Камерата Legacy Survey of Space and Time (LSST), разположена в новата обсерватория Вера К. Рубин на НАСА, вече засне светлината на милиони далечни небесни тела в безпрецедентен мащаб, и то само за 10 часа наблюдение. Учените публикуваха първите впечатляващи изображения от новия инструмент, кръстен на американския астроном, която открива доказателства за тъмна материя през 1978 г.
Първите часове наблюдения разкриха 2104 неизвестни досега астероида, включително седем астероида близо до Земята, които за щастие не представляват заплаха за нашата планета. Очаква се обсерватория "Рубин" да открие милиони небесни обекти през следващите две години, което я прави най-ефективния инструмент за откриване на комети и астероиди, пътуващи през Слънчевата система.
Екипът публикува и мозайка от мъглявините Трифид и Лагуна. Изображението се състои от 678 отделни снимки, направени в продължение на седем часа, разкриващи невиждани досега детайли, разположени на 9000 светлинни години от Земята.
Местоположение и технология
Обсерваторията е стратегически разположена на Серо Пачон в Чилийските Анди. През нощта районът е изключително тъмен, което го прави идеален за наблюдение на звездното небе. За да се предотврати нежелано отблясъци, дългите светлини на фаровете са забранени при шофиране до обсерваторията.
Телескопът на обсерваторията използва уникален дизайн от три огледала с диаметри съответно 8,4, 3,3 и 5,7 метра. Тези огледала насочват изображение на нощното небе към сензорите на 3,2-гигапикселовата LSST камера, която е с размери 3 x 1,65 метра и тежи около 2800 кг. Концепцията LSST е предложена за първи път през 2003 г., а през 2007 г. проектът получава първоначално финансиране от Чарлз Симони и Бил Гейтс. През 2010 г. Националната научна фондация на САЩ (NSF) и Министерството на енергетиката на САЩ (DOE) отпускат допълнителни средства.
Широкото зрително поле на телескопа му позволява да заснема взаимодействащи си галактики, както и панорамни изгледи на милиони галактики, придавайки на изображенията кинематографичен ефект. Само с една експозиция камерата може да заснеме област от небето, приблизително 40 пъти по-голяма от пълната Луна.
Бъдещи открития и амбициозни цели
Обсерваторията ще изследва небето в южното полукълбо на всеки три до четири дни през следващото десетилетие. Очаква се проектът да разкрие около 20 милиарда неизвестни досега галактики, да открие повече от 90 000 нови астероида, сближаващи се със Земята, и да помогне за отговорите на въпроси за тъмната материя. През целия си живот обсерваторията ще генерира до 500 петабайта безценни астрономически данни.
Учените се надяват, че още през първата година от експлоатацията си новият телескоп ще може да потвърди или отрече съществуването на девета планета в Слънчевата система. Според астрономите, тя може да се намира далеч отвъд орбитата на Нептун и да прави една обиколка около Слънцето за 10 000–20 000 години.
