За първи път по време на изследването на дълбокия космос извън Слънчевата система астрономите откриха планета със следи от магнитно поле. За нашата Земя магнитното поле е вид щит, който предпазва планетата от разрушителното излъчване на енергийни частици от слънчевия вятър. Предполага се, че наличието на магнитосфера на други планети също осигурява защита от вредните космически лъчения и позволява развитието на органичен живот.
Магнитното поле на екзопланетата HAT-P-11b е открито от астрономи от Университета на Аризона, използвайки данни от космическата обсерватория Хъбъл. Размерите на планетата са сравними с размерите на "нашия" Нептун, а следите от магнитното поле са идентифицирани по следа от заредени въглеродни частици, протягащи дълга "опашка" зад HAT-P-11b. Изследването на екзопланетата е извършено в ултравиолетовия спектър. Разстоянието от Земята до уникалната планета, намираща се в съзвездието Лебед е 123 светлинни години. Инструментите на Хъбъл са открили въглеродни йони - заредени частици, които взаимодействат с магнитните полета, които пък заобикалят планетата в така наречената магнитосфера.
Според учените за първи път извън Слънчевата система е идентифицирана планета с признаци на магнитно поле. Един от ръководителите на проекта в Университета на Аризона, професор Джилда Балестър, каза, че както на Земята, силните магнитни полета на екзопланетата могат да защитят нейната атмосфера и повърхност от вредното въздействие на енергийните частици от слънчевия вятър. Една защитена планета има всички шансове за възникване и развитие на органичен живот.
По време на изследването астрономите наблюдават въглеродни йони не само в непосредствена близост до планетата, но и в зоната на "опашката", където частиците "отлитат" от HAT-P-11b със скорост от около 160 хиляди километра в час . Йонната следа се простира зад планетата на разстояние до 1 астрономическа единица (разстоянието от Земята до Слънцето). Учените от Аризона са подпомогнати в изследването от астрономи от Парижкия институт по астрофизика, които създават компютърен триизмерен модел на взаимодействието на магнитното поле на планетата с горните слоеве на атмосферата и слънчевия вятър, идващ от космоса.
Физическите процеси, протичащи в магнитосферата на Земята и HAT-P-11b, се оказват идентични. Екзопланетата обаче е твърде близо до „своето Слънце“ (1/20 от разстоянието от Земята до Слънцето), а горната атмосфера на HAT-P-11b буквално „изпарява“ и създава „опашка“ на магнитосфера. Учените също така откриват, че съставът на атмосферата на екзопланетата, а именно нейната металност (наличието на химични елементи, по-тежки от водорода и хелия), е малко по-нисък от очакваното, което според изследователите може да „оспори съвременната теория за образуването на екзопланети. " Масата на HAT-P-11b е 8% от тази на Юпитер и учените предполагат, че екзопланетата има повече прилика с "нашия" Юпитер, отколкото с богатия на метали Нептун.
