Министерството на финансите ревизира във възходяща посока прогнозата за икономически растеж през настоящата година, но в същото време влоши очакванията си за размера на инфлацията. Това става известно от Есенната макроикономическа прогноза, публикувана днес на интернет страницата на финансовото ведомство.
Очаква се брутният вътрешен продукт (БВП) на страната да нарасне с 3 на сто през тази година. Това представлява повишение на прогнозирания ръст спрямо Пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите, която предвиждаше реален ръст на БВП за тази година от 2,6 на сто.
През 2027 г., 2028 г. и 2029 г. финансовото ведомство сега предвижда ръст на БВП на България от съответно 2,5 на сто, 2,4 на сто и 2,4 на сто. За сравнение, в пролетната прогноза бе заложен ръст на икономиката с 2,5 на сто догодина, 2,5 на сто през 2028 г. и 2,6 на сто през 2029 година.
Министерството на финансите предвижда средногодишната инфлация у нас през 2026 г. да достигне 4,8 на сто, след което да спадне до 4 на сто през 2027 година. Това представлява ревизия във възходяща посока спрямо пролетното издание на прогнозата, в което се очакваше средногодишната инфлация за двете години да бъде 4,3 на сто и 3,8 на сто. Възходящата ревизия на оценката основно се дължи на повишението на цените на горивата, се посочва в документа.
За 2028 г. и 2029 г. финансовото ведомство очаква средногодишна инфлация от 2,6 на сто и 2,4 на сто. За сравнение, в пролетното издание на прогнозата се очакваше инфлация от по 2,5 на сто.
Очаква се през 2026 г. заетите да се увеличат с 0,5 на сто, а през 2027 г. – с 0,2 на сто. Очакванията за коефициента на безработица в прогнозния период са той да се колебае около достигнатото ниво от 3,4 на сто.
Номиналният растеж на компенсацията на един нает достигна 7,1 на сто през първото полугодие на 2026 г., като се очаква темпът на повишение на показателя да достигне 8,5 на сто средно за 2026 г., а през 2027 г. да се забави до 6,2 на сто.
От Министерството на финансите посочват, че конфликтът в Близкия изток продължава да бъде водещ фактор за развитието на външната среда. Първоначалните очаквания бяха, че военните действия и блокирането на Ормузкия проток ще продължат до средата на 2026 г., след което ще има плавно нормализиране на средата. След временно успокояване в края на юни и началото на юли обаче, конфликтът отново се изостри, пораждайки допълнителен ценови натиск.
В настоящата прогноза, постепенно нормализиране на международните цени на петрола и природния газ се очаква през 2027 г. Достигнатите високи ценови нива и по-рестриктивната парична политика ще имат ограничаващо въздействие върху икономическата активност, основно в Европа, посочват от финансовото министерство, цитирани от БТА.
Кризата в Близкия изток остава основен рисков фактор за прогнозата, като допълнителна ескалация на геополитическото напрежение би могла да задържи цените на енергоносителите на високи нива за по-дълъг период. Във връзка с това е разгледан алтернативен сценарий с по-високи международни цени на енергийните продукти и влошено външно търсене в сравнение с допусканията за развитие на външната среда, които са използвани в базовия сценарий. Резултатите показват, че при по-неблагоприятния развой през 2026 г. инфлацията в България би била по-висока с 0,6 процентни пункта (пр.п.) тази година, а през 2027 и 2028 г. – с по 0,3 пр.п. за всяка от годините. Несигурната външна среда и по-скъпите суровини ще ограничат инвестиционната активност в страната, а ефектът ще е с известно забавяне спрямо останалите компоненти на крайното търсене. Реалният растеж на БВП ще бъде по-нисък с по 0,1 пр.п. спрямо базовия сценарий през 2027 и 2028 година, сочи още алтернативният сценарий.
