"Лукойл" ще се изтегли от България, а държавата получава шанс да реши чии интереси ще доминират занапред и дали ще продължи да охранява монопола на едро на пазара на горива. Това коментира за "Дойче веле" Емилия Милчева.
Как галеникът се превърна в актив за продан
Повече от две десетилетия дружествата на частната руска компания бяха недосегаеми за властта и регулаторите. Те ѝ осигуряваха имунитет - както за господстващото положение на пазара, така и за неплащането на корпоративен данък. Но статуквото бе нарушено. Европейските санкции върху руския петрол заради войната в Украйна и данъчните мерки спрямо "Лукойл" превърнаха доскорошния галеник в актив за продан.
Бургаската рафинерия изгуби привилегированото си положение, а нейни доскорошни покровители вече без съмнение търсят начини да капитализират предстоящата смяна на собствеността. Българското правителство може да я блокира, ако докаже, че зад купувача стоят руски или беларуски капитали.
За първи път за продажбата на българските активи на "Лукойл" бе споменато през есента на 2023 г., но 21 месеца по-късно сделка няма. През януари т.г. премиерът Росен Желязков обяви пред парламента за интерес към рафинерията и веригата бензиностанции, като съобщи за седем потенциални купувачи - и че преговорите продължават.
След още половин година посланикът на Русия Елеонора Митрофанова заяви в интервю, че "дъщерни предприятия на "Лукойл" често са подложени на безпрецедентен натиск от държавните органи", като спомена и "поредното антимонополно разследване", започнало през юни. Ключът е в следващите две изречения: "При такива условия няма нищо изненадващо в това, че в централния офис на "Лукойл" в Москва се разглежда възможността за продажба на всички активи в България. Окончателно решение, доколкото ни е известно, засега не е взето".
Преди месец Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) започна разследване срещу "Лукойл Нефтохим Бургас" АД и "Лукойл-България" ЕООД, за да установи дали умишлено не са ограничавали вноса и търговията на едро с горива и така да са изкривили пазара и да са предизвикали по-високи цени. Разследването е насочено към доставките и търговията с бензин А-95Н и дизел.
Но едва ли тази акция е повод за публичната критика на руския дипломат, която в действителност съобщава, че най-голямата частна петролна компания в Русия ще напусне България.
Каква игра играе посланик Митрофанова
Предвид мълчанието откъм "Лукойл" изявлението на Митрофанова на практика е първото официално потвърждение от руска страна, че предстои продажба. Така руският посланик превантивно осигурява легитимация за оттеглянето - за да не изглежда като отстъпление на "Лукойл", а като резултат от враждебен натиск.
Процесът по евентуалната продажба на "Лукойл Нефтохим" може да се представи като успех на Запада или на българската политика за освобождаване от руско влияние и от руски зависимости, така че дипломатът изпреварва този наратив. "С "Лукойл" се отнасят несправедливо", се чете между редовете. Този път посланик Митрофанова, която си е позволявала недопустим език спрямо България, е сдържана и дори "валидира" политиката на правителството с думите, че София "стриктно следва координираната общоевропейска линия за подкрепа на Киев". България се измъква от руските зависимости, а Митрофанова го представя така - през 2024 г. Русия за пръв път не е сред десетте водещи търговски партньори на България. За година стокооборотът се е сринал със 74% главно заради спирането на вноса на руски петрол и смяната на част от руското ядрено гориво за АЕЦ "Козлодуй" с американско на "Уестингхаус". След прекратената м.г. дерогация "Лукойл" замени руския петрол с нефт от Казахстан, Ирак и Тунис.
А преди "Лукойл" друг руски бизнес напуска българския пазар. Сръбската петролна компания НИС (Naftna Industrija Srbije), собственост на "Газпром", продава своите 22 бензиностанции с марката "Газпром" (2,6% от общия пазар на горива). Причината е, че заради руския контрол НИС е вкарана в списъка със санкционирани от САЩ компании.
Защитена ли е националната сигурност
Изявлението на Митрофанова може да се тълкува като сигнал, че развръзката с продажбата на рафинерията и веригата от над 220 бензиностанции на "Лукойл" предстои в близките месеци. Финалното одобрение обаче е на българските институции в лицето на Междуведомствения съвет за скрининг на преките чуждестранни инвестиции и на Комисията за защита на конкуренцията.
Именно Междуведомственият съвет, чиито членове с право на глас са 13, трябва да проучи потенциалния купувач и ефектите от сделка за рафинерията върху пазара на горива и националната сигурност, а също така и осигурява "оперативното взаимодействие" с Европейската комисия. Правителството успя да приеме правилника за работата му в края на януари, но така и не обяви кой вицепремиер ще е негов председател - логично изглежда да е Томислав Дончев, в чийто ресор са иновациите и растежът.
Чрез Междуведомствения съвет българските управляващи могат да влияят върху сделка за минимум 1 милиард долара, за която по всяка вероятност ще тече и неофициално съгласуване с "Лукойл". Така че дали купувачът на бургаската рафинерия ще е с полски, казахстански или азербайджански произход - това зависи и от българските власти.
Без "Лукойл", "Газпром" и "Росатом" в българската икономика, руското влияние в българската политика видимо ще ерозира. Шумната реторика на русофилите ще остане като остатъчна лоялност, но без икономическия лост зад себе си вече няма да е значим фактор. Истинската ѝ стойност ще стане ясна в момента, в който няма какво повече да раздава.
