Снощи написах този пост и рано сутринта го изтрих. Пиша ги в момента, както ми дойдат, все едно разговарям с някого, а ги трия, защото като ги чета на другия ден ми се виждат недодялани. А и често съжалявам за обидите, които не са редни. Всъщност тези коментари са родени от страст, което не е добре, но от друга страна в тях се уцелва нещо, което разбирам по отзивите.
Това коментира във "Фейсбук" Явор Дачков.
Ето защо пускам отново снощния. Скоро ме научиха, че мога да ги архивирам, вместо да ги трия завинаги:) А и най-големият бич за българите е развращаващия, примитивен дуализъм, паганизъм и богомилство - които аз наричам популизъм. Никога няма никой да ни оправи, ако продължаваме с това евтино мрънкане на жертви без да сме минали през истински изпитания и лишения като други народи. Сантиментализмът и социализмът разказаха играта на този народ, а мутрите и демокрацията го доразвратиха. Ето какво написах снощи:
Българският врясък срещу високите цени е лицемерие на консуматори, които са готови да продължават да купуват, но се пазарят за по-изгодна сделка. Неусетно България се превърна в малоумно западно общество, което живее добре, без да полага особени усилия, и се пазари за по-изгодни условия за качеството си на живот.
Истинската реакция срещу високите цени е отказ да ги плащаш, а не да пишеш във ФБ. В момента всички ресторанти, които предлагат треторазрядна кухня с цени като Париж, са пълни, всички малоумни спа хотели със стаи за по 300 евро на вечер също са пълни, курортите с лайната в Черно море и зимните дестинации с единствен пропаднал път също са пълни – защо някой да сваля цените?
Има достатъчно идиоти, които имат пари (очевидно откраднати, защото никой не живее по официалния стандарт) не само да дават луди пари за ниско качество, ами и да ги хвърлят на непознати през балкона, само защото измамник с агресивен глас им се е обадил по телефона.
България никога не е живяла по-добре и по-гламаво от днешния ден като стандарт и качество на живот. Това е самата истина. Това се дължи на интеграцията ни във външния мейнстрийм, а не на вътрешно усилие. В момента Европа ни издържа. Преди 40 години ни издържаше СССР. Тодор Живков целуваше Брежнев по устата, забождаше му орден и получаваше безплатна енергия.
Разочарованието на мнозина идва от усещането за фалш и цинизъм от официалната власт.
Имаше го и в края на социализма, който помня. Но тогава нямаше и стандарт. Соцът беше окаян, грозен и малоумен строй. Имаше държава, имахме армия и производство, но никой не искаше да живее в тази страна, управлявана от социалистически полуграмотни селяндури. Като се започне от Тодор Живков и се свърши с Милко Балев. Хора с квалификация на овчари.
Границите се пазеха с автомати и телени огради, а 18-годишни войничета стреляха в гърба на всеки, който искаше да избяга от тази простотия и битова бедност. България по соца беше отврат. Откъм човешки отношения и откъм стандарт на живот. Ако бяха отворили границите в края на 80-те никой нямаше да остане в тази страна. Впрочем милиони я напуснаха след 1990-а, а учениците на социализма изградиха прехода.
Най-честната и сериозна визитка на соца бяха хората, които положиха основите на българския преход и които бяха възпитани и изградени от социализма.
Сега има много носталгици по онова време, но съм сигурен, че ако с машина на времето върнем онези времена, хората ще пропищят масово и ще искат да се върнат обратно в сегашните времена.
Проблемът е, че днес не е по-различно в усещането да си българин, въпреки че живеем несравнимо по-добре не само от тогава, но и отпреди десет години.
България се превръща в чудно място за живеене заради глобалните процеси и цайтгайста, който духа където иска. Вместо да се оплакваме, е добре да го хванем, докато е кацнал на рамото ни. Нямаме кой знае какви заслуги, но трябва да се радваме, че живеем в най-благоприятния исторически момент за България. Всички оплаквачески и бездарни вайкания като на българско погребение с парастас и пластмасови подавки за покойника с доморасли политически речи колко сме зле, колко нищо не става, колко е отчаяна работата, са демагогия и глупост.
България е в най-големия си разцвет като стандарт на живот за своята 1300-годишна история, от които по-голямата част, да не кажа цялата, е преминала под чуждо управление, но която е запазила своята независимост в пълното бездарие и незначителност за световната история. Това не е непременно лошо, а е по собствената ни мяра.
Ние сме посредствени, но в никакъв случай не сме мъченици и герои. Живеем много добре и мрънкаме. Преди не живеехме добре и пак мрънкахме.
Това е опус за всички престорени професионални политически оплаквачи, които слушам от десетилетия и които никога не се оказват прави.
България е посредствена, а не бедна страна.
Хората в нея живеят добре, въпреки че са недоволни от живота си, но никога не са били изправени пред сериозни изпитания за екзистенциалното си оцеляване.
Българите сме аркашки, а не биткаджии, нито граждани, нито патриоти, нито сериозни хора в този свят, изправени пред дълг и чест.
Тези дни честваме 150 години от художествената си самодейност.
Не друг, а Захари Стоянов ни е описал.
