Ерозията на картела ОПЕК е чудесна новина, макар че положителните ефекти от нея ще се усетят едва след края на иранската криза. Излизането на Обединените арабски емирства (ОАЕ) силно разклаща контрола на ОПЕК върху петролния пазар и цените.
ОАЕ - и най-вече емирството Абу Даби - има доказани залежи на петрол от 113 милиарда барела, което поставя страната на шесто място в света, дори повече от Русия и САЩ. Като приходи от експорт на петрол ОАЕ се нарежда на четвърто място в света и има капацитет да скочи до второ място – но ОПЕК не им позволява да увеличат производството. След излизането си от картела, Абу Даби ще може рязко да вдигне добива. Разбира се, това ще стане едва след като се отвори протокът Ормуз.
Това коментира във "Фейсбук" Георги Ангелов.
Ерозията на ОПЕК. През 1973 г. ОПЕК контролира над 50% от световното производство на нефт, но постепенно делът на картела намалява, за да достигне 34% през 2024 г. Сега, с излизането на ОАЕ картелът ще контролира под 30% от световния добив, което значително намалява възможностите за контрол върху цените.
Защо е важно това? Един пример: По време на първия петролен шок през 1973 г. цените на петрола скачат с 300% заради арабското петролно ембарго. Ембаргото приключва бързо, но цените никога не се връщат на предходните ниски нива - защото картелът ОПЕК харесва високите цени и ги запазва и след края на кризата.
Когато картелът е силен, той успява да поддържа високи цени на петрола за години и десетилетия. Но когато ОПЕК е слаб и с подкопани позиции, цените се сриват. Когато ОПЕК има вътрешни неразбирателства или външна конкуренция, Саудитска Арабия обикновено започва ценова война, за да "накаже" непослушните - такива примери има в средата на 80-те години (саудитците срещу другите в ОПЕК), 2014-2016 (саудитците срещу САЩ), както и пролетта на 2020 г. (саудитците срещу Русия).
Почти сигурно вървим към нова ценова война - този път между Саудитска Арабия и Абу Даби след края на иранската криза. Стискаме палци да се случи по-скоро.
