Може ли стареенето да се превърне в медицинска мишена, подобно на диабета или сърдечносъдовите заболявания? Учени започват да търсят отговор, като изследват не само възрастта по календар, а биологичните промени в организма, които с времето повишават риска от различни болести.
Идеята е лекарите да не чакат да се появят отделни заболявания, а да въздействат по-рано върху процеси, които участват в развитието на няколко от тях. Целта не е единствено хората да живеят по-дълго, а да имат повече години в добро здраве – период, известен като „здравословна продължителност на живота“.
„Стареенето има биология. Тази биология води до заболявания“, казва Нир Барзилай, директор на Института за изследване на стареенето към медицинския колеж „Албърт Айнщайн“ в Ню Йорк.Биологичната възраст не е само число
Изследователите се опитват да измерят как действително се променя организмът. Един от подходите е свързан с епигенетиката – промени в начина, по който се регулират гените, без да се изменя самата ДНК. Сред наблюдаваните показатели са химични „маркировки“, наречени метилови групи, прикрепени към ДНК.
Екипът на Даниел Белски, доцент по епидемиология в Колумбийския университет и в Центъра за изследване на стареенето „Робърт Бътлър“, анализира и други слоеве от биологичната информация. Проектът FAST събира данни за белтъци, метаболити и епигенетични промени в белите кръвни клетки. Идеята е да бъдат открити показатели, които реагират на различни интервенции и могат да покажат дали те променят хода на биологичното стареене.
„Все още не знаем дали наистина можем да направим това. Но вече имаме съвпадение на доказателства, че е възможно, както и ресурси, за да го изпитаме“, казва Белски.Доказателствата при хората още не са достатъчни
В лабораторни експерименти учени са променяли биологията на стареенето при организми от кръгли червеи до мишки. Лекарства, физическа активност, ограничаване на калорийния прием и други подходи са забавяли натрупването на клетъчни промени и са удължавали живота на животните.
При хората обаче все още няма клинични данни, че въздействието върху тези процеси може да удължи периода на добро здраве. Белски посочва, че изпитване, което започва при хора на 40 или 50 години и проверява дали дадена интервенция предотвратява хронични заболявания, може да изисква проследяване в продължение на две или три десетилетия.
Затова учените търсят биомаркери, които надеждно да предсказват бъдещи здравни резултати. Ако даден показател покаже, че определена интервенция вероятно ще намали риска от заболяване или ще удължи здравословния живот, той може да се използва като междинен критерий в клиничните изпитвания. Връзката между промяната на биомаркерите и реалното удължаване на живота в добро здраве обаче все още не е установена.
Клиники за дълголетие и въпросът за регулацията
Паралелно с научните изследвания се разрастват клиники, които съчетават стандартни медицински прегледи с по-широк набор от изследвания за изграждане на подробна картина на здравето. Клиниката „Мейо“ открива своя програма за здравословно дълголетие през 2023 г., а Националната университетска здравна система на Сингапур развива сходна услуга.
В Абу Даби медицината на здравословното дълголетие получава формален статут в здравната система. През октомври 2024 г. местните здравни власти въвеждат рамка за лицензиране на специализирани центрове. Институтът за по-здравословен живот в Абу Даби е лицензиран като първия такъв център, определен от държава.
Развитието на сектора поставя и въпроса за регулацията. Докато учените търсят надеждни показатели и терапии, най-сигурните доказателства за удължаване на годините в добро здраве все още не идват от обещания за биологично „подмладяване“, а от дългосрочни изследвания, които тепърва трябва да покажат какво работи при хората.
Източник: CNN
