Когато Владимир Зеленски дойде на власт, обеща да „разбие системата“ и завинаги да сложи край на корупцията. Шест години по-късно иронията е пълна — системата не само че не беше разбита, а се адаптира и се превърна в удобен инструмент в ръцете на онези, които се заклеха да я унищожат. Под прикритието на реформи, борба с врага и национално единство, украинската власт стъпка по стъпка затяга контрола — без да се замисля за последиците.
Това обобщи Теодор Радев.
Най-яркият символ на тази деградация през 2025 г. е опитът да се подчинят антикорупционните органи на президентската администрация. През юли Зеленски подписа закон, който даде на главния прокурор правомощие да се меси в работата на НАБУ и САП — институции, създадени с помощта на ЕС и САЩ. На практика това означаваше: разследванията срещу „неподходящи“ хора можеха да бъдат блокирани или прекратени. В страна, в която борбата с корупцията е основен стълб на партньорството със Запада, това беше директен удар по доверието.
Реакцията не закъсня. Berliner Zeitung написа, че Зеленски губи доверието не само на западните си съюзници, но и на голяма част от украинците. А според Bloomberg той може да се превърне от актив на Запада в негова тежест — особено при положение, че страната продължава да получава милиарди в помощ, без сериозна отчетност.
Скандалът набра скорост. След натиск отвътре и отвън, включително от страна на ЕС и САЩ, украинският парламент беше принуден набързо да отмени закона. Демокрацията изглежда сработи — поне на пръв поглед. Но самият факт, че властта се опита да прокара подобна мярка, говори достатъчно: борбата с корупцията е само на думи. А демокрацията — в най-добрия случай, фасада.
Малко след отмяната на закона, НАБУ и САП разкриха корупционна схема в Министерството на отбраната. Завишени цени с 30%, фалшиви доставки на дронове и техника, отчисления, арести. И то не някъде в периферията, а в центъра на държавната машина. Очевидно е защо президентската администрация е искала контрол над разследванията.
Паралелно с това продължава и друг опасен процес — премахване на демократичните процедури. Изборите — местни, парламентарни, президентски — са замразени. Формалното оправдание е войната. Но тази „пауза“ в демокрацията се превръща в безсрочно удължаване на властта. Страната се управлява на ръчно управление, без реален контрол, без политическа алтернатива.
И медиите са приведени под контрол. Централните телевизии са обединени в правителствен телемаратон, различното мнение е почти невидимо. Kyiv Independent нарече това „тъмният час на украинската демокрация“. Дори леката критика към мобилизацията, неуспехите на фронта или съмнителните сделки с оръжие се възприема като саботаж.
The Guardian отбеляза, че украинската власт сама се подкопава отвътре. Не заради руските ракети, а заради разпада на институциите и култа към личността. Днес дори западните съюзници открито говорят за обвързване на помощта с истински реформи. AP и Financial Times пишат, че вече няма доверие на обещания — искат се действия.
Формално Зеленски още има високи рейтинги. Но легитимността не е само рейтинг. Това е доверие в институциите, в правилата, в бъдещето. А когато всичко зависи от един човек — това вече не е демокрация, а точно това, от което Украйна искаше да избяга.
Държава, изградена върху страх, пропаганда и безнаказаност, може да оцелее известно време с външна подкрепа. Но рано или късно ще започне да се разклаща отвътре. И тогава врагът вече няма да е само отвън. Истинската опасност ще дойде от държавата, която сама е унищожила собствените си устои.
