Да очакваме ли скоро решение на войната в Украйна и ще се прекроява ли картата на света… Пред ФАКТИ говори Иван Анчев, съпредседател на Атлантическия съвет на България.
- Г-н Анчев, въпросът не е дали, а как ще бъде разделена Украйна. Това ли ни каза американският президент Доналд Тръмп преди дни?
- Украйна няма да бъде разделена в международноправния смисъл, защото Украйна е суверенна държава, с единна и неделима територия, в т.ч. и Кримският полуостров. По каквито и да било демаркационни линии да бъде замразен конфликтът, останалите под руско владение територии няма да бъдат признати от международната общност. От държави като Северна Корея и Иран, които са естествените съюзници на Русия днес, може би ще бъдат признати, но аз не мисля, че това ще се направи от Китай, да речем. След прекратяване на военните действия териториите, които ще останат под руско владение, ще бъдат отличен пример за „руский мир“ – нищета, западналост и липса на социална и икономическа перспектива, отличен контрапункт на бързоразвиваща се европейска Украйна, която съм убеден, че ще видим през следващите години.
- Украинският президент Володимир Зеленски посети Доналд Тръмп във Вашингтон, но не бе посрещнат на летището. Какво му показва Тръмп с това?
- Вижте, няма такава обичайна практика в американския държавен протокол. За времето, през което бях на дипломатическа работа в посолството ни във Вашингтон, имаше две посещения на български президенти (Първанов и Плевнелиев) и две посещения на министър-председатели (Станишев и Борисов). При всички тези посещения нашите държавници, а и всички останали чуждестранни ръководители, кацаха на военно-въздушната база „Ендрюс“ край Вашингтон, в щата Мериленд.
След което официалното посрещане от американския президент се извършваше на входа на Белия дом, независимо дали от северната страна, откъм Пенсилвания авеню, или откъм Южната морава.
Посрещането на Путин в Аляска беше различно, защото не беше във Вашингтон и защото президентът Тръмп така е виждал нещата, от своята си тогавашна гледна точка – прелитащите самолети, тесният червен килим и т.н. Но съм абсолютно сигурен, че ако срещата Тръмп – Путин беше във Вашингтон. Тръмп нямаше да го посрещне на летището.
- Изобщо на какво може да разчита Украйна от САЩ сега. Искаха ракети „Томахоук“, но не ги получиха…
- Украйна ще продължи да разчита на американските разузнавателни данни, които получава. Те са от решаващо значение за украинските успехи. Разбира се, ще продължи да разчита и на американските военни доставки – независимо кой ги плаща, те са жизненоважни, особено в частта на противовъздушната и противоракетна отбрана. И не на последно място трябва да отбележим, че санкциите, които Тръмп наложи на „Роснефт“ и „Лукойл“, имат много по-голяма поразяваща сила за Русия, отколкото сто или дори хиляда удара с „Томахоук“.
- Доналд Тръмп се хвали, че си говори с руския президент Владимир Путин по телефона, но произтича ли нещо от това…
- Както виждаме – не произтича нищо конкретно. Войната продължава със същите темпове както и преди девет месеца, когато президентът Тръмп дойде на власт за втори път. Доверието между двамата е силно разклатено, а Доналд Тръмп най-сетне май разбра, че Путин се опитва да го води за носа – нещо, което американският президент отказваше да разбере 4 години при предишния му мандат и сега девет месеца от втория му мандат. Като че ли Тръмп най-накрая е разбрал истината такава, каквато я виждахме всички ние отстрани. Но би било твърде прибързано и дълбоко грешно, ако започнем от тук нататък да градим анализите си по оста „антагонизъм между Путин и Тръмп“. Всички настоящи действия на американския президент, включително и санкциите срещу „Роснефт“ и „Лукойл“, не са продиктувани от някакви дълбоки негови вътрешни политически убеждения, а от силното му желание да принуди отсрещната страна да сключи сделката, която той (Тръмп) иска. Аз въобще не изключвам да видя подобни силови действия от Тръмп и по отношение на Украйна. Никоя от двете страни не е защитена от внезапна проява на твърдост от страна на Доналд Тръмп. Така че е много рано, ако въобще дойде такова време, за фанфарите на победата.
