От Емилия Милчева:
Илияна Йотова и Андрей Гюров имат седмица до президентския балотаж, за да вдигнат нови вълни на подкрепа. Действащият президент Йотова, подкрепена от управляващите, трябва да върне към урните избиратели, които би трябвало да са нейни. А Гюров - да спечели такива, които никога не са били.
Първият тур ги остави с почти равни резултати. За втория резервите от гласове са сред привържениците на отпадналите кандидати и онези над 70%, които изобщо не отидоха до урните.
Помогна ли изобщо Румен Радев?
Само преди месец социологическите проучвания даваха на Йотова преднина от поне 20 процентни пункта пред Гюров. Изглеждаше закономерно: след девет години като вицепрезидент на Румен Радев тя влезе в надпреварата с подкрепата на неговата "Прогресивна България". Първият тур обаче показа колко голямо може да бъде разстоянието между очакваната и действителната подкрепа.
На парламентарните избори през април Румен Радев събра над 1,44 милиона гласа с обещанието за промяна и разрушаване на олигархичния модел. След шест месеца управление очакванията към него се измерват с резултатите от властта, а те не са обнадеждаващи. България е сред трите страни в ЕС с най-висока инфлация. А в обстановка на растяща военна заплаха в Черно море българските власти изглеждат по-загрижени да не разгневят Москва, отколкото да убедят гражданите си, че могат да гарантират сигурността им.
Според "Алфа Рисърч" едва около 29% от априлските избиратели на "Прогресивна България" са участвали в президентския вот. От тях 74% са подкрепили Йотова.
Това е съществената разлика между двата избора. През април хората гласуваха за Румен Радев. Сега от тях се очакваше да гласуват за Илияна Йотова, но вотът не се повтори дори наполовина. Дали заради разочарование от новото управление, заради очакването за лесна победа или защото самият Радев не вложи в кампанията на Йотова енергията, с която спечели парламентарните избори - причините вероятно са повече от една.
Пропиляната преднина
Андрей Гюров успя да стопи дистанцията не само благодарение на подкрепата на "Продължаваме промяната", "Демократична България" и демократичната общност като цяло. В негова полза работеше и образът на сравнително ново лице, което не е изхабено от дългогодишно участие в политиката.
За скъсяването на разликата допринесе и самата Йотова. Скандалът с помилването на осъдения наркотрафикант Огнян Атанасов я съпътстваше през цялата кампания и видимо я изнервяше. Вместо да разсее съмненията още при избухването му, тя първо се опита да прехвърли отговорността за решението си върху медицинската комисия. После трябваше да обяснява как помилван по здравословни причини затворник се е оказал отново замесен в разследване за наркотрафик. А когато последваха още по-неудобни въпроси, изпрати материалите в прокуратурата. Оттам нататък всяка информация по разследването вече можеше да бъде отказана с аргумента за следствената тайна.
Особена предпазливост Йотова демонстрира и по въпроса за руската заплаха за сигурността в Черно море. Тя остана вярна на линията на правителството на Радев, в която стремежът да не се влиза в конфликт с Москва взема превес над необходимостта от категорична позиция. Към това Йотова прибави и откровена демагогия - да не допусне изпращането на български войници в Украйна, въпреки че президентът няма правомощия еднолично да решава това, а парламентът вече се обяви против такова участие.
"Патриотична" или демократична вълна?
На балотажа Йотова и Гюров няма да се състезават само за подкрепата на собствените си избиратели. Ще трябва да убедят хора, които на първия тур са предпочели други кандидати, а някои от тях - и да гласуват срещу досегашните си политически симпатии. Тъкмо тук започва по-трудната част от надпреварата, защото гласовете за отпадналите кандидати не принадлежат на партийните им лидери.
Единият резервоар е т.нар. "патриотичен вот" - гласовете за лидерите на "Възраждане", "Величие" и МЕЧ. С различна реторика, но с общо недоверие към ЕС и с повече сходства във възгледите си за войната в Украйна и предлагания от Москва "мир", трите партии влязоха в президентската надпревара. Така първият тур се превърна и в своеобразно преброяване на избирателите им.
Но тези гласове не образуват общ електорален блок. Избирателите на Костадин Костадинов, Радостин Василев и Ивелин Михайлов имат различни мотиви да ги подкрепят, а отношението им към двамата финалисти също не е непременно еднакво. Лидерът на МЕЧ вече призова избирателите си да гласуват за Гюров - или да си останат вкъщи. За част от избирателите на Костадинов и Михайлов обаче Йотова ще е приемливият избор.
Вторият резервоар е много по-труден за измерване - избирателите, които останаха вкъщи. Сред тях са и симпатизанти на ГЕРБ и ДПС, чиито партии не издигнаха собствени кандидати. Според екзитпола на "Алфа Рисърч" до урните са отишли едва около 30% от избирателите, гласували за ГЕРБ през април, и само 15% от тези на ДПС.
Но гласувалите не са чакали указания от партийните централи. От избирателите на ГЕРБ 39% са подкрепили Гюров, а 22% - Йотова. При ДПС съотношението е обратно: 39% за Йотова срещу 28% за Гюров. Това са данни само за участвалите в президентския вот, но показват, че нито Борисов, нито Пеевски могат да приемат гласовете на партиите си за даденост.
Политически сделки?
Ако се съди по евроатлантическите позиции, които Бойко Борисов демонстрира напоследък, подкрепата за Гюров би изглеждала последователна. Само преди дни той сложи подписа си редом с други бивши премиери като Иван Костов, Кирил Петков и Николай Денков под общ призив за твърд отговор на руската заплаха в Черно море. Евродепутатите на ГЕРБ в ЕНП пък инициираха резолюция на Европейския парламент, която критикува правителството на Радев за недостатъчната му реакция спрямо Москва. Към инициативата се присъединиха и Радан Кънев, и Илхан Кючук (АЛДЕ).
Лидерът на ГЕРБ постави условието подкрепата му да бъде поискана - непоискана няма да даде. Но Андрей Гюров отново повтори, че не са водили и няма да водят разговори с партийни централи, а ще се обърнат директно към българските граждани. А е трудно да си представим задкулисни преговори с Борисов, който едва ли би пропуснал възможността публично да демонстрира, че е бил потърсен.
При ДПС неизвестните са още повече. През 2016 г. Движението подкрепи Румен Радев на балотажа, без да го обяви официално. Днес обаче Делян Пеевски разполага с партия, преминала през разцепление, и с електорат, от който едва 15% са участвали в първия тур. След акциите срещу кметовете на ДПС в Белица, Сунгурларе и Кърджали ниската избирателна активност изглежда по-скоро като демонстрация на контролирано влияние. Пеевски показва, че може не само да мобилизира избирателите си, но и да ги остави вкъщи.
За разлика от политическите договорки, телевизионният дебат, който се очаква тази седмица между Йотова и Гюров, ще бъде пред очите на всички - и може да обърне състезанието. През 1960 г. вицепрезидентът Ричард Никсън се изправя срещу сенатора Джон Ф. Кенеди в първия телевизионен президентски дебат в САЩ. Никсън е блед, изтощен и се поти под прожекторите, докато Кенеди изглежда спокоен и уверен. Дотогава двамата вървят почти наравно, но след дебата Кенеди повежда. Шейсет и шест години по-късно камерите продължават да улавят всяка капка пот, всяко запъване и гримаса.
Кой ще се изпоти на дебата на 29 октомври - това е въпросът.
