Четвърти май - преди 123 години при сражение с турски войски е убит Гоце Делчев в село Баница, сегашна гръцка Македония. Сега там има само разрушена камбанария и останки от църковен олтар.
Гоце Делчев е погребан в общ гроб със свои другари от четата. Поради опасения за оскверняване, Михаил Чаков и Таската Серски тайно изваждат част от костите (черепа, ръце, крака и таза), измиват ги със спирт и ги скриват под престола на църквата в Баница.
Това припомня във "Фейсбук" Елисавета Белобрадова.
При пренасянето на тленните останки на Гоце Делчев от Сяр към Ксанти по време на Първата световна война, клисарят Никола Мутафчиев ги поставя в голяма войнишка торба и се качва на влак, пълен с български войници. Двама от тях, заподозрели, че в торбата се пренасят ценности, успяват да я отворят и, ужасени от откритите човешки кости, я изхвърлят през прозореца.
След сигнал от Мутафчиев, командирът на частта – полковник Семерджиев – незабавно спира влака. След кратко разследване, виновниците се признават и показват мястото. Всички войници се строяват и претърсват района, докато мешката със сандъчето не е намерена и спасена, а останките му отиват в Ксанти, откъдето са пренесени в Пловдив, а оттам в Македонския дом в София.
След 9 септември 1944 г. под натиска на СССР и Югославия, комунистическото правителство предава костите на Гоце Делчев на новосъздадената Народна република Македония. Сандъчето е поставено на английски лафет и тържествено пренесено през Пиринския край към Скопие, където се намира и до днес.
Част от костите му остават в Баница. През 1943 г. там е възстановен гроба, поставена мраморна плоча с името му и е отслужена панахида, в присъствието на много общественици и трите му сестри. Паметникът е взривен от гърците през 1946 г., но според местни предания, „половината от Гоце“ все още е там.
123 години след убийството на Гоце Делчев, тленните му останки все още не са намерили окончателен покой.
Въпросът „Чий е Гоце Делчев?“ все по-често измества историческата истина и същината на каузата, в чието име той дава живота си.
