Върховният касационен съд се противопостави на предвидени в проекта за държавен бюджет мерки за съдебната власт, а Фискалният съвет отправи критики към планирания данък върху свръхпечалбата и нарастването на държавния дълг.
Председателката на ВКС Галина Захарова и заместниците ѝ са изпратили позиция до Народното събрание, министър-председателя, министъра на финансите и министъра на правосъдието. Документът е подкрепен от 159 служители на съда.
ВКС възразява срещу ограниченията
В позицията се посочва, че заложените мерки ще ограничат бюджетната самостоятелност на съдебната власт и ще намалят кадровия и административния капацитет на съдебните органи. Според ВКС това се предлага без обективни, прозрачни, пропорционални и общоприложими правила.
„Ще ограничат бюджетната самостоятелност на съдебната власт“Това е формулировката, използвана в позицията за очаквания ефект от промените. ВКС обръща специално внимание на средствата за облекло на съдебните служители. По действащите правила те могат да достигат до две средномесечни заплати в бюджетната сфера. Проектът за бюджета предвижда тези средства да не се изплащат, като изключение са сумите за тоги до 500 евро.
Сериозни възражения са отправени и срещу предлаганите изменения в осигурителния режим на съдебните служители.
Фискалният съвет поставя под съмнение приходите
Фискалният съвет критикува еднократния данък върху свръхпечалбата, от който правителството очаква 800 милиона евро приходи през следващата година. Според съвета мярката е недостатъчно обоснована, тъй като не са уточнени ясно засегнатите сектори, броят на задължените предприятия и методиката за изчисляване на сумата.
Предвижда се 33% облагане на свръхпечалбите на банки, застрахователи, търговци на храни с годишен оборот над 5 милиона евро, телекомуникационни оператори, компании за бързи кредити и обменни бюра. Собствените симулации на Фискалния съвет показват, че реалният ефект може да бъде около 211 милиона евро.
Съветът предупреждава и за възможни правни спорове заради обратното действие на данъчната основа. Паралелно с това институцията поставя под въпрос устойчивостта на публичните финанси и реалистичността на част от заложените приходи.
Дългът и лихвите растат до 2029 г.
Според оценката на Фискалния съвет държавният дълг ще остане под маастрихтския праг от 60% от брутния вътрешен продукт, но се очаква да достигне около 37% през 2029 г.
По-съществено е увеличението на лихвените плащания. Те се очаква да достигнат близо 2,5 милиарда евро през 2029 г. - почти три пъти повече спрямо 2025 г. Според Фискалния съвет това ще увеличи натиска върху бюджета и уязвимостта на страната при промяна на условията за финансиране на международните пазари.
Източници: bnrnews.bg
