„Когато обсъждаме външната намеса, трябва да бъдем последователни и да прилагаме едни и същи принципи към всички. Не можем да говорим за защита на демокрацията, докато същевременно си затваряме очите за намесата, която идва от самите европейски институции“, коментира българският евродепутат Петър Волгин на заседание на Комисията по външните работи към Европейския парламент (AFET).
Депутатите обсъждаха доклада за това как да се реагира на външната намеса в държави, съседни на Европейския съюз. Чуждата намеса е определена като хибридни заплахи – кибератаки, стратегически зависимости, икономическа принуда, манипулиране на изборите, миграционни вълни и пр.
Според Петър Волгин, представител на „Европа на суверенните нации“ и българската партия „Възраждане“, в обсъждания доклад има редица противоречия.
„Наистина е много странно – уточни Волгин – когато ръководителите на всевъзможни европейски институции започнат да твърдят, че са разтревожени, понеже имало недопустима външна намеса в съседни на ЕС държави. И се почва с търсенето на врагове, набелязват се мерки, за да бъдат спрени тези врагове. Като въпросните мерки обикновено включват създаването на нови комисии, които да се борят с т.нар. външни заплахи, които в огромното болшинство от случаи са измислени.“
Намеса във вътрешните работи на съседните на ЕС страни има, и то доста груба. Има и намеса в страните от ЕС, посочи Волгин. Но не са необходими никакви нови комисии, не са нужни никакви допълнителни фактчекъри, за да бъде забелязана тази намеса. Защото тази намеса не идва от Пекин, Москва или Техеран. А идва основно от Брюксел.
Ето и как продължи изложението си българският евродепутат, който е с най-ярко субектно и словесно присъствие:
„Именно Европейската комисия се намесва по недопустим начин във вътрешните работи на страните членки на Евросъюза. Тя прави всичко възможно изборите в тези държави да бъдат печелени от партии и кандидати, които неотклонно следват указанията, задавани от Брюксел. Ако в някоя държава има конфликт между институциите, Брюксел застава винаги на страната на тези, които винаги изпълняват волята му.
В Полша изпълнителната власт реши да смени председателя на Конституционния съд, който не искаше да изпълнява нарежданията на правителството. И, разбира се, без особено замисляне евроръководителите застанаха на страната на премиера Доналд Туск.
Когато преди две години в България бяха приети поправки в закона за образованието, които спираха ЛГБТ пропагандата в класните стаи, от Еврокомисията заплашиха, че могат да предприемат мерки срещу страната ни. Могат да бъдат дадени още много такива примери, които показват, че Брюксел си е присвоил правото да контролира ставащото не само в политическата, но и в културната сфера на държавите членки.“
На финала на изказването си Петър Волгин подчерта, че тъкмо на такава намеса държавите – членки на ЕС, трябва да се противопоставят. И че е крайно време Европейската комисия да престане да се бърка в решенията, вземани от държавите за тяхното бъдеще.
