Разбитите сърца

На 2 май 2014 год. в Одеса украинските превратаджии устроиха публична екзекуция. С одобрението на Запада бяха пребити или живи изгорени 48 човека (по официални данни). Извергите – защитници на европейските ценности показаха на целия свят кой държи властта.
Загиналите тогава хора биха могли да имат дечица. Обаче чеда родиха и възпитаха момичетата, които в онзи ден пъргаво пълнеха бутилките с бензин, затапяха ги с парцал и подаваха на юначагите, обградили Дома на профсъюзите. Едва ли някой се съмнява, че техните наследници ненавиждат "руснаците". Поставих кавички, защото те са с руска кръв, както майките им.
Колко ли от тези хубавици с разкрепостен нрав сега тровят мозъците на своите нови български съпрузи и на даващото им щедра милостиня общество? Е, това е друга тема.
А преди дванадесет години руските хора, повярвали в отделния ход на своята историческа съдба, озлобено и безпощадно изтребиха руските хора, стремящи се да отнемат тази вяра.
Имената на палачите са известни. Но кой да им държи сметка? Господарите са доволни от успешно изпълнената задача. А пък Москва не я е еня за враговете на нейния народ. Престъплението остана без възмездие - победи капитализмът. Износът на нефт и газ продължи. По тази причина редом с Турчинов, Аваков, Наливайченко, Парубий, Коломойский и Палица трябва да се наредят кремълските величия и приближените им банкери и олигарси. Майната им, нека родоотстъпниците се пекат в ада с награбените кървави милиарди!
Друга мисъл не ми дава покой днес… Ако онези сърцати мъже и жени знаеха какво ще се случи по-сетне – през 2015, 2016 година, и особено в настоящия момент, дали щяха да излязат на злощастната демонстрация?