Адв. Любомира Минкова пред ФАКТИ: Фентанилът може да удари България като епидемия

След трагедията в Благоевград, при която 16-годишно момиче загуби живота си след падане от петия етаж на жилищен блок, а друго непълнолетно момче беше открито с тежки травми, обществото отново насочи вниманието си към тревожния проблем с употребата на наркотици сред подрастващите. По случая бяха задържани младежи, а разследването разглежда различни версии – от инцидент под въздействие на психоактивни вещества до евентуално престъпление. Според информацията до момента в апартамента, където се е провеждало събиране на млади хора, са открити данни за употреба на наркотични вещества, като разследващите работят по изясняване на всички обстоятелства около трагедията. Случаят предизвика сериозен обществен дебат за ефективността на държавната политика срещу наркотиците, ролята на институциите, наказателното законодателство, превенцията сред младите хора и отговорността на обществото. По тези въпроси пред ФАКТИ говори адвокат Любомира Минкова.

- Адв. Минкова, защо през последните две десетилетия фокусът на правоохранителните органи се е изместил от разпространителите на наркотици към потребителите и зависимите лица?
- По темата може да се говори много, но ако трябва да изброя в някакъв кратък взаимосвързан порядък защо се стигна дотам, че в днешни дни в някои съдилища все още се предават на съд лица, зависими от наркотици, държащи по една цигара „марихуана“ на стойност дори няколко евроцента, наистина следва да се цитират някои факти. Първите са от 2000 г., когато станах следовател, а последните – от 2026 г., когато вече съм адвокат.
През 2000 г. хероинът бе публично известен като сигурен убиец и самоунищожител на здравето и психиката. Стойността му беше изключително висока, а кокаинът беше някакъв символ от филмите, който никой обикновен човек не можеше да си позволи да си купи, защото беше изключително скъп. Престъпните групи, произвеждащи основно хероин и отглеждащи марихуана, бяха малко, а прилагането спрямо тях на специални разузнавателни средства в пълен обем бе много опростено. Почти във всяко полицейско управление имаше представител – служител на ГДБОП, и той следеше оперативната обстановка, за да сглоби пъзела до залавяне на лицата в момент на продажба.
Тогава целта беше да се предаде на съд бързо и винаги под угрозата от голямо наказание лишаване от свобода всяко лице, независимо дали има рецидивно минало, стига да е продало наркотик някому. Потребителите и зависимите от наркотични вещества бяха важни свидетели, а и самите те бяха възприемани като жертви на организирани престъпници. Никога не съм си поставяла въпроса като следовател дали е важно да предам на съд лицето, което поради своя лична трагедия е станало толкова зависимо, че не може да стои пред мен, без да трепери и стене, а по-скоро съм изпитвала гняв, че някой безскрупулен рецидивист се е възползвал от слабостта на младежа.


Но тогава самата държавна власт нямаше за цел да изброява непрестанно пред обществото куха статистика – брой задържани, брой осъдени, заловено количество в тонове и килограми.

Просто в света без интернет работехме тихо по задачите, а клиниките за зависими бяха много повече и в тях действаха добри метадонови и други лечебни програми.
Всички ние от това поколение през 2000 г., около 30-те си години, за кратко време загубихме свои съученици, приятели или съседи от свръхдоза хероин. Непрестанно като човек изпитвах страх какво би се случило, ако опитам хероин, защото само една доза е достатъчна да те направи зависим – действително само една, а следващата вече трябва да е двойна.
Следващите години, с добиване на много възможности да се пътува извън пределите на България, групите, препитаващи се с този тип дейност, „подобриха“ организационните си структури и се увеличиха неимоверно като брой. Така, ползвайки все по-съвременни методи за „зарибяване“ – уж познат ти казва в дискотеката: „Пийни това и ще полетиш в небесата“, а след секунди се усещаш как си казваш: „Да, искам да съм щастлив и готин като другите“.
След това политаш в свят на халюцинации, а си изпил едно мъничко хапче с химикал, създаден да разгради мозъчните клетки. Наркотиците и химичните комбинации станаха стотици.

