На фона на изключително хвалебствена статия в „Newsweek” за Ердоган и възходящото му приятелство с Тръмп, което издигало Турция на ниво геополитически играч с роля за решаване на глобални конфликти, някак в периферията остават анализи в турската преса за решението на Анкара Турция да стане „стратегически партньор” на „Инициативата за три морета”.
Не че у нас редовите българи си дават сметка какво всъщност представлява този проект, но амбицията на Турция да не остане настрана от него е най-малкото любопитна тема за процесите, които текат по линията Изток-Запад.
Факт е, че тази Инициатива е създадена преди повече от 10 години и засяга страните от Централна и Източна Европа между Балтийско-Черно море-Адриатика.
Страните от Централна и Източна Европа т.е. Австрия, България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, заедно с Румъния, Словакия, Словения обхващат 1/3 от територията на ЕС и имат 111 млн. души население. Едни имат брегове на Балтийско море, България и Румъния на Черно, Хърватия и Словения на Адриатика, а Австрия, Унгария и Словакия нямат морски брегове.
Но се смята, че всички тези държави са „най-ограничените в геополитическо отношение”, едва ли не най-изостанали в икономическо отношение и трудно решават проблемите с неравенството в доходите със Западна Европа.
Изчислява се, че БВП на глава от населението е 78 % от средния за ЕС. Предвид факта, че страните от Западна Европа, поне доскоро, са добре свързани помежду си с пътища, ж.п. линии, електропроводи, страните от Централна и Източна Европа имат сериозни пропуски в това отношение. Нужни са близо 1.15 трилиона евро, за да се преодолеят проблемите в тази връзка. А е съмнително на този етап западните страни в ЕС да отделят средства в такава посока.
Нормално е да се таи недоволство в това отношение, защото надеждите са били западните партньори да помогнат. Във Вашингтон няма как да не е отчетено това състояние на нещата и решението е да се намери начин да има полза за САЩ с привличането на Централна и Източна Европа към „независима от Западна Европа инициатива”. Още по времето на Обама темата е била обсъждана, а „Атлантическият съвет” излиза с доклад „Доизграждане на Европа от север на юг с помощта на енергетиката, транспорта и телекомуникациите”. Незабавно в Полша и Хърватия започват дискусии за подготвяне на почвата за „Инициативата за три морета”.
На практика обаче не може да се скрие, че обединението на Централна и Източна Европа е британски проект още от 1918г,когато е бил огласен в Полша. Лондон насърчава Варшава да инициира проект „Между моретата”, а целта е „да разчлени и отслаби Русия” т.е. да я направи безвредна. Както се казва „всяка прилика с действителни лица е плод на случайност”. В случая с днешни времена. След ІІ световна война Централна и Източна Европа са оставени под чадъра на СССР, но с днешна дата инициативата има подкрепата на плеядата американски президенти от Обама, Тръмп, та до Байдън.Казват, че Западна Европа била скептична, защото това не е европейски проект, но след 2016г е припознат като „проект за развитие на трансатлантическите отношения”. Най-вече в Германия.
И тук възниква въпросът какво прави Турция в тази инициатива за трите морета.”Асоцииран участник” или „участващ член”? А може би „стратегически партньор” като държава, която може да осигури финансова подкрепа или просто престиж? Нещо като приласкаването на Анкара да участва в общоевропейската система за сигурност, която се инициира от Урсула фон дер Лайен за противопоставяне във военно отношение на Русия? Някои не крият притесненията, че този проект „Инициатива на трите морета” всъщност може да подкопае ЕС и даже, че е „троянски кон на САЩ в Европа”. Все пак в първия си мандат президентът Тръмп присъства на втората среща във Варшава на участниците в този проект. Украйна е приета за „асоцииран член”.
През 2023г Гърция е вече „участващ член” и то в период, когато бе обявена от Вашингтон за стратегически партньор следствие задълбочаването на военното сътрудничество със САЩ. На гръцка територия се откриха нови американски военни бази. Молдова получава „асоциирано членство”.През 2024г Япония вече е „стратегически парньор” на Инициативата, а Анкара и Мадрид са подали молби да станат „стратегически партньори”. През м.април 2025г те вече са станали „стратегически партньори” на „Инициативата три морета”. Явно защото Ердоган определено е насочил политиките на Турция в западна посока, а и самият проект си е англо-американски. Колко ще струва това „стратегическо партньорство” е друг въпрос. Защото става въпрос за инвестиции. Но без съмнение е геополитическо позициониране.
С Гърция в тази инициатива моретата стават 4, а идеята е и да се реализира проект за свързване на Централна Азия и Турция, както и да се свърже Ирак и Турция чрез „Път на развитието”.
Така се свързва Източна Европа с Централна Азия и Близкия изток, а Турция живее с мисълта, че ще е „геополитически център”. Особено като се знае, че търговията по мере е за предпочитане поради по-ниски цени и кратки срокове за доставки. Както се казва, „морските маршрути са магистралите за външна търговия”. И с дивиденти са онези, които ги контролират. А не само създават.
