Доналд Тръмп обеща на американците "да направим Америка отново велика". Макар че успехът му досега е съмнителен, една страна може да благодари на американския президент за засилването на глобалното си положение и влияние: Китай. Основният съперник на Съединените щати за титлата водеща световна сила пожъна неочаквани дивиденти, първо от търговска война, а след това и от пълномащабна война с Иран. Как се случи това, обяснява в свой анализ Алексей Калмиков от Руската служба на Би Би Си.
Китай не участва в настоящата война в Персийския залив, но няколко водещи американски експерти смятат, че той излиза победител. Китайските анализатори традиционно са по-предпазливи в оценките си (повече за това по-долу).
Американците обаче посочват, че Доналд Тръмп е започнал войната без предупреждение, предизвикал е пълномащабна енергийна криза и е поставил под въпрос готовността и способността на Съединените щати да защитават съюзниците си.
"Както приятелите, така и съперниците на Съединените щати са съгласни, че страната все повече прилича на държава-престъпник, представляваща заплаха за глобалната стабилност и ред и все повече се превръща в обект на подигравки", казва американският политолог и философ Франсис Фукуяма, един от водещите западни експерти по демокрация, управление и световен ред.
"При Тръмп Америка толкова последователно си нанасяше вреда, че Китай дори не е нужно да прави много", пише той.
Атаката срещу Иран и търговските войни на Тръмп превърнаха Съединените щати в непредсказуема, разрушителна сила и автоматично направиха комунистически Китай, втората по големина икономическа и военна сила на планетата, котва на стабилността и рационалната политика.
"От гледна точка на Пекин, Вашингтон постепенно подкопава основите на собствената си мощ, кара се със съюзниците си и обръща целия свят срещу себе си", отбелязва Джулиан Гевирц, бивш съветник по Китай в Съвета за национална сигурност и Държавния департамент при президента Джо Байдън.
"В резултат на това много страни започват да виждат, че е по-лесно и по-надеждно да преговарят с Китай, отколкото с Америка, която все по-често действа единствено в собствените си интереси", пише Гевирц, сега експерт в Колумбийския университет.
Известният американски икономист и носител на Нобелова награда Пол Кругман повтаря това мнение.
"Китай не участваше пряко в третата война в Персийския залив", пише той. "Въпреки това, очевидно не крие задоволството си от нашето унижение. Както ходът на войната, така и ролята, която Китай изигра, значително промениха глобалния баланс на силите в негова полза."
"Китайците са сериозни хора, а ние не сме."
"Да, Китай е корумпирана автокрация; тя не зачита правата на човека и не споделя демократичните ценности", отбелязва Кругман. "Но хората по света стигнаха до заключението, че китайците са сериозни хора, а ние не сме."
"Ето защо Америка загуби тази война, а Китай спечели", твърди той.
Войната на САЩ и Израел с Иран нанесе военни и икономически щети на съюзниците на Америка в Персийския залив и по целия свят. Междувременно Китай действа като стабилизираща сила.
Експерти от фондацията "Карнеги" за международен мир отбелязват, че основното предимство на Китай е липсата на явни противници в региона. "За разлика от САЩ, Пекин поддържа приятелски отношения с всички, включително с ключовия съюзник на Вашингтон, Израел", пишат те.
"Разликата в дипломатическото влияние между САЩ и Китай се стеснява. Китай продължава да изгражда меката си сила, докато САЩ подкопават собствената си позиция, систематично прибягват до въоръжени конфликти и отдават все по-малко важна роля на дипломацията в политиката в Близкия изток", твърдят те.
Китай действаше и като икономически стабилизатор. Той помогна на страните, засегнати от затварянето на Ормузкия проток, като намали вноса на петрол почти наполовина благодарение на огромните си резерви, смекчи енергийната криза и предотврати покачването на цените на петрола до 200 долара за барел, както икономистите прогнозираха преди китайската намеса.
Как САЩ губят позиции от Китай
"Това е ново измерение в световната политика. Преди, когато възникваха проблеми на петролния пазар, първото нещо, което американският президент правеше, беше да се обади на Рияд и да поиска от Саудитска Арабия да увеличи износа на петрол", каза главният петролен експерт на Bloomberg Хавиер Блас.
"Сега е възможно първо да се обадят на Пекин и да ги помолят да намалят вноса", каза той. "Това е изключително интересна промяна. Ще бъде много интересно да видим какви политически последици ще има това за Съединените щати."
Според Блас китайците показват петролните си мускули по две причини. Китай не се нуждае от глобална криза, защото икономиката му е изцяло зависима от износа, а кризата би лишила купувачите на китайски стоки от пари.
Втората причина е конспиративна, но има основания като теория.
Китай и САЩ са в постоянен диалог и Блас не изключва възможността стабилизирането на световните цени на петрола да е било част от задкулисни споразумения. За какво? "Човек може само да гадае", казва Блас. Но косвени признаци сочат към смекчаване на позицията на Вашингтон по отношение на Тайван, ключов въпрос за Китай.
През май Белият дом спря голям пакет от военна помощ за Тайван на стойност приблизително 14 милиарда долара - официално това беше обяснено с необходимостта от запазване на доставките за войната в Иран. А през август Тръмп нареди намаляване на мащаба на военните учения с Южна Корея, насочени към сдържане на Северна Корея, и заяви, че има много добри отношения с Ким Чен-ун.
"Решението на Тръмп не е просто атака срещу съюзник и подарък за Ким Чен Ун." "Китайските власти отдавна изразяват недоволство от тези учения, и особено напоследък", отбелязва Джулиан Гевирц. "Когато работех в Държавния департамент на САЩ, китайските служители редовно повдигаха този въпрос в двустранни контакти."
