В България отново се обсъжда законопроектът за регистрация на чуждестранните агенти, който предвижда специален режим за граждани и организации, получаващи финансиране от чужбина. Вносителите представят идеята като инструмент за прозрачност и защита от чуждо влияние, но според критиците му текстовете създават риск от ограничения върху свободата на словото, сдружаването и участието в обществения живот. Какво всъщност би променил подобен закон, има ли вече достатъчно механизми за прозрачност и къде се пресича границата между защитата на националния интерес и репресивното ограничаване на гражданските права? Пред ФАКТИ говори Захари Янков от Българския център за нестопанско право.
- Г-н Янков, Законът за регистрация на чуждестранните агенти е внасян вече в пет парламента от 2022 г. насам. Защо според вас тази идея продължава да се връща, въпреки че на няколко пъти е била отхвърляна или оставяна без разглеждане?
- На първо място тази законодателна идея обслужва политическия разказ на партията вносител. И този техен разказ иска да убеди българите, че е най-добре да имаме авторитарен режим без естествено да използват тези плашещи думи. В една авторитарна държава не трябва хората да се самоорганизират в инициативи, защото всяка форма на организация трябва да е под контрола на държавата; не трябва да се критикува правителството или да се протестира срещу него, защото то винаги е право; не трябва независими организации и медии да разкриват корупция, защото в авторитарната държава корупцията на властта е официална политика и накрая – в авторитарната държава всички подкрепят правителството, а тези, които настояват за граждански права, са просто купени предатели или „чуждестранни агенти“. Законопроектът за чуждестранните агенти е част от този завоалиран разказ.
За жалост трябва да кажем, че постоянството на вносителите като че ли дава резултати. От 2022 г. насам видяхме период, в който законопроектът е напълно игнориран, след това през 2024 г. беше гледан в пленарна зала, но без кворум, защото всички без „Възраждане“ и ИТН напуснаха демонстративно, в началото на 2025 г. отново беше гледан в зала, но вече с кворум и проведен дебат. С други думи – заплаха от приемането на закона има и не трябва да се подценява. Достатъчно е да погледнем към Грузия, където такъв закон се прие изненадващо с оглед на дългогодишния обществен консенсус за европейско развитие на страната и сега там все още има съпротива срещу този политически обрат, но за жалост тя е мачкана с все по-ширещо се полицейско насилие и нови репресивни мерки. Грузия е добър пример и за това, че когато се посегне на гражданските права чрез закони като този за „чуждестранните агенти“, това веднага се отразява негативно не само на медии и неправителствени организации, но и на отделните граждани и бизнесите.
- Определяте законопроекта като репресивен, докато вносителите го представят като инструмент за прозрачност. Какво конкретно в текстовете ви кара да смятате, че целта му е ограничаване, а не изсветляване на финансирането?
- Всеки репресивен закон се представя пред обществото като легитимна реакция в срещу заплаха било тя срещу някоя безспорна ценност като семейство или деца било то като заплаха за съществуването на държавата.
Законът за регистрация на чуждестранните агенти категорично не е закон за прозрачност. Простичко казано един закон за прозрачност въвежда задължения за публично оповестяване на информация за дейността, чрез която информация всеки може да извърши самостоятелна проверка както за нередности, така и за това дали би искал да инвестира в една стопанска инициатива, или да подкрепи или да се довери на медия или гражданска организация. Типични закони за прозрачност са Законът за счетоводството или наскоро приетия Закон за прозрачност при представителство на интереси. Законът за счетоводството например въвежда правила относно съдържание и задължение за публично обявяване на финансови отчети както и за доклади за дейността и ако тези задължения не се изпълнят има съответни санкции.
Законът за регистрация на чуждестранните агенти от своя страна въвеждане задължение нарочените за „агенти“ – тази получили финансиране било то чрез предоставяне на средства или покриване на разкази в общ размер за смехотворната сума от 1000 евро за една година, освен да се вписват в регистър и да добавят на всичко – от визитни картички, писма и сайтове до литографии, етикетът „чуждестранен агент.“ Впечатление прави, че етикетът не предполага да изяснява чий точно агент си, защото той цели очерняне, а не прозрачност. Тук и думата „влияние“ е поставена в негативна конотация. Замислете се – живеем в един глобален свят, търсим международни инвестиции, възможност за обмени. А чрез този закон именно това се заклеймява като „злонамерено влияние“. На следващо място законопроектът въвежда забрани за нарочените за „агенти“ без никакво значение дали те прокарват нечие влияние и дали това влияние е злонамерено, в обществена щета или застрашаващо националната сигурност. Тези забрани обхващат както дейности в учреждения като министерства, училища и университети, така и на практика забрана въобще за участие в обществения живот чрез забраната за „дейности, които могат да окажат влияние върху вътрешната или външна политика на страната.“ Наред с това се предлагат и мерки, чрез които могат да се притискат и тормозят нарочените за агенти – от ежегоден финансов одит и публично оповестяване на лични данни, до прекомерни административни тежести и глоби.
- Не смятате ли, че самото понятие „чуждестранен агент“ има негативна конотация и може да превърне хора, медии и организации в своеобразни „вътрешни врагове“ само заради начина, по който са определени от закона?
