В лаборатория в Торонто едно куче се превръща в първото доказателство, че диабетът може да бъде повлиян с екстракт от панкреас. На 27 юли 1921 г. канадският лекар Фредерик Бантинг и студентът по медицина Чарлз Бест извличат вещество от панкреаса на куче с превързани панкреатични канали и го инжектират на друго животно, при което е предизвикан диабет. Кръвната му захар спада, а общото му състояние се подобрява.
Това не е първото получаване на напълно пречистен инсулин, а първият решаващ експеримент с действащ панкреатичен екстракт. Научната работа започва на 17 май 1921 г. в лабораторията на физиолога Джон Маклауд в Университета на Торонто. Маклауд осигурява мястото, животните и научното ръководство, а Бантинг и Бест извършват основната серия от опити през лятото.
От кучешкия експеримент до първия пациент
Екипът постепенно установява, че екстрактът може да поддържа диабетни животни живи. В края на 1921 г. към проекта се присъединява биохимикът Джеймс Колип, който работи по пречистването на веществото и го подготвя за изпитване върху хора. Именно тази стъпка превръща обещаващия лабораторен резултат в възможно лечение.
На 11 януари 1922 г. в Торонто 14-годишният Леонард Томпсън става първият човек, получил инсулинов екстракт. Първоначалният препарат не дава достатъчен резултат, но след допълнително пречистване състоянието му се подобрява. Случаят показва, че откритието може да бъде приложено и при тежки форми на диабет.
Публикацията идва през 1922 г.
В разпространяваните исторически справки 27 юли 1921 г. често е посочван като датата на първото успешно изолиране на действащия екстракт. Научното публикуване на резултатите обаче започва през 1922 г. Сред ранните доклади е статията „Панкреатични екстракти при лечението на захарен диабет“, публикувана през март в Canadian Medical Association Journal.
Нобеловият комитет присъжда наградата за физиология или медицина за 1923 г. на Бантинг и Маклауд с формулировката: „за откриването на инсулина“. Решението предизвиква недоволството на Бантинг, който смята, че Бест трябва да бъде признат заедно с него. Той разделя своята парична награда с младия си колега. Маклауд постъпва по сходен начин и споделя своята част с Колип.
Така историята на инсулина остава не само разказ за един научен пробив, но и пример за откритие, изградено от екип. Бантинг и Бест поставят началото на експериментите, Маклауд осигурява научната среда, а Колип помага екстрактът да стане приложим при хора.
Източници: history.com, smithsonianmag.com