"Следователно, намаляването на мащаба на ученията е точно това, което Китай търси от много години", пише той.
Подобни отстъпки от Тръмп рискуват нова война, предупреждава Франсис Фукуяма.
"Тръмп каза, че Китай няма да атакува Тайван, докато той е президент на Съединените щати. В това отношение той може би е прав: Си Дзинпин не иска да предотврати упадъка на Съединените щати", пише той. "Но ако Америка в даден момент избере президент, готов да промени курса, това може да принуди Си да действа бързо и решително."
"Те вече не ни вярват, вече не се страхуват от нас."
Междувременно Китай експлоатира грешките и суетата на Тръмп, смята Фукуяма.
"Тръмп пази гнева и яростта си за вътрешни опоненти, а не за чуждестранни диктатори", пише Фукуяма, спомняйки си майското посещение на Тръмп при Си.
"Атмосферата на срещата разкри колко много е паднал Тръмп в очите на китайците. Най-лошото беше постоянното подлизурство: Тръмп нарече Си "велик лидер", "истински приятел" и отново и отново хвалеше Китай. Въз основа на опита си с автократи, Тръмп вероятно очакваше реципрочност. Си обаче се ограничи до това да каже, че САЩ и Китай "трябва да бъдат партньори, а не съперници".
Не само китайците губят уважение към американската сила при Тръмп. Според социологическите агенции на Pew Research Center, тази година за първи път Китай се възприема по-благосклонно от САЩ, а китайският президент е възприеман по-благосклонно от американския президент.
"Дори много от нашите дългогодишни съюзници, страни, които ни помогнаха да спечелим Втората световна война, а след това и Студената война, сега гледат по-благосклонно на Китай, отколкото на Съединените щати", коментира резултатите от проучването Нобеловият лауреат по икономика Пол Кругман.
Кругман, дългогодишен критик на Тръмп, смята, че проблемът се крие в ерозията на основите на американската хегемония. Той пише, че реформите и кадровите решения на Тръмп подкопават лидерството на Америка в науката и технологиите, военното превъзходство, меката сила, финансовата мощ и ролята на долара като основна резервна и разплащателна валута в света. Най-важното е, че те разрушават съюзите, които са позволили на Америка да бъде водеща световна сила.
Джулиан Гевирц от Колумбийския университет споделя подобно мнение.
"САЩ намаляват финансирането на водещи университети и създават условия, които правят или изключително непривлекателно, или просто невъзможно за чуждестранните учени да работят в Америка. В същото време САЩ елиминират инструментите си за влияние по целия свят, от USAID до Гласът на Америка", пише той.
"От гледна точка на Китай, САЩ на практика доброволно се разоръжават."
Войната в Иран е поредно доказателство за това, твърди Кругман.
"Тръмп, без да се консултира с никого, разгърна война, която не само донесе смърт и разрушения, но и отряза света от значителна част от доставките му на петрол и газ. И след като войната започна, Америка демонстрира, че е неспособна да наложи волята си на Иран, да вдигне блокадата на Ормузкия проток или да защити съюзниците си в региона", пише Кругман.
"Така че сега светът вече не ни вярва и вече не се страхува от нас."
Поглед от Китай
Китайците са доволни, но не бързат да празнуват победата. Нещата все още могат да се окажат неблагоприятни за тях, смята един от водещите китайски експерти по Близкия изток, професор Ван Джин от Северозападния университет в Сиан, Китай.
"Ситуацията не бива да се свежда до простата теза, че Америка е загубила, а Китай е спечелил", пише той в статия за авторитетното регионално издание Diplomat. "Напротив, с настъпването на нова фаза на трансформация в региона, Китай може да се изправи пред нови предизвикателства, докато за Съединените щати се откриват нови стратегически възможности."
Богатите страни от Близкия изток остават зависими от американските военни технологии и нуждата им от оръжия само се е увеличила поради атаките с ирански ракети и дронове. Нито ОАЕ, нито Бахрейн ще намерят заместител на САЩ като военен съюзник, отбелязва Ван Джин.
"Нито Русия, нито Китай, нито Пакистан в момента са способни да запълнят стратегическия вакуум, ако военното сътрудничество на САЩ бъде значително ограничено. Докато арабските държави от Персийския залив търсят диверсификация, никоя трета сила в момента не е способна да замени САЩ като водеща военна сила в Близкия изток", пише той.
Освен това САЩ, като най-големият производител на петрол и газ в света, затвърдиха позицията си на водеща енергийна сила поради недостига на суровини, причинен от блокадата на Ормузкия проток. В същото време Китай, най-големият вносител, загуби значителни доставки от Персийския залив, включително Иран, и Съединените щати биха могли допълнително да подкопаят енергийната сигурност на Китай в бъдеще.
"Ако Иран и Съединените щати се споразумеят да облекчат санкциите срещу Техеран, значителни западни инвестиции биха могли да навлязат на иранския пазар. В резултат на това дългогодишните икономически предимства на Китай в Иран биха могли да отслабнат", описва Ван Джин един потенциален проблем.
Друг проблем е дипломатическият. Китай ще трябва да се ориентира между воюващите страни в региона. Подкрепата на Иран ще усложни отношенията с тези, които бомбардира, предимно с ОАЕ. А критикуването или оказването на натиск върху Иран ще посее раздор в китайско-иранските отношения.
"Следователно, намирането на баланс между осигуряването на енергийната сигурност, защитата на свободата на корабоплаване и поддържането на отношения както с Иран, така и с арабските държави от Персийския залив вероятно ще се превърне във все по-трудно дипломатическо предизвикателство за Китай", смята китайският експерт.
