Русия е изправена пред сериозно влошаване на епидемичната ситуация, свързана с ХИВ, като броят на новозаразените сред военнослужещите след началото на войната в Украйна е нараснал над 40 пъти. Според данни на руското Министерство на отбраната още до края на 2022 г. е отчетено 13-кратно увеличение на новите случаи, а в началото на 2023 г. вече над 40 пъти спрямо нивата преди войната. По-късно същата година разпространението на ХИВ сред военните е било 20 пъти по-високо от обичайното, съобщава опозиционното издание The Moscow Times, предава News.bg.
В глобален мащаб ХИВ е в отстъпление, но в Русия болестта продължава да се разраства. Над 1 милион руснаци живеят с вируса от 2016 г. насам почти 1% от населението и между 1.5 и 2% от хората в трудоспособна възраст. Всяка година се регистрират между 50 000 и 100 000 нови случая. По данни на ООН, Русия е сред първите пет страни в света по брой новозаразени, редом с Южна Африка, Мозамбик, Нигерия и Индия - последните две с многократно по-голямо население.
Причините за тази епидемия са както медицински, така и политически. Военните действия допринасят за неконтролирано разпространение на вируса: на фронта липсва достъп до редовна антиретровирусна терапия (ART), която потиска вируса и предотвратява предаването му. Прекъсванията на лечението водят до появата на резистентни щамове, които лесно се разпространяват. В допълнение, в полеви условия често се използват многократно спринцовки или се правят кръвопреливания при съмнителна стерилност.
Класическите пътища на предаване на вируса - сексуален контакт без предпазни средства, включително с проститутки, и инжекционна употреба на наркотици, също не са изчезнали.
Още преди войната руската здравна система не осигуряваше лечение за всички нуждаещи се. Само най-богатите региони финансираха пълна терапия, а преминаването към евтини местни генерици често водеше до недостиг. След началото на инвазията ситуацията се влоши още повече: за пръв път от години по-малко от 50% от диагностицираните с ХИВ в Русия получават лечение.
Паралелно с това, репресиите срещу граждански организации сериозно възпрепятстват превенцията. Фондации като Elton John AIDS Foundation бяха обявени за „нежелани“, а местни НПО-та прекъснаха сътрудничество с тях. Обявяването на ЛГБТ+ общността за „екстремистка организация“ допълнително затруднява достъпа до помощ и засилва стигмата.
Макар че по закон ХИВ-позитивни лица са негодни за военна служба, тези правила често се пренебрегват. Има случаи, в които командири отказват да освободят тежко болни войници заради недостиг на хора. В същото време при наборни комисии продължава практиката на фалшифициране на диагнози с цел избягване на мобилизация.
Епидемията вече засяга и цивилното население. В 14 руски региона над 1% от бременните жени дават положителен ХИВ тест. Праг, който според СЗО бележи преминаване към генерализирана епидемия. Това означава, че вирусът вече не е концентриран сред рискови групи, а се разпространява широко в обществото.
Въпреки тревожните данни, Руското министерство на здравеопазването отхвърля международните оценки и обвинява UNAIDS в „пропаганда“. Междувременно, останалата част от света постига значителен напредък: в САЩ напредват клинични изпитвания на ваксина с над 90% ефективност, а новите терапии позволяват прием чрез инжекция само няколко пъти годишно.
Международната стратегия „90-90-90“ - 90% диагностицирани, 90% на терапия, 90% с потиснат вирус вече дава резултати в много страни, включително в Африка, където новите случаи са намалели с 20%, а смъртността с 40% за последното десетилетие.
В Русия обаче здравните решения остават в сянката на политиката. Страната отказва да прилага заместителна терапия за наркозависими (като метадон), въпреки доказаната ефективност. В училищата липсва сексуално образование, което ограничава информираността на младите за предпазни средства и тестове.
Заразените по време на войната ще имат нужда от доживотна скъпоструваща терапия, не само заради собственото си здраве, но и за да се прекъсне предаването на вируса. Това ще натовари сериозно руската здравна система, бюджета и пазара на труда, с последствия, които ще се усещат дълго след края на войната и управлението на Владимир Путин.