Всяко лекарство, което се ползва в хуманната медицина срещу болка, с подходящ „химик“ бе превърнато в евтин бърз стимулант с тонове отрови, които създават мигновено чувството за всесилие, безкрайна радост, щастие и самочувствие, дори за безсмъртие, атакувайки всички съпротивителни мозъчни клетки.

„Размножаването“ на производителите на наркотици, превръщането на всяко бедно и несретно дете в „готвач“ на хапчета и прахове убийци, доведе до създаване на огромен, неконтролируем пазар, който поради множество трансформации в различни структури на МВР не можеше да бъде контролиран.
В днешни дни всички видове наркотици се поръчват по интернет и идват от всички краища на света. Откриването на производителя и разпространителя изисква ефективно международно сътрудничество, високоподготвена структура за компютърни проследявания и като цяло голям държавен ресурс.
Затова статистиката разми проблема. Наказанието за държане и продажба на наркотично вещество в НК стана почти еднакво. Лесното залавяне и осъждане на консуматора пести усилия, но дава данни за статистиката, която отчита продавачите на наркотици и зависимите, болни лица като еднакви неодушевени предмети.
Държавата, за съжаление, избра лесния вариант, след като не можа да овладее огромния наркопазар. Просто реши да отчете пред обществото всякаква бройка и затова зависимите станаха най-честите подсъдими с обещание за малки присъди, а наркотърговците, заради тромавия и бавен процес – направо бизнесмени с бели якички.

- Необходима ли е промяна в Наказателния кодекс, така че да се прави по-ясно разграничение между зависими потребители и лица, които произвеждат и разпространяват наркотични вещества? Доколко ефективна е настоящата наказателна политика спрямо младите хора, заловени с наркотични вещества за лична употреба?
- Необходимо е приемане на нов НК, защото дефицитите са във всичките му норми. Действащият закон е от 1968 г. и вече е преправян на парче хиляди пъти. Един нормативен акт, създаден във времена, в които наказателните принципи са стъпвали на нуждата от опазване на реда и порядъка в социалистическото общество, не може да бъде ефективен днес, колкото и нови норми в контекста на съвременната нужда от уреждане на актуалните обществени отношения да се приемат.
Ще ви дам един пример – наказателната отговорност по основния състав за произвеждане, преработване, държане с цел разпространение или разпространение на високорискови наркотични вещества е лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева, а за придобиване и държане на същите вещества е от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева, т.е. абсолютно еднаква.
Липсва достатъчно задължителна практика на ВКС, при това от години, която да зададе някакви примерни критерии за маловажност на конкретния случай. Така се получава, че в България можете да видите хиляди различни решения на съдилищата по въпроса кое количество наркотично вещество може да се приеме като такова за лична употреба и кое, макар да не е с цел продажба, заради многото дози, които съдържа, да е основание съдът да постанови на тежко наркозависимо лице голямо наказание лишаване от свобода.

Представете си абсурда на ситуацията,

че в НК от март 2000 г. за престъпленията по чл. 354а, ал. 1 от НК, касаещи придобиването, продажбата и разпространението на високорискови наркотични вещества, се е предвиждало наказание лишаване от свобода от десет до петнадесет години и глоба от сто хиляди до двеста хиляди лева, а сегашната ал. 3 на същия член, която предвижда еднаква отговорност за лицата, държащи високорискови наркотични вещества, с тези, които ги продават, тогава е била със следното съдържание: „Не се наказва лице, което е зависимо от наркотични вещества или техни аналози, ако количеството, което придобива, съхранява, държи или пренася, е в размери, сочещи, че то е предназначено за еднократна употреба.“
Мисля, че само това сравнение отговаря изцяло на въпросите, защото допускането на еднакво третиране на зависимите от наркомания хора с тези, които произвеждат наркотичните вещества, за да донесат печалба някому, а другиго да направят болен и зависим, е довело до настоящите трагични резултати, които крещят за нуждата от промяна на НК, законите и въобще на националната политика.

