Тодор БЕЛЕНСКИ
На 1 септември 2026 г. бившият министър на финансите на Армения и бивш ръководител на Държавния комитет за приходите Гагик Хачатрян беше доведен в съда на носилка. Адвокатите му заявиха, че той страда от сериозно заболяване на гръбначния стълб и изпитва силни болки. На следващия ден, след заседание, продължило през нощта, Антикорупционният съд на Армения постанови той да остане в ареста за два месеца. Арменският Следствен комитет заявява, че делото е свързано с обвинения в получаване на подкупи и изпиране на пари в особено големи размери. Hetq съобщи, че адвокатите му впоследствие са се обърнали към Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) с искане за спешни временни мерки.
Случаят с Хачатрян е само последният от поредица наказателни производства срещу видни противници на прозападния министър-председател на Армения Никол Пашинян. На 25 август т.г. бившият президент на Армения Роберт Кочарян и големият му син Седрак бяха задържани след обиски в офиси на редица предприятия, свързани със семейството. Прокуратурата обвини Кочарян в злоупотреба със служебно положение, подкуп и изпиране на пари в големи размери. Коалицията от политически партии Блок „Армения“, която той оглавява, определи делото като “политически мотивирано”.
Associated Press съобщи, че са били задържани и още четирима души. Reuters определи Кочарян като “виден опозиционен лидер” и постави случая в контекста на “по-широките действия” срещу критици на кабинета “Пашинян”.
Олигархът Гагик Царукян, друг виден опозиционен политик и бизнесмен, беше задържан през юли т.г. по дело, свързано с обвинения в измама и изпиране на пари. На 4 септември арменски съд удължи задържането му с още два месеца, съобщи Арменското обществено радио. Натискът върху опозицията вече беше видим преди изминалите парламентарни избори в Армения на 7 юни 2026 г. Срещу няколко кандидати от Алианса „Силна Армения“, една от основните опозиционни сили, бяха образувани наказателни производства. В крайна сметка алиансът получи 23,29% от гласовете и взе 28 места в парламента.
Но конфронтацията не се ограничава само до политическите противници.
През август ръководителят на Арменската апостолическа църква, католикос Карекин II, беше изправен пред съда заедно с шестима висши духовници. Те са обвинени в умишлено възпрепятстване на изпълнението на съдебно решение за възстановяване на длъжност на низвергнат епископ. Reuters определи делото като “пореден етап от конфронтацията” между църквата и Пашинян. Al Jazeera също съобщи, че процесът се провежда “на фона на задълбочаващ се конфликт” между арменското правителство и църквата.
Моделът трудно може да бъде пренебрегнат: опозиционни политици, бивши президенти, бизнесмени, свързани с опозицията, а сега и ръководството на националната църква на Армения са изправени пред наказателни производства. И все пак нивото на международното внимание е забележимо различно от това, което се отделя на Азербайджан.
В продължение на години европейските институции и големите западни медии следят отблизо политическите преследвания, арестите на опозиционери и предполагаемите нарушения на човешките права в Баку. Европарламентът (ЕП) многократно е критикувал Азербайджан, включително и през действащата 2026 г. В същото време наказателните производства срещу арменската опозиция и църковното ръководство са предизвикали значително по-малък и по-непостоянен международен натиск.
Мирният процес между Армения и Азербайджан се представя във Вашингтон като “значително дипломатическо постижение”. Междувременно Брюксел задълбочава собствените си отношения с властите в Баку. Посланикът на ЕС в Азербайджан Мариана Куюнджич наскоро определи отношенията между Брюксел и Баку като такива “навлизащи в нов етап“. Преговорите по ново двустранно споразумение продължават, докато двете страни са постигнали и предварително разбиране по нов документ за приоритетите на партньорството. Report.az цитира коментара ѝ на 4 септември. Именно тук двойният стандарт на ЕС става такъв, какъвто е “невъзможно да бъде пренебрегнат”.
Когато пък правителството на Армения преследва по наказателен ред водещи опозиционни фигури и влиза в безпрецедентна конфронтация с ръководството на националната си църква, същият език се използва далеч по-рядко.
Въпросът не е дали Азербайджан трябва или не трябва да бъде критикуван. Трябва. Въпросът е дали един и същ стандарт се прилага към правителства, които са стратегически полезни за Запада. Ако човешките права се превърнат в политически инструмент — защитаван шумно, когато това обслужва геополитическа цел, и тихомълком пренебрегван, когато усложнява един предпочитан съюз — тогава проблемът вече не е просто в лицемерието. Това е превръщането на уж универсален стандарт в инструмент на външната политика. И това има последствия отвъд Армения.
Южен Кавказ навлиза в потенциално решаващ период. Мирно споразумение между Армения и Азербайджан би могло фундаментално да промени региона. Но мир, изграден върху избирателно възмущение, винаги ще има политическа цена. Следователно въпросът не е кой заслужава критика. И двете правителства в Баку и в Ереван могат и трябва да бъдат подлагани на внимателен контрол.
Истинският въпрос е много по-прост: защо някои нарушения се превръщат в международна кауза, докато други остават до голяма степен - вътрешен въпрос? Отговорът може да има по-малко общо с тежестта на нарушението, отколкото с идентичността на правителството, което го извършва — и с това кой печели от мълчанието.
Авторът е български журналист, геополитически анализатор
