През 2016 година ГЕРБ направи една от най-големите политически грешки в най-новата история на България. Тогава партията на властта изправи Цецка Цачева срещу почти непознатия генерал Румен Радев. Кандидат, който символизираше всичко онова, срещу което обществото вече беше започнало да се уморява — партийна предвидимост, административен стил и усещане за политическо статукво. Резултатът беше унищожителен. Над 2, 63 млн. българи застанаха зад Румен Радев, докато кандидат-президентската двойка на ГЕРБ Цветанка Цачева – Пламен Манушев получи едва 1,256 млн. гласа. Това не беше просто изборна загуба. Това беше раждането на нов политически център в България. И парадоксът е, че именно ГЕРБ го създаде със собствените си ръце.
През 2016 година Румен Радев тогава не беше класически политик.
Той беше генерал, човек извън партийната система, върху когото хората проектираха гнева си срещу натрупаното недоверие към управлението.
ГЕРБ подцени именно това. Срещу обществената умора те извадиха не промяна, а олицетворение на системата. И така буквално подариха на Радев ореола на антисистемен играч.
След това дойдоха протестите, служебните кабинети, войната между институциите и постепенно Румен Радев започна да изгражда образа си на човек срещу статуквото. Два президентски мандата по-късно той вече е не просто президент, а политически фактор с реално влияние върху целия терен. И в основата на този възход стои именно онзи сблъсък от 2016 година.
Хората закономерно дадоха доверие на човек, когото тогава не познаваха като политик. В него виждаха алтернатива, а не част от износената партийна машина. Но днес ситуацията е различна. Очакванията към Румен Радев вече са огромни, защото той окончателно влиза в ролята на политически лидер и управленец, а не само на коректив.
И тук идва голямата промяна.
Докато беше президент, Радев можеше да печели от дистанцията спрямо властта.
Оттук нататък обаче всяка реална управленска отговорност ще започне да носи негативи. Така работи политиката навсякъде — управлението винаги износва доверие. Особено когато очакванията са толкова високи.
Иронията е пълна — политикът, който девет години се изграждаше като символ срещу системата, беше създаден именно от най-голямата системна грешка на ГЕРБ. И ако днес Румен Радев стои като най-силния политически играч в държавата, то част от вината безспорно принадлежи и на Цецка Цачева.