- Какви мерки за лечение и ресоциализация на зависими лица липсват в България и как това влияе върху рецидивизма сред наркозависимите?
- Липсват основни мерки, типични за високоразвитите общества. Най-вече българското общество и законодателят трябва да осъзнаят, че в България много хора боледуват от наркомания. Това е болест на психична основа, а клиниките за зависими лица в момента са под санитарния минимум.
Ако семейството на болния няма средства за изключително полезните, но много скъпи частни комуни, почти не съществуват други методи за избавление от зависимостта. Липсват образователни програми, групи за взаимопомощ към пробационните служби, възможност за адекватни медицински грижи, програми за включване в трудови и други дейности, които да спомогнат на младежите да осмислят, не чрез мъчителни способи за въздържание, че животът може да е много красив и човек всъщност е силен и значим само когато е далеч от стимулантите.
Категорично съм против и е доказана неефективността на наказанието лишаване от свобода на лицата, които, без да са извършили друго престъпление, са просто тежко зависими от наркотични вещества. За тях трябват много психологически грижи, разбиране и подкрепа от семейството, обществото и най-вече включване във всички възможни програми за общи трудови, културни и творчески занимания.

- Кои международни практики могат успешно да бъдат приложени у нас за борба със зависимостите?
- В САЩ най-малкото е забранена продажбата на алкохол, цигари и марихуана на лица, ненавършили 21-годишна възраст. Защото зависимостите не започват само с наркотиците – те винаги са предхождани от ранна употреба на алкохол и цигари, а у нас липсва всякакъв контрол въпреки формалните забрани.
Независимо че САЩ не могат да бъдат пример за държава, справила се с проблема с наркозависимостта, поне могат да бъдат посочени като пример в правен аспект на абсолютна безкомпромисност към всички търговци, продали забранени вещества на подрастващи.
Самите зависими лица често се изправят незабавно пред съдия, който им предлага алтернативи – лечение в медицинско заведение, общественополезен труд или престой в места, подобни на тези, ограничаващи свободното придвижване. Виждала съм неколкократно съдебни процеси, в които на зависимото лице се налага наказание ежедневно явяване пред пробационен служител за даване на проба за медицинско изследване. Нарушаването на явяването или установяването на ново съдържание на наркотични вещества позволява налагането на по-тежки пробационни мерки и настаняване за принудително лечение.

Канада е уникален пример за борба със зависимостите.

В тази държава наказанията са свързани с непрестанно тестване за употреба на алкохол и наркотични вещества и ограничаване на правото на придвижване с автомобил и други превозни средства при констатиране на наличие на такива.
В тази държава, която има огромен проблем с лицата, употребяващи фентанил, се изграждат медицински пунктове до сборищата на наркозависими и там медицински лица, за да спасят от неправилно дозиране зависимото лице със стерилни спринцовки, сами му поставят точната доза фентанил, само докато овладеят състоянието на абстиненция и отведат болните за лечение в съответни клиники по зависимости.
Представяте ли си – канадските лекари изграждат палаткови медицински пунктове насред гетата с хора, употребяващи фентанил, за да им го дават контролирано, защото фентанилът развива тежка зависимост, многократно по-голяма от тази към хероина, и не може да се лекува чрез алтернативни способи освен чрез лекарска намеса за постепенно намаляване на дозата. Фентанилът може да удари България като епидемия.
Защото един милиграм от този най-смъртоносен убиец, който е и най-евтиният за производство наркотик, може да убие човек.
Но при нас най-ефективна би била практиката за създаване на групи за взаимопомощ и трудова ангажираност, както и обмисляне на нов тип наказание, свързано поне с едногодишно непрестанно тестване на зависимото лице под угрозата от по-тежко наказание.
Това е начинът – лечение на болестта, а не наказване за това, че си се разболял, защото вече е доказано, че лишаването от свобода в 90% от случаите не лекува, а задълбочава зависимостта.