Каквото и да се говори, предстои да се изчисляват ползите или загубите при участие в този проект.
Дали това участие отговаря на национални интереси и ориентация в геополитически аспект. Дали няма да се получи капан за страна като Турция поради слаба икономическа възвращаемост на това „стратегическо партньорство”? Публикувани данни показват, че източноевропейските държави са представили на инвеститори 143 проекта по инициативата „Три морета”. От тях 89 проекта са обявени за „приоритетни” и е посочен бюджет от 102 млд евро да тях. От тези проекти 43 са инвестиции в транспорта, 33 в енергетиката и 13 в комуникациите. Подозренията са, че инвестициите в транспортни проекти са с цел „инфраструктура за военни доставки”.
Но сред тези 89 „приоритетни проекта” се предвижда газопровод от румънско находище на газ в Черно море до България-Унгария- Австрия.
Също и Балтийско-адриатическа трансевропейска транспортна мрежа, включително пътища, ж.п, морска и въздушна. Интегрирането на балтийските страни към европейската ж.п. мрежа вече е в ход, а другите проекти са предстоящи. Турция, казват, може да участва като подизпълнител. Най-вече в „неприоритетните проекти”, които се предвиждат за реализация в Молдова или Украйна.От тези проекти европейските инвеститори бягат поради рискове и трудности, свързани с войната в Украйна. Те са линии за военни доставки и несъмнено застрашават Русия.
Ако се включи Турция, това допълнително ще усложни отношенията с Москва и затова призивите са да се направят допълнителни анализи за ползи и вреди.
Турски инвестиции не са приоритетни за Европа, но ако „държат Русия заета”, това е полезно, нали? Пък може Анкара да спечели 1-2 млрд дол, но това ще компенсира ли вредите от влошаване на отношенията с Москва? Рискът е несъмнен, икономически и политически. Дори и ако се отчита фактът, че западните санкции към Русия лишиха Източна Европа от руски нефт и газ, а Турция остана един от малкото доставчици на руска газ. Изграденият терминал за втечнен газ в Полша и Хърватия като част от инициативата „Три морета” доведе само до заместване на руския газ с втечнен амеракански, но не реши проблемите с цените и доставките. А и намали дивидентите за Анкара.
Видно е, че сметките за предполагаеми рискове при „Инициативата три морета” трябва да се правят трезво.
Предвижда се 718 км автомагистрала „Виа Карпатия”, която ще свърже литовското пристанище Клайпеда със Солун през Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България,което да стане до края на 2025г., и е основен проект. Това било „възпираща отбранителна инфраструктура срещу Русия”. От Вашингтон твърдят, че в случай на нахлуване на руснаците в балтийските брегове логистичният транспорт на войната между НАТО и Русия ще се осъществява през Егейско море и свързаните със Солун ж.п. линии и магистрали.
Но някои в Турция се притесняват, че ако НАТО или САЩ решат да воюват с Китай, или Гърция да воюва с Турция, тази магистрала „Виа Карпатия” и ж.п. линията до Солун може да се използва срещу Анкара, а не срещу Москва.
Един вид САЩ планират да осигурят логистична подкрепа за войната в Източното Средиземноморие през Балтийско море и Източна Европа, където турският флот няма връзка. Стига се до извод, че Западът кара Турция сама да си изкопае кладенеца. Един вид „Инициативата три морета”, която управляващите в Турция смятат, че е изгодна в икономически план, не е достатъчна, за да се проумее, че сухопътните и ж.п. маршрути от Балтийско до Егейско море са „основна линия за военни доставки, които могат да се използват и срещу Турция”.
Защо точно на този етап се поставят тези въпроси в Анкара? Защото тревогата от военни действия, последица от войната в Украйна, не изчезва. Напротив, дрънкането на оръжия не е само шум в системата, а и реални действия в посока „грижа за сигурността и отбраната” предвид „агресивните намерения на Русия”. Активността на Брюксел в тази посока е неудържима. А какво мисли София по въпроса е мъгла за редовите българи. Въпреки участието на министъра ни на отбраната във Форум за сигурността в Черно море и на Балканите.
Зам.-министърът на отбраната на Турция, Суай Алпай, е заявил на този форум, че „Битката за Черно море не е приключила. Има настоящи и възможни нови заплахи”, защото регионът е „стратегически морски коридор свързващ Европа, Азия, Каспийско море, Близкия изток и Средиземноморието”. Ясно е защо външната политика на Анкара е насочена с предимство към тези райони. За София не е ясно. Но може би Европа трябва да си даде сметка колко и къде живеят най-много турци. Според турските източници: в Германия са 4 млн, Франция -700 хил, Нидарландия са 500 хил, в Англия-400 хил, САЩ – 300 хил, Австрия – 250 хил, Белгия – 240 хил и т.н. Казват му „мека сила” или възможност за роля и влияние. Да му мисли Европа, а ние сме европейци, нали?
