно море.
От руската война към руския газ
Спорът за войната продължи с взаимни обвинения за решенията на служебните кабинети. Йотова упрекна Гюров, че като служебен премиер е подписал 10-годишно споразумение с Украйна без мандат от Народното събрание, и обяви, че документът допуска изпращане на български военнослужещи в нападнатата от Русия страна. Това внушение присъства и в предизборната кампания, въпреки че има решение на парламента, което забранява такова участие.
Гюров възрази, че става дума за рамково споразумение, което не предвижда автоматично поемане на подобни ангажименти. Той насочи разговора към 13-годишното споразумение с турската компания "Боташ", сключен от служебно правителство, назначено от Румен Радев.
В опит да защити действията с "Боташ" Йотова заяви, че договорът се е наложил заради "прекъсването на доставките на руски газ за една нощ" от кабинета на Кирил Петков. Фактите са други: през април 2022 г. "Газпром" едностранно спря доставките, след като България отказа да приеме новата схема за плащане в рубли. Така Йотова приписа на българско правителство решение, взето от руския доставчик.
Убедиха ли се колебаещите?
Дебатът беше повече остър, отколкото съдържателен. Двамата си размениха обвинения, но рядко излизаха извън познатите позиции от кампанията. Така единственият им пряк сблъсък даде повече материал за оценка на поведението им.
Ефектът от представянето ще проличи най-вече сред колебаещите се избиратели, които не намериха основание да отидат до урните. Първият тур регистрира най-ниската избирателна активност в най-новата история. Голяма част от симпатизантите на ГЕРБ и ДПС, чиито партийни лидери наложиха неофициално вето на гласуването за първия тур, вероятно ще се задействат по команда, не и от решение, взето след телевизионен дебат.
Никой от двамата претенденти не призна за преговори с партийни лидери. Илияна Йотова използва ефира, за да обвини формации, подкрепящи Гюров, в преговори с ДПС и олигарха Делян Пеевски.
Любен Корнезов или Марк Карни?
Бившата журналистка демонстрира предимствата на три десетилетия в политиката - говореше уверено, владееше телевизионния формат и умело преминаваше от защита в нападение. Назидателният ѝ тон често поставяше в отбранителна позиция икономиста Андрей Гюров, влязъл в политиката преди пет години. Той невинаги успяваше да я парира, на моменти трудно поддържаше същия ритъм.
Зад различното телевизионно поведение се откроиха и две представи за президентската институция. За Йотова тя е преди всичко гарант за приемственост и стабилност, за Гюров - противотежест на изпълнителната власт. Това различие е особено важно, когато президентът и управляващите са политически близки. Тогава въпросът за независимостта на държавния глава не е формален.
Дори в отговорите на личните въпроси пролича разликата между двамата. Йотова отличи поезията на Маргарита Петкова и българския юрист и политик Любен Корнезов, а Гюров - романа "Един аристократ в Москва" на Еймър Тауълс и канадския премиер Марк Карни. Едната се обърна към българските културни и политически авторитети, другият потърси примерите си извън страната.
Кого ще избере България - опитната Йотова или непринудения Гюров?
Показателно беше и онова, за което двамата не говориха. Съдебната система остана извън дебата, както и войните в Близкия изток и политиката на САЩ въпреки прякото им отражение върху европейската сигурност. Получи се парадокс: кандидатите спориха как България да се справя със заплахите отвън, но почти не обсъдиха как президентът може да противодейства на проблемите вътре в държавата.
Йотова използва и друг похват на опитния политик - да замества неудобните обяснения с лични истории. Разказът за болното дете, което можел да храни единствено осъденият му баща, внесе драматизъм в разговора за помилванията, но и недоумение за естеството на заболяването. Защитата на съпруга ѝ от медийни нападки прозвуча почти като театрална реплика, а споменаването на убития ѝ баща добави още един емоционален момент. Тези действия показват колко умело политическият разговор може да бъде пренасочен към съчувствието на зрителя. На този фон Гюров изглеждаше по-непринуден, понякога дори непохватен. Неговата неподготвеност за подобни телевизионни ефекти обаче не означава непременно липса на съдържание. Единият кандидат владееше сцената, другият често оставяше впечатление, че говори без сценарий.
След 48 часа избирателите ще решават на кого да поверят институция, призвана да бъде независима и от правителството, и от партийните интереси. Президентът не може да спре войната в Украйна, но може да реши дали мирът да е оръжие в политическа битка, или цел, за която носи отговорност заедно с партньорите от ЕС и НАТО.