- Смятате ли, че българската образователна система подценява обучението на децата и учениците за рисковете от наркотиците и психоактивните вещества?
- Абсолютно съм категорична в това и го видях с очите си, когато бях изпратена да изнеса лекция пред ученици, докато бях прокурор в Свищов. Въпреки всички примери, които дадох на младежи на около 17-годишна възраст, забелязах, че те вече са загубили още в първите години на своето образование интереса и потребността сами да научат за опасностите от употребата на наркотични вещества. Тези обучения трябва да започват от ранните класове и задължително да включват видеоматериали, колкото и плашещи да са те, защото от своя опит като дете знам, че това е начинът да фокусираш детското внимание върху нещо, което представлява голяма опасност и което то трябва да избегне, защото е смъртоносно.
- Колко сериозна е заплахата от навлизането на фентанил в България и подготвени ли са институциите да реагират на евентуална криза, подобна на тази в Северна Америка?
- Фентанилът е изключително евтин за производство и има проста химична формула, известна от много години. Той се приема чрез инжектиране, назален спрей или кожен пластир, а също така може да се абсорбира през устната лигавица под формата на таблетка за смучене или хапче. Лесното и евтино производство, разпространението му чрез различни вейпове и почти невидимото му, поради липсата на отличителни белези, възможно присъствие във всяко друго вещество, което може за секунди да усили ефекта му, го правят лесно достъпен и за българския пазар.
Китай е най-големият производител на фентанил и съответно източник на множество различни продукти и стоки, които могат да съдържат това вещество. Пазаруването на фентанил и други наркотични вещества вече е практически свободно в интернет и това увеличи смъртността от предозиране с този наркотик многократно в световен мащаб само за няколко години.
Затова бяха въведени и митническите ограничения в САЩ по отношение на доставката на продукти от Китай. Необходима е и сериозна оперативна работа на МВР и митническите служби, за да могат да предпазят България от този съвременен убиец, сравним по разрушителното си въздействие с най-тежките масови средства за унищожение.

- Каква е ролята на родителите в превенцията на наркотичната зависимост и какви сигнали трябва да следят, за да разпознаят проблема навреме?
- Ролята на родителите е преди всичко да бъдат пример за своите деца чрез собственото си поведение. В практиката си съм установила, че в повече от 70% от случаите с наркозависими лица, с които съм работила, а те са хиляди, винаги има предшестващ проблем в семейството – отсъстващи родители, деца, растящи в голямо благополучие, но без необходимото лично внимание и достатъчно любов. Тези родители, които си причиняват взаимно болка и страдание пред детето си или неглижират неговата тревожност от случващото се в училище или сред приятелите му, често предизвикват вътрешна необходимост у подрастващия да бъде забелязан. И за да се спаси от самотата, той първо посяга към забранените вещества.
Затова, ако въобще е възможна някаква рецепта или препоръка към родителите, то моята е, че най-важното за едно дете е да усеща любовта и вниманието към своята личност от страна на родителите си. Родителите трябва непрекъснато да разговарят със своите деца и като приятели да им посочват пътя към доброто и злото. Идеална рецепта обаче няма.

- След трагичния случай в Благоевград какви конкретни действия трябва да предприемат държавата, МВР, здравните институции и училищата, за да се предотвратят подобни инциденти сред подрастващите?
- На първо място трябва незабавно и разумно, съобразно настоящите потребности, да се изгради нова уредба на обществените отношения. Необходимо е да се преосмисли цялостната наказателноправна концепция по въпроса за възпитанието на децата до 18-годишна възраст по отношение на техните действия, обусловени от наркотична зависимост, без да се търси вина за възникването ѝ. Необходимо е да се декриминализира държането на наркотични вещества за лична употреба, когато става въпрос за малки количества, като същевременно това състояние се разглежда като заболяване, което трябва своевременно и задължително да бъде лекувано. Следва да се въведе законодателен критерий, подобно на практиката в Германия, относно маловажността на случая при държане на наркотични вещества за лична употреба, за да се преодолее настоящата съдебна практика, в която съществуват стотици различни решения по въпроса кога един случай е маловажен или малозначителен. Необходимо е също така да се създаде работна група, която с участието на най-добрите български специалисти по наказателно право да обсъди създаването на специализирани съдилища за непълнолетни лица. Тяхната задача не бива да бъде просто да съдят децата по правилата, приложими за пълнолетните, а действително да подпомагат тяхното превъзпитание и преодоляването на вече формирани противоправни навици. Тези органи следва да бъдат съставени, както е във всички развити европейски държави, от тясно специализирани юристи и психолози с опит в работата с младежката престъпност.
Крайно време е да бъде отменен остарелият и доказано неефективен Закон за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, тъй като той не отговаря на съвременните обществени потребности и изисквания и на практика не постига необходимите резултати.