Народното събрание прие на първо четене промените в Закона за публичните финанси, внесени от Министерския съвет. Законопроектът получи 117 гласа „за“, 55 „против“ и нито един „въздържал се“. Депутатите отхвърлиха два алтернативни проекта на Божидар Божанов и група народни представители от „Демократична България“.
С приетите текстове българското законодателство се привежда в съответствие с новата рамка на Европейския съюз за икономическо управление. Основните ограничения от Пакта за стабилност и растеж се запазват: бюджетният дефицит на сектор „Държавно управление“ трябва да бъде до 3% от брутния вътрешен продукт, а държавният дълг – до 60% от БВП.
Нов показател за разходите
Промените въвеждат проследяване на ръста на нетните първични разходи спрямо одобрения от Съвета на ЕС план за България. Показателят ще се използва при определянето на фискалната политика и при необходимостта от бюджетни корекции в краткосрочен и средносрочен план.
Предвиждат се два нови документа – Национален средносрочен фискално-структурен план и Годишен доклад за напредъка. Те ще заменят досегашните Национална програма за реформи и Конвергентна програма. Законопроектът прецизира и правилата за управление на държавния дълг, съдържанието на бюджетните документи и сроковете за изготвянето им.
Нови правила за инвестициите и дълга
За първи път изрично се урежда изискването публичните инвестиции, финансирани с национални средства, да бъдат включвани в бюджета след предварителна оценка и приоритизиране. Предвижда се и възможност при неприет навреме бюджет държавата да рефинансира главницата и лихвите по дълга не само на вътрешния, но и на международните пазари.
По време на дебата Мартин Димитров от „Демократична България“ предупреди: „За нас премахването на националните корективни механизми е сериозна грешка, ние не можем да разчитаме само на европейските такива.“ Той заяви, че така се създава риск високите дефицити да не бъдат автоматично коригирани.
Константин Проданов от „Прогресивна България“ защити промяната и посочи, че се преминава от един механизъм към друг. Според него старият подход със структурния дефицит не е предотвратил дефицит от 4% през 2025 г., докато новият модел е по-подходящ за прилагане.
Теменужка Петкова от ГЕРБ определи като притеснителна възможността временно или служебно правителство да поема нов дълг при неприет Закон за държавния бюджет. Тя изрази резерви и към начина, по който ще се одобряват публичните инвестиции, както и към отпадането на извънредните обстоятелства като основание за дефицит над 3%.
Айтен Сабри от ДПС заяви, че парламентът трябва да разполага с разчети за предстоящите плащания, наличните средства и недостига, който налага поемане на дълг. Законопроектът предстои да бъде разгледан и на второ четене.
Източници: news.bg, bta.bg
