На 18 август израелски военни самолети бомбардираха неактивна военна авиобаза Абу Духур, на 65 км от турската граница и на 300 км в сирийска територия.
Посочени мотиви са предполагаемо присъствие на турски военни сили в базата, което Анкара отрича твърдо. Няма нищо общо с “военно присъствие”. Твърденията на Израел са, че нападението е извършено “веднага след като турска делегация е инспектирала базата”. Турция призова “международната общност да ограничи израелската агресия и политиката на Нетаняху, която заплашва мира в региона”. Шайбани, външен министър на Сирия, заявява, че Турция е съдействала за формиране на сирийската армия, но твърдения за “турско военно присъствие” не отговарят на истината.
Безразсъден ли е Израел и как се е осмелил да направи това се питат в Анкара. Не го прави за първи път. Помнят се бомбардировки над сирийски въздушни база още през 2025г и винаги се казва, че това е в отговор за присъствие на турски военни части в Сирия. Не че ги няма. Но Тел Авив ги счита за “заплаха за сигурността на Израел” и затова прави “превантивни атаки”. Ами ако се извърши атака, когато турски “консултанти” са на място в дадена база или се атакува турско военно поделение, което е дислоцирано в Сирия съгласно споразумение с Дамаск? Иска ли наистина Израел да въвлече Турция в “ранен конфликт”? С тази атака, директно послание към Анкара, дали не се цели да се пробва турска реакция? Израел “няма да позволи Турция да се настани на сирийска земя”. И “ако няма реакция, значи Турция проявява слабост”.
Провокира ли се Анкара? Поставя ли се капан и се търси начин страната на Ердоган да се насочи към “планиран дневен ред”? Планирали са дори реакцията на Турция? За да има контраатака?
Въпросите са много, но Анкара в този случай явно е запазила спокойствие и не се е намесила. “Поканата за война” не е била получена, смятат медии в Анкара. Том Барак, посланик на САЩ в Турция и отговарящ за Сирия, е заявил, че “Турция засече израелските самолети, идващи на север. Можеше да се намеси, ако искаше. Но не го направи”. За него изводът е ”бяхме на една крачка от турско-израелски военен конфликт”. Но Турция проявила “зрелост”. А САЩ дали са знаели предварително за тази атака и не са я предотвратили? Питат се в Анкара, не у нас.
Дали ще има още такива бомбардировки на сирийска територия? Бошува ли нова война в Сирия? А ако има военни жертви? Във война ли е Турция с Израел? След Газа, Ливан, Сирия, Либия, Сомалия, Судан? Тази война дали е в ход в Източното Средиземноморие, Егейско море и островите? Нахъсва ли се Турция с подобни въпроси или е трезва оценка на ситуацията? Защото Израел владее Голанските възвишения от много дълго време и изказване на Шараа, временен президент в Дамаст, че ще си върнат Голанските възвишения само празни думи ли са?
В граничните райони Израел непрекъснато провежда военни операции. Обявявят се като защита на етноса на друзите. След елиминирането на влиянието на Иран в Сирия /а дали е така?/, наистина ли Тел Авив смята, че отношенията на Анкара с Дамаск са “заплаха за Израел”? То и за Иран Израел казваше, че е заплаха за сигурността на еврейската държава и я включваше в своята “оценка на заплахата”. И тук въпросите в Анкара се втвърдяват с питане дали е достатъчна реакцията на Анкара към Израел и правителството на Нетаняху. Плахата международна реакция ще ограничи ли агресията и експанзионистичната политика на Израел?
Изразявания от време на време осъдителен подход на Вашингтон , включително на Тръмп, към Нетаняху има ли капацитет да сдържа Израел? Явно не се вярва на такива предположения щом и Ердоган, и Девлет Бахчели, партньор на партията на Ердоган, открито изразяват тезата, че “Израел представлява заплаха за Турция”. Казват го в Меджлиса, парламента, на Турция. Фидан, външен министър, също на форуми твърди, че “агресията и експанзионистичната политика на Израел представлява заплаха за региона”. Не крие, че неограничената подкрепа на САЩ и западния свят, каквото и друго да говорят, подхранват тази заплаха.
