Автор: Кено Ферзек
Полицията в Молдова от седмици публикува тревожни новини в своя канал в Телеграм - сведения за дезинформация в социалните медии, призиви към гражданите да не се поддават на предизборни подкупи, информации за задържани платени демонстранти.
Тази седмица проруската губернаторка на автономния регион Гагаузия Евгения Гуцул бе осъдена на седем години затвор, защото между 2019 и 2022 година е използвала недекларирани руски пари за политически кампании в страната.
Президентката на Молдова Мая Санду обобщи случващото се в малката държава, разположена между Югозападна Украйна и Североизточна Румъния, с думите: Русия подготвя "безпрецедентна намеса", за да поеме контрола над Молдова.
Поводът за тези акции са парламентарните избори, които ще проведат на 28 септември. От изхода им ще зависи дали Молдова ще продължи по демократичния и проевропейски път, или на власт ще дойде съюз на проруските партии и ще върне обратно страната в орбитата на Москва. Предизборната кампания официално още не е започнала, но събитията са ежедневни.
Масирани саботажни акции
Очевидно Русия е избрала Молдова като опитно поле за нова хибридна война преди изборите. Става дума за поставянето под съмнение на демократичните процеси с масирани комбинирани саботажни акции до такава степен, че да се породят обществена несигурност и политически хаос.
Методите са следните - платени протести, купуване на стотици хиляди гласове в страната и сред диаспората, заливане на социалните медии с фалшиви новини и с фалшиво съдържание, генерирано от изкуствения интелект, както и хакерски атаки срещу IT системите. Към това се добавя обстоятелството, че руски дронове и ракети, с които се атакува Украйна, умишлено прелитат над молдовска територия, за да будят в страната страхове от война. Всичко това превръща предстоящите през септември парламентарни избори в общоевропейски въпрос.
Неотдавна бяха направени разкрития за задържания на летището в Атина бивш молдовски олигарх Владимир Плахотнюк. Той избяга от страната през юни 2019 година и е издирван за множество престъпления, включително измама за милиарди в периода 2012-2014 година. По данни на разследващия сайт The Insider през последните месеци той нееднократно се е срещал в Русия и в Беларус с приближения на Путин Дмитрий Козак, който в момента е заместник-началник на руската президентска администрация.
Името Козак буди тревога в Молдова - той е автор на план, чрез който през 2003 година страната е трябвало да бъде раздробена и превърната във федерация. В последния момент тогавашният молдовски президент Владимир Воронин отказва да подпише плана - тежко унижение за Кремъл, което Путин и Козак надали са забравили. Последните разговори между Козак и Плахотнюк вероятно са били свързани с това как молдовският олигарх би могъл да активира старите си връзки, за да може отново да постави страната под руско влияние.
Една малка държава под постоянния натиск на Кремъл
Макар Молдова, която е предимно аграрна държава с 3,5 милиона души население, да няма важно икономическо значение за Русия, страната от три десетилетия насам е жертва на руската имперска агресия. Там през пролетта на 1992 година Русия проведе първата си постсъветска война срещу една независима държава - под предлога, че иска да защити рускоговорящите си сънародници от режим, определян като фашистки.
В Приднестровието Кремъл поддържа сепаратисткия режим на един мафиотски руски агент на тайните служби и в противоречие с международното право е разположила там войници, както и голям оръжеен арсенал. През молдовските банки Русия е изпрала и прехвърлила десетки милиарди долари по цял свят. И постоянно изнудва страната чрез доставките на природен газ.
В средата на 2019 година в Молдова се осъществиха истински демократични промени на върха, които макар да не минаха съвсем гладко, предотвратиха връщането към руското влияние. Популярната с антикорупционния си подход Мая Санду стана първо премиерка, после президентка. Нейната Партия на действието и солидарността дойде на власт с пълно мнозинство след парламентарните избори през 2021-а и обеща амбициозни правни и икономически реформи, но до момента е постигнала умерен успех.
Милиони за манипулиране на изборните резултати
Причините за това са много. Сред тях: продължаващото с десетилетия плячкосване на страната от корумпирани клики, липса на кадри заради масовата емиграция, нерешен конфликт със сепаратистите в Приднестровието, закъснялата европейска подкрепа за откъсването на Молдова от руските енергийни ресурси и не на последно място - постоянната руска пропаганда. Един от най-важните наративи отдавна е този, че ЕС и НАТО искат да привлекат Молдова на страната на Украйна във войната срещу Русия.
Това, че Мая Сандо и нейният съпартиец премиерът Дорин Речан губят подкрепа, а същевременно Русия активно се намесва в политиката на страната, се видя ясно в края на миналата година по време на президентските избори, комбинирани с референдум за ЕС. Санду спечели изборите едва на балотажа, а гласовете за европейската интеграция на референдума надделяха със съвсем малко. Преди изборите властите разкриха мрежа, чрез която са били купени до 300 000 гласа.
Мрежата се направлява от Русия и от молдовско-израелския бизнесмен Илан Шор. Той е обвинен в кражбата на милиарди, а и през 2019-а избяга заедно с Плахотнюк от страната - първо в Израел, след това в Русия. Макар основаната от Шор едноименна партия в Молдова да беше забранена, той продължава от Русия да се меси в молдовската политика. За изборите през септември Шор основа партийния съюз "Победа", който обаче не бе допуснат за участие до Централната избирателна комисия.
"Вторият фронт" на Путин
"Вторият фронт" на Путин обаче ще участва - така е известен проруският "Патриотичен блок" от четири партии, сред които са и социалистите на бившия президент Игор Додон. За разлика от названието им, социалистите всъщност застъпват дяснопопулистки позиции, близки до Кремъл, точно както и останалите три партии в блока. Техните лидери посетиха Москва за разговори непосредствено преди да се регистрират за изборите. Програмата им предвижда най-вече "Възстановяване на връзките с Русия".
Кремъл твърди, че няма нищо общо. Когато миналата седмица Мая Санду предупреди за масивната руска намеса в Молдова, говорителят на Путин Дмитрий Песков реагира със следните думи: Русия не се меси във вътрешните работи на други страни.