- Естествено, че този термин не е избран случайно и наред със задължението за етикиране на всичко – от сайтове и писма до снимки и гравюри, с „чуждестранен агент,“ неговата единствена цел е очерняне. И докато на английски например „агент“ често се разбира като „пълномощник“, то на славянските езици включително български и руски, „чуждестранен агент“ се разбира като „шпионин“ или „предател“.
- Законопроектът предвижда определянето на едно лице или организация като „чуждестранен агент“ при получаване на средства от чужбина над определен праг. Какъв е рискът по този начин в обхвата на закона да попаднат организации и граждани, които нямат никаква връзка с чужда държава или чужда политическа воля?
- Законопроектът не прави никаква разлика дали парите са получени по възмездна сделка – т.е. едната страна плаща, а другата изпълнява конкретна задача, наложена от поръчителя, или като дарение. Нещо повече - законопроектът не прави разлика дали става дума за един източник, или много. Дали става дума за парични средства, или покриване на разходи за обучение, например. Прагът като размер е напълно смехотворен – 1000 евро сумарно от всички източници от чужбина в рамките на една година. Така законопроектът поставя прагове, чрез които лесно да се насочи срещу всеки гражданин или организация, които се счетат за неудобни, твърде критични или за „пъхащи си носа, където не им е работа“ от изпълнителната власт.
- В България вече има изисквания за отчетност на неправителствени организации и търговски дружества, както и публична информация за действителните собственици. Какво според вас би добавил този закон, което вече не съществува като механизъм за прозрачност?
- Този закон не добавя нищо. Думата „прозрачност“ просто се ползва за смокинов лист за един репресивен механизъм. Съществуващите правила са напълно достатъчни и пропорционални като мерки като следва да добавим към тях и новоприетия през март тази година Закон за прозрачност при представителство на интереси. Ако се стремим към повече прозрачност, то пътят е съвсем друг, а именно практическо подобряване действието на вече съществуващи закони. Прост пример – да се осигури капацитет на Агенцията по вписвания, така че тя да не бави публикуването на финансови отчети и доклади за дейността, които иначе фирмите и неправителствените организации са подали в срок.
- Кои конкретни разпоредби от законопроекта смятате за най-проблемни – ограниченията за работа в образователни институции, за участие в обществения живот или възможността да бъде ограничавана дейност, която може да влияе върху вътрешната или външната политика?
- Законопроектът е сбъркан като концепция и най-общо казано е написан юридически неграмотно с некоректно ползвани термини. С обърканите си дефиниции и репресивни мерки – етикиране, забрана за дейности, забрана за участие в политическия живот, ограничения на свободата на словото, непропорционални административни задължения, с него може да се смаже всеки „неудобен“ и да се обезкуражи всеки друг въобще да надига глава. Законопроектът е проблематичен като цяло и непоправим.
- Предвиждат се последици не само за самите „чуждестранни агенти“, но и за определени свързани физически лица. Не създава ли това риск човек да бъде засегнат единствено заради формална или дори минала връзка с дадена организация?
- Чрез понятието „свързани лица с чуждестранни агенти“, за които също се предвиждат забрани, се усилва сплашващият ефект на закона. За да илюстрираме какъв е абсурдът – за свързани лица се считат и учредители на нарочени „агенти“ без значение дали към момента имат нещо общо с организацията. Това не просто създава риск, а зачерква конституционното ни право на сдружаване.
- Къде според вас трябва да минава границата между законния контрол върху чуждестранното влияние и защитата на свободата на словото, сдружаването и участието в обществения живот?
- На първо място трябва да определим, кое чуждестранно влияние е злонамерено, за да бъде контролирано. Нима ако поканим един експерт от Исландия например да ни разкаже как са се справили там с наркоманията и алкохолизма сред децата, това ще е влияние, което ще заслужава някакви специални мерки. Т.е. първо следва да определим легитимния обхват на мерките за контрол, а на следващо място да се погрижим те да нямат както преднамерени – като закона за регистрация на чуждестранните агенти, така и нежелани негативни последици за гражданските ни права. Това е изключително труден въпрос, на който като чели не е намерен добър отговор включително и от САЩ, които са дали първообраза на закона за чуждестранните агенти през 1938 година. И тук искам да отбележа – американският закон макар и много различен от адашите си в Русия или Грузия, също е много проблематичен, почти неприлаган, а мнозинството американци дори не са чували за него. Т.е. той далеч не е крайъгълният камък на американската демокрация както се опитва да бъде изкаран от всеки искащ да прокара негов репресивен съименник.
- И възможно ли е законът, представян като мярка за прозрачност, на практика да ограничи именно тези свободи?
- Този законопроект не е нищо повече от платформа за политическа пропаганда и ако бъде приет, ще се превърне в бухалка. Чрез него биха се ограничили не само правата на нарочените за агенти, но и на обществото като цяло. Той ще смаже организации и медии, които разкриват корупция, ще смаже критиците на властта, ще повлияе негативно на свободния бизнес и ще отвори широко вратите за един авторитарен режим.