Според него това е било потвърдено като цяло на срещата на върха на НАТО в Анкара. И тук има лека надежда, че ако Нетаняху си тръгне след изборите в Израел наесен, това ще промени политиката на страната не само относно Сирия, но и в Газа, Ливан или войната срещу Иран. Много и трудни въпроси. Определено се чака развитие на процесите, които протичат зад кадър между големите геополитически играчи. Независимо от амбиции Турция да се провре между тях.И независимо от сключване на регионални съюзи за сигурност като т.н. Сунитско НАТО със Саудитска Арабия и Пакистан.
Факт е обаче, че Вашингтон инициира срещи между представители на Сирия и Израел в Йордания, за да обуздае разрастването на нов конфликт в региона. Нямат интерес от нови сражения или нагорещяване на обстановката. МОСАД се среща с Шайбани и колеги, за да “опипа почвата”. Не е лесно след като в Анкара пишат, че “всеки ход на Гърция е ход на Израел”, “всеки ход на Индия е ход на Израел”, “всеки ход на Кипър е ход на Израел”, а формулата на Тел Авив е “сплашване на страните от Близкия изток с американска мощ”.
С действията си всъщност притиска САЩ и Европа в ъгъла като “терористична организация”. Изводите са в стил “турско-израелска война определено ще избухне” и това е доказателство колко гняв се е натрупал в Турция, която не е делила мегдан, особено в Сирия, с играч като Израел. Трябвало да се сложи “край на израелската териториална карта и политическа история, да се прочисти географията”. Как звучи само “докато Израел остава на регионалната карта, не може да има мир в географията”? Или “израелският народ няма квалификацията да бъде държава”?
Наранена е гордостта на турците. Особено след като се изживяват като успешни след елиминирането на ФЕТО, ПКК с политиката на “страна без терор” и действия за прочистване на “чуждестранни елементи вътре в страната”. Твърди се, че “Турция има ясна пътна карта” и ще се справи преди Израел да се опита да я притисне в ъгъла.Заплашвали да изгорят Дамаск, да ударят Анкара с ядрени оръжия? И не си давали сметка, че ако се опитат да го направят, нама да остане държава или нация, наречена Израел. Ти да видиш самочувствие и убеденост за сила и мощ. Казва се, че “от Голанските възвишения до Газа, от Източното Средезимномоле до Ливан огромната мощ на Турция е станала неудържима в целия регион”.
Опитите да спрат Турция самостоятелно като я въвличат в непланиран конфликт с Израел се обосновавал на предположения, че “западният свят няма да позволи унищожаването на еврейската държава и той ще удари Турция”. Реторика, която е различна и носи само напрежение с опасения за изпускане на контрола над региона. Няма вяра, че тезите за регионална война ще издържат. Безкрайна регионална война не е в интерес на никого. Дори най-близките приятели на Израел не се били хванали на тази въдица. Не се били намерили държави, които да се бият за тях.
Опитите да се мобилизират Турция и Азербайджан са пълен провал. За първи път след инвазиите в Ирак и Афганистан военните стратегии на САЩ и Израел са разбити, казват в Анкара.Пробив? След като Анкара е отворила и двете си очи към Вашингтон? Но има и “ние имаме отмъщение за разрушаването на османците, а и историята вече се е обърнала, те ще се появят”. Следва и “Израел е едноседмична държава, а Тел Авив е еднодневен град”. Пълно надскачане. Но те си знаят щом ”никоя сила не може да чертае карти в тази география без Турция”. Едва ли ще се стигне до “безмилостно отмъщение към Израел”, но предстоят избори и това е добро нахъсване на избиратели.
Истината е, че светът не се състои само от Израел и САЩ. Около Израел има доста възли и има нужда тези възли да бъдат развързани.Но не чрез нова война, която ще взриви света.
А дали Израел променя картата на имотите в Кипър и настаняването на хиляди евреи в островната държава ще доведе до опасност от концентрация на собственост под прикритието на инвестиции в Източното Средиземноморие е тема, която допълнително тревожи Анкара и едва ли ще остане без реакции. Явно следва. Не е далече от София. Отново сме наблизо в конфликтни зони.
