Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за акцизите и данъчните складове. Законопроектът беше подкрепен с 13 гласа „за“, 9 „против“ и нито един „въздържал се“, съобщи БТА.
Предлага се акциз да се плаща за леки автомобили с двигател с вътрешно горене и максимална полезна мощност от 250 kW, или 340 конски сили, нагоре. Ставката ще зависи от мощността: 500 евро за автомобили от 250 до 300 kW, 1500 евро за тези от 301 до 350 kW, 3000 евро за мощност от 351 до 500 kW и 6000 евро за автомобили над 500 kW.
Мярката няма да се прилага за изцяло електрически автомобили, линейки, противопожарни автомобили и превозни средства със специален режим на движение. При хибридите ще се отчита само мощността на двигателя с вътрешно горене.
Ограничения за домашната ракия в търговски обекти
В законопроекта е записана забрана за държане, предлагане и продажба на ракия, произведена в специализирани малки обекти за дестилиране, в места или помещения, свързани със стопанска дейност. Това включва обекти като ресторанти, хотели, къщи за гости и складове.
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова заяви, че мярката има и здравен ефект, тъй като в заведения се продава нерегламентиран алкохол, представян като домашна ракия. „Темата на законопроекта е внасянето на акциз, а не забрана на домашната ракия“, каза Петкова.
Тя посочи, че всяко домакинство запазва правото да произвежда до 30 литра домашна ракия годишно с намалена акцизна ставка, а количествата над този праг се облагат с пълен акциз. По думите ѝ няма да се извършват проверки по домовете, за да се установява дали са произведени разрешените количества за лични нужди.
Спор за обхвата на забраната
Асен Василев възрази срещу новия акциз и заяви, че законопроектът „бърка в джоба на българските граждани“. Той предложи от текста за домашната ракия да отпаднат думите „държането“ и „предлагането“ и да остане само забраната за продажба. Според него сегашната формулировка може да засегне и случаи, при които хора си подаряват ракия на работното място.
Мартин Димитров от „Демократична България“ заяви, че промените няма да пресекат нелегалната търговия с алкохол, а могат да я засилят. Димо Дренчев от „Възраждане“ поиска да бъде посочено допустимо количество, което може да се съхранява в помещения, свързани със стопанска дейност.
Представителят на Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки Мирослав Каракашев определи предложените текстове като малка част от необходимите мерки срещу нелегалния алкохол.
Други промени в акцизното законодателство
Законопроектът предвижда още правила за движението, съхранението и използването на енергийни продукти, електрическа енергия и други акцизни стоки. Създава се и срок за продажба на тютюневи изделия и алкохолни напитки със стар образец на бандерол.
Предвидени са мерки за повишаване на ефективността на митническия контрол, ограничаване на отклоненията от облагане с акциз и актуализиране на глобите и имуществените санкции. След одобрението в комисията законопроектът предстои да бъде разгледан и в пленарната зала.
Източници: news.bg, utroruse.com
