На 24 декември 2024 година сондата „Parker Solar Probe“ на НАСА направи най-близкия си подход до Слънцето. Космическият апарат навлезе в горните слоеве на атмосферата на звездата, прелитайки само на 6,11 милиона километра (3,7 милиона мили) над повърхността ѝ. По време на прелитането сондата направи множество изображения на атмосферните процеси в слънчевата корона, което ще помогне на учените да разберат по-добре природата на слънчевия вятър, основният двигател на космическото време в нашата система.
„Parker Solar Probe отново ни отведе в динамичната атмосфера на най-близката ни звезда“, каза Ники Фокс, заместник-администратор на дирекцията за научни мисии на НАСА във Вашингтон. „Виждаме от първа ръка къде се случва застрашаващо Земята космическо време, вместо просто да го предсказваме с модели. Тези нови данни ще ни помогнат значително да подобрим прогнозите, за да помогнем за безопасността на астронавтите и да защитим технологиите на Земята и в цялата слънчева система.“
Слънчевият вятър и изхвърлянията на коронална маса остават трудно предвидими явления, тъй като частиците се сблъскват близо до повърхността на Слънцето и в неговата корона, променяйки посоките и енергиите си. Едно на пръв поглед безобидно събитие може да се превърне в мощна геомагнитна буря на Земята, способна да повреди електропроводи, да наруши комуникациите и навигацията. Освен това, високоенергийните частици могат буквално да „изгорят“ електрониката на спътниците и да представляват заплаха за здравето на екипажите на космически кораби. Слънчевият вятър може също да надуе земната атмосфера, което заплашва да деорбитира спътниците и дори частично да загуби атмосферата.
Близките полети на Parker Solar Probe до Слънцето и гмурканията в неговата корона ни позволяват да наблюдаваме потоците от слънчев вятър, тяхната турбулентност и зоните на произход. Благодарение на тези наблюдения учените започнаха по-добре да разбират при какви условия се формират бързи и бавни слънчеви ветрове.
Нови данни за слънчевия вятър
Изображенията, получени от сондата, показаха, че бавният слънчев вятър (със скорост на частиците около 354 км/с) може да бъде от два вида: Алфвенов и неалфвенов (кръстен на шведския физик Ханес Алфвен). Тези видове вятър се различават по поведението на магнитните полета – в първия случай се наблюдава постоянно превключване, във втория – стабилност. Всеки от тях протича с определена конфигурация от слънчеви петна и магнитни линии, което беше възможно да се установи изключително благодарение на инструментите на сондата.
„Най-големият въпрос остана: как точно възниква слънчевият вятър и как преодолява огромното гравитационно привличане на Слънцето?“, обясни НАСА. „Разбирането на този непрекъснат поток от частици, особено на бавния вятър, е сериозно научно предизвикателство, предвид разнообразието от техните свойства. Но с помощта на Parker Solar Probe сме по-близо от всякога до разгадаването на техния произход и механизъм на развитие.“
Сондата Parker Solar Probe ще продължи мисията си, правейки нови подходи към Слънцето и събирайки уникални данни. Следващото най-близко прелитане на звездата се очаква на 15 септември 2025 година.
