Сто и петнадесет въпроса, изпратени от княз Борис I до Рим, превръщат покръстването на България в един от големите църковни и политически въпроси на IX век. На 13 ноември 866 г. българските пратеници получават от папа Николай I отговорите, които остават в историята като „Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите“.
Делегацията пристига в Рим на 29 август същата година. Въпросите на княза засягат не само основите на християнската вяра, но и всекидневния живот на новопокръстеното общество. Борис I пита за постите, брака, кръщението, богослужението, наказанията, облеклото, празниците и отношенията между владетеля и духовенството.
Въпросите на княз Борис излизат извън богословието
Зад подробните питания стои основният проблем на българския владетел – как да бъде изградена църковна организация, която да служи на държавата, без България да попадне под пълната зависимост на Константинопол. Преди да се обърне към Рим, Борис I търси съдействие от патриарх Фотий, но не получава желаното решение за самостоятелна българска църква.
Запазеният папски текст съдържа 106 отговора или глави. В част от българските публикации броят е посочен като 105 заради различия в редакционното броене, но традиционно документът е известен с числото 106. Той се превръща в ценен извор за обществения ред, обичаите и представите за християнството в България през IX век.
„Християнският закон се състои във вяра и добри дела“, заявява папа Николай I в един от отговорите.Римската мисия пристига в Плиска
Папата не се ограничава с писмен отговор. В България са изпратени епископите Формоза Портуенски и Павел Популонски, заедно със свещеници и богослужебни книги. Римската мисия пристига през ноември 866 г., а княз Борис I приема нейните представители.
Смяната на духовната опора има и ясна политическа страна. Папа Николай I вижда възможност да измести византийското духовенство и да привлече България към Римската църква. Византийската мисия е отстранена, а в Плиска започват да действат латински духовници.
Това обаче не означава, че християнизацията приключва окончателно през 866 г. Покръстването на владетеля и значителна част от населението вече е започнало, но изграждането на църковна структура и утвърждаването на новата религия продължават години наред. През 870 г. България отново е ориентирана към Константинопол, като получава собствен архиепископ.
Отговорите на папа Николай I остават свидетелство за момент, в който България използва съперничеството между Рим и Константинопол, за да защити политическите си интереси. Въпросите на княз Борис I показват, че покръстването не е било само промяна на вярата, а преустройство на целия обществен и държавен ред.
Източници: bta.bg
