Ако храната изведнъж започне да ви се струва безвкусна и все по-често посягате към солницата или добавяте повече захар, причината невинаги е в самата храна. Научни изследвания показват, че редица заболявания могат да променят начина, по който възприемаме сладкия, соления и останалите основни вкусове.
Това явление е важно не само за удоволствието от храненето. Намалената чувствителност може да накара човек несъзнателно да увеличи количеството сол или захар в менюто си, предупреждава американският Национален институт за дентални и краниофациални изследвания (NIDCR).
Диабетът може да промени усещането за сладко
Диабетът е сред заболяванията, при които са наблюдавани нарушения във вкусовото възприятие. Изследванията обаче показват, че ефектът не е еднакъв при всички пациенти и може да зависи от вида на заболяването, възрастта и контрола на кръвната захар.
Проучване при хора с предиабет и диабет тип 2 например установява прогресивно понижаване на чувствителността към сладко и кисело с влошаването на гликемичния статус. По-високите стойности на HbA1c са били силно свързани с по-слаба чувствителност към тези вкусове. Авторите обаче отбелязват и възрастта като възможен фактор, който трябва да бъде отчетен.
Данните за диабет тип 1 са по-сложни. Изследване сред деца и юноши установява нарушения в разпознаването на вкусовете, включително различия при възприемането на солено, но не показва просто и еднозначно отслабване на всички вкусови усещания.
Бъбречните заболявания и соленият вкус
Особено интересна е връзката между хроничното бъбречно заболяване и чувствителността към сол.
Изследване, публикувано в Kidney International, установява, че пациентите с хронично бъбречно заболяване имат по-висок праг за откриване и разпознаване на соления вкус в сравнение със здрави участници. Това означава, че при тях може да е необходимо по-голямо количество сол, преди вкусът да бъде усетен достатъчно ясно.
Учените откриват и връзка между вкусовата чувствителност, приема на натрий и нивата на цинк. Любопитното е, че само след една седмица ограничаване на натрия способността за разпознаване на соления вкус се подобрила.
Това има практическо значение, защото именно хората с хронично бъбречно заболяване често трябва стриктно да контролират количеството сол в храната си.
Вкусът може да се промени и при неврологични заболявания
Нарушения са наблюдавани и при болестта на Паркинсон и други форми на паркинсонизъм. Голямо изследване с пациенти с идиопатична болест на Паркинсон, прогресивна супрануклеарна парализа и множествена системна атрофия установява по-ниски общи резултати при тестовете за вкус в сравнение със здрави хора. Изследвани са сладко, солено, кисело, горчиво и умами.
Подобни промени са описани и при болестта на Алцхаймер. При пациенти с това заболяване са отчетени по-високи прагове за откриване на сладък, солен и горчив вкус, като общото влошаване на вкусовата чувствителност е свързано с тежестта на деменцията.
Не само заболяванията са виновни
Промененият вкус не означава автоматично наличие на хронично заболяване. Вкусови нарушения могат да настъпят след вирусни инфекции, включително COVID-19, при проблеми със зъбите и устната кухина, травми на главата, операции в областта на ухото, носа и гърлото, както и след прием на определени лекарства. Лъчетерапията при тумори на главата и шията също може да засегне вкусовото възприятие.
Някои онкологични заболявания и тяхното лечение също са свързвани с промени във вкуса. Научен обзор посочва, че при част от пациентите може да намалее чувствителността към сладко и солено, а химиотерапията и лъчетерапията допълнително да задълбочат проблема.
Затова трайната промяна във вкуса, особено ако е придружена от други симптоми, не бива да се компенсира просто с повече сол или захар. Причината може да бъде временна, но при продължително нарушение е разумно то да бъде обсъдено с лекар.
