Микровълновите печки, GPS-ът, дроновете, изолирбандът, персоналният компютър - това е само кратък списък на неща от ежедневието, които водят началото си от военни изследователски лаборатории. Тяхната двойна употреба - както във военната, така и в гражданската сфера - е известна в отбранителните среди като "военно-гражданска симбиоза".
Днес, когато Европа е напът да отпусне мащабно финансиране за своя отбранителен сектор и да обърне тенденцията на десетилетия на пренебрегване на отбраната, надеждите са, че континентът ще може да се възползва от същата военна изобретателност, за да подобри слабите си производствени резултати, пише "Политико" в свой анализ по темата.
Вече се работи по европейски проекти, съперничещи по мащаб на американските - от континентални противоракетни щитове до съзвездия от сателити в ниска орбита, които могат да заменят все по-ненадеждната Starlink на Илон Мъск.
Очакванията са, че в крайна сметка всички тези инвестиции ще доведат до технологични иновации, които ще се прехвърлят в гражданската икономика, ще повишат производителността и ще се изплатят сами.
Но реалистично ли е това - или е илюзия? Безспорно е, че в краткосрочен план икономическият натиск ще е неизбежен и ще изисква съкращения в други сектори.
"Става дума за това да харчим повече и по-добре", заяви генералният секретар на НАТО Марк Рюте в реч в началото на годината, като призна дългогодишните оплаквания на Вашингтон, че Европа не прави достатъчно за собствената си сигурност. Въпреки че две трети от страните членки на НАТО вече отговарят на изискването за 2% от БВП за отбрана, според него това е "все още крайно недостатъчно".
Рюте очевидно ще получи каквото иска. Европейската комисия отвори вратите за военни разходи в размер на 800 милиарда евро. Успоредно с това Германия - най-голямата икономика на континента - обяви инвестиционен план за трилион евро за модернизиране на армията и ремонт на инфраструктурата.
Робо-войни
Там, където отива публичното финансиране, следва и частният сектор - и вече се появява нова вълна от отбранителни компании, готови да отговорят на нуждите на Европа.
Лоик Мужол е предприемач в отбранителната сфера с дълбоки семейни корени във военната индустрия. Баща му е работил по ядреното възпиране във френския флот, а самият той прекарва девет години в отбранителна компания, преди през 2022 г. - след руската инвазия в Украйна - да съоснове собствената си компания Comand AI.
"Никога няма да можем да произвеждаме повече от стратегически противник като Китай", казва Мужол, изпълнителен директор на базираната в Париж Comand AI. "Трябва да можем да водим операции 10, 100 пъти по-ефективно от тях. Това е началната точка на Comand AI."
Той твърди, че е разработил платформа, базирана на изкуствен интелект, която може да тълкува заповеди, да създава последователности от задачи и да анализира терен - с цел значително ускоряване на реакциите на бойното поле. "С Comand AI един офицер може да свърши работата на четирима", казва той.
Засега компанията е изцяло фокусирана върху отбраната, но според него технологията има и граждански приложения - например за навигация на роботизирани доставки или за защита на частни компании от координирани кибератаки.
Нови космически надпревари
Залагането на нови изобретения в ръцете на компании като Comand AI или европейски сателитни и противоракетни инициативи е риск. Историята показва, че е възможно - но няма гаранции.
"Военните разходи са били важен двигател на технологичния напредък в САЩ", казва Крис Милър, професор в Университета Тафтс и автор на книгата "Чип война: Борбата за най-важната технология в света". "Министерството на отбраната често финансира основни изследвания и прототипи, които впоследствие се реализират от частни фирми в граждански технологии с глобално въздействие - като чипове, GPS, дисплеи."
Изследване на Института в Кил, публикувано преди Мюнхенската конференция по сигурността през февруари, изчислява, че производителността в Европа може да нарасне с 0,25% за всеки 1% от БВП, инвестиран в отбранителни изследователски дейности.
"Има все повече доказателства, че големите технологични пробиви, особено в изчислителната техника, произхождат от научноизследователска дейност, започнала по време на космическата надпревара", казва Итън Илцецки от Лондонското училище по икономика и съавтор на изследването.