- Като цяло отстрани изглежда, че Русия постига каквото ѝ трябва, че дори може да се каже, че САЩ помагат. Така ли е …
- Не мисля, че Русия постига каквото иска. Дори напротив. От всички тези близо четири години, без няколко месеца, активни военни действия, Русия в момента се намира в най-тежката за нея ситуация: почти замръзнали фронтове с огромни човешки загуби и липса на каквато и да било тактическа, що остава за стратегическа военна инициатива, силни и много болезнени последствия за руската икономика от европейските и американските санкции и още по-болезнено усещане за идващата социална катастрофа, която е неминуема. Липсата на горива по бензиностанциите в Русия е само видимият предвестник на тази катастрофа. Руската икономика е изцяло на военни релси, с немислими в нормална икономическа среда лихвени проценти. Обмисля се и увеличаване на ДДС от 20% на 22%, за да може да се финансира войната. Русия е на ръба на икономически колапс, който ще се случи в момента, в който войната спре и целият този военно-промишлен комплекс спре да работи. Ще настъпи тотален и гигантски икономически колапс. Повярвайте ми, въобще не изключвам варианта 30-години по-късно отново да сме свидетели на Операция „Надежда“ (Operation Provide Hope) и Русия да получава американски пилешки бутчета, за да храни изпадналото за четвърти път в нищото свое население, бурно аплодиращо днес войната срещу Украйна. Победобесие, знаете как се нарича днешното състояние на руското общество, почти без изключения в своето единомислие. Когато от фронта се върнат по родните им места тези 1 млн. мръзнещи в окопите въоръжени мъже, за които човешкият живот отдавна няма никакво значение, то тогава победобесието ще бъде заменено от погроми, сходни с тези на Емелян Пугачов или войнишките смутове предхождащи февруари 1917 г.
- Москва гледа със задоволство събитията в Близкия изток – конфликтът Израел – „Хамас“ , защото така украинската тема излезе от новинарските емисии. А войната продължава…
- Веднага след отвратителната атака от 7 октомври 2023 г. казах, че най-големият печеливш от това престъпно и криминално по същество деяние е Кремъл. Защото отмести погледа от не по-малко дивашките действия в Буча и навсякъде, където в Украйна беше стъпил руски войник. На второ място – раздвояването на американската военна помощ в онзи момент, вече и към Израел, като жертва на агресия, също беше в полза на Москва. Много е важно да напомним, че генезисът на ислямския тероризъм има московски, по-точно с кагебейски корени. Да, ислямският радикализъм води началото си от Хасан ал-Банна и „Мюсюлмански братя“ в Египет през 1924 г., но той беше инструментализиран в полза на външната политика на СССР, именно от КГБ по времето на Андропов, чрез организации като „Ислямски джихад“, например. И да не забравяме, че именно египетския клон на „Ислямски джихад“ уби толкова неудобният за СССР египетски президент Ануар Садат. Така че, когато се говори за ислямски тероризъм, никога не трябва да се забравя, че той произхожда от лабораториите на „Лубянка“.
- САЩ дават оръжие, но искат ЕС да го плати. Глупави ли сме в Европа…
- Не, не считам европейското участие във финансирането на въоръжаването на Украйна като „глупост“. Напротив, аз бих го определил като „далновидност“ с риск да прозвуча цинично в нечии уши. Украинският народ има нещастието да бъде съсед на една агресивна империя и още по-голямото нещастие да стане обект на агресия от страна на тази империя. Но украинският народ трябва да е горд със стореното до момента, включително и с това, че пази цяла Европа от една силно агресивна държава. Украйна е жертва и на европейското безхаберие, особено по време на управлението на г-жа Меркел в Германия, когато европейците убеждаваха украинците да не правят нищо, за да не дразнят насилника. Убеден съм, че Ангела Меркел ще отговаря пред историята за тази нейна дълбоко недалновидна политика. Така че финансирането на оръжейните доставки за Украйна от ЕС, е най-малкото, което можем да направим не само за украинския народ, но и за нас самите, за нашите деца.
- Дронове в Полша, маскирани руски военни на границата с Естония. Москва тества ли НАТО?
- Да, Русия тества НАТО, но с две различни цели: на първо място – проверка на готовностите на натовските сили и на второ място, за свои вътрешнополитически (руски) цели, защото победобесието трябва да се подхранва непрекъснато.
В противен случай обществото ще изпадне в идеологически вакуум, който ще бъде запълнен от някой нов, по-гръмогласен, но не по-малко опасен като Пригожин.
Всеки един от нас трябва да осъзнае, че докато Русия не бъде поставена на колене и обградена с три реда бодлива тел, мир в Европа няма да има. Но уви, последният почитател на Путин ще умре не в Русия, а в България. Ако ми позволите такава препратка към един цитат на Димитър Талев.
