Пълното изключване на захарта от хранителния режим може да не е толкова полезно, колкото мнозина смятат. Ново изследване, представено на годишната конференция ENDO 2026 на Ендокринното дружество, показва, че абсолютната липса на захароза – обикновената трапезна захар – може да наруши здравето на червата и да повлияе неблагоприятно на метаболизма.
През последните години препоръките за ограничаване на добавената захар се превърнаха в основен елемент на здравословното хранене. Новите данни обаче подсказват, че пълната ѝ елиминация също може да има нежелани последици.
За целите на проучването учени от Института по диабет „Дасман“ в Кувейт проследяват две групи лабораторни мишки в продължение на 16 седмици. И двете групи са хранени с нискомаслена диета, но с една съществена разлика:
-
първата група приема стандартно количество захароза;
-
втората група е на напълно беззахарна диета.
По време на експеримента изследователите наблюдават редица показатели, включително:
-
телесно тегло;
-
глюкозен толеранс;
-
инсулинова чувствителност;
-
хормонални нива;
-
възпалителни процеси в организма;
-
състава на чревната микрофлора.
Резултатите показват, че животните, които не са приемали никаква захароза, не са натрупали повече тегло, но са развили редица неблагоприятни промени в организма.
Според ръководителя на изследването д-р Рашид Ахмад пълното премахване на захарозата от нискомаслен хранителен режим може неочаквано да наруши баланса в червата и да стимулира възпалителни процеси.
Сред установените проблеми са:
-
дисбаланс на чревния микробиом;
-
повишено възпаление в червата;
-
възпалителни изменения в черния дроб;
-
нарушен контрол на кръвната захар;
-
инсулинова резистентност;
-
клетъчни промени, характерни за неалкохолната мастна чернодробна болест.
Учените подчертават, че макар вредите от прекомерната консумация на захар да са добре известни, досега сравнително малко внимание е било отделяно на ефектите от нейното пълно премахване.
Според авторите на проучването въглехидратите изпълняват важна роля за поддържането на баланса между имунната система и чревния микробиом. Именно тази сложна екосистема от микроорганизми има ключово значение за храносмилането, метаболизма и цялостното здраве.
Изследователите предупреждават, че резултатите трябва да бъдат интерпретирани внимателно. Проучването е проведено върху животни и е с продължителност само 16 седмици. Необходими са допълнителни клинични изследвания, за да се установи дали същите ефекти се наблюдават и при хора.
Освен това експериментът разглежда конкретно премахването на захарозата от нискомаслена диета. Затова резултатите не могат автоматично да бъдат пренасяни към хора, които спазват хранителни режими с по-високо съдържание на мазнини или кетогенни диети.
Специалистите смятат, че бъдещите хранителни препоръки вероятно ще се насочат не към абсолютни забрани, а към по-балансиран подход. Вместо пълно изключване на отделни хранителни групи, акцентът може да бъде поставен върху разнообразното хранене и поддържането на здравословен чревен микробиом.
По думите на д-р Ахмад тези резултати биха могли в бъдеще да помогнат за разработването на по-ефективни стратегии за профилактика и контрол на метаболитните нарушения, мастната чернодробна болест и хроничните възпалителни заболявания.