Състезателният характер на войната и екзистенциалният залог стимулират ефективността и иновациите. Макар ЕС днес да не иска да повтаря опита с поредна Тридесетгодишна война, именно съперничествата в ранномодерна Европа поставят основите на нейното технологично превъзходство през XVIII и XIX век.
"Съществува стимул да сме на челото на технологичния прогрес - дори да го изпреварваме", казва Илцецки.
Плановете за засилване на отбраната в Европа вече предизвикват критики, особено от левицата, която предупреждава, че съкращенията в социалните разходи ще засилят популизма.
"Военните разходи вече не подлежат на фискални ограничения, докато социалните помощи и платеното родителство са под ножа", пишат икономистите Том Кребс и Изабела Вебер в коментар за Project Syndicate. "Това неминуемо ще засили недоволството."
Правителството на Лейбъристката партия във Великобритания вече даде сигнал - обяви съкращения в социалните помощи за 4,8 милиарда паунда, докато увеличава военния бюджет с 2,2 милиарда.
Разбира се, има и положителни ефекти. Военните разходи ще дадат краткосрочен тласък на икономиката - приходите на отбранителните компании ще растат, ще се откриват нови производствени работни места, а заплатите ще се върнат обратно в икономиката. Според Даниел Крал, водещ икономист в Oxford Economics, мащабът на инвестициите може да помогне на Европа да излезе от застоя чрез растеж, движен от вътрешното търсене.
Но производството на оръжия и бомби се брои в БВП, докато няма дългосрочна производителност от мини, които просто лежат в земята, или гаубици, покрити с брезент. Те може да гарантират сигурността, но приносът им към крайните икономически резултати е трудно измерим.
А това е проблем, тъй като плановете за превъоръжаване ще се финансират основно чрез нов дълг. А държавният дълг вече е висок, което в дългосрочен план може да нанесе щети на икономиката.
Дилеми на избора
Един от начините за справяне с проблема е "по-умно инвестиране". За да задържи максимална стойност в Европа, ЕС ще трябва сам да разработва продукти, които в момента купува от САЩ - без да влошава отношенията с протекционистката администрация във Вашингтон. Повече от половината от европейските военни поръчки отиват към американски фирми.
Френският президент Еманюел Макрон призова правителствата да заменят ракетите Patriot и изтребителите F-35 с европейски алтернативи като SAMP/T и Rafale. Брюксел открито подкрепя местната индустрия като част от усилията за превъоръжаване.
Но страни от фронтовата линия като Полша и Финландия поставят акцент върху непосредствените нужди - дори това да означава покупки от САЩ, Южна Корея или Израел.
"Балтийците виждат огъня, Централна Европа - дима, а останалите не виждат нищо", казва европейски дипломат, пожелал анонимност.
В момента твърде голяма част от европейските отбранителни разходи отиват при утвърдени, бавни национални гиганти. В контраст, докладът на Илцецки описва как Министерството на отбраната на САЩ насърчава конкуренцията чрез паралелно възлагане - купувайки оръжейни системи от няколко компании, за да стимулира съревнование. Тези обществени поръчки често са с отворени параметри и не облагодетелстват утвърдените играчи.
Такива търгове "достигат до по-широк кръг фирми - по-малки, по-млади, ориентирани към технологии ... [и] водят до повече патенти и двойни приложения", се казва в доклада от Кил.
Затова около 16% от военните разходи на САЩ отиват за научноизследователска и развойна дейност, в сравнение с едва 4,5% в Европа. Това помага на американските компании да запазят технологичното си предимство и увеличава шансовете да създадат нещо полезно и за гражданския сектор.
За да успее в дългосрочен план, всяко координирано усилие на ЕС за превъоръжаване ще трябва да отвори повече пространство за нови играчи - по-гъвкави и технологично напреднали, казва Дан Брезниц, експерт по иновационни политики в Университета на Торонто.
"Трябва да можеш да нарушиш статуквото", казва той. "Трябва да приемеш, че ще се появят нови играчи. И някои от тях ще се превърнат в новите гиганти. А това, честно казано, не съм сигурен, че ЕС умее да прави."
