Много спекулации се въртят около мотивите на Кремъл да откаже да обмисли прекратяване на огъня в Украйна. Дали се надява да извлече повече отстъпки от Доналд Тръмп, който наскоро наложи 50-дневен ултиматум за прекратяване на конфликта под заплаха от икономически санкции? Дали смята, че може да постигне повече успехи на терен? Или има нещо друго?
В интервю за френския всекидневник L'Express специалистът по руска военна пропаганда Иън Гарнър предлага различна гледна точка. Доцент в Центъра за тоталитарни изследвания към Института "Пилецки" във Варшава, той смята, че въпреки че Русия е "на ръба" на рецесия - по думите на собствения си министър на икономиката - тя вероятно не може да води война безкрайно на нивото, на което се е ангажирал Владимир Путин. И все пак, според Гарнър, военните усилия в момента са основен инструмент за икономическа и социална стабилност за руския автократ: "Той просто не може без тях."
Но какво ще стане, ако твърдата позиция на американския президент промени ситуацията? Гарнър е предпазлив в прогнозите си, но посочва една ключова слабост на режима в Москва: "Проблемът на Кремъл е, че почти винаги действа реактивно, вместо да предвижда събитията. Затова няма гаранция, че ще може адекватно да отговори на бъдещите предизвикателства." По думите му в повечето случаи Путин не е онзи макиавелистки стратег, за какъвто се представя.
L'EXPRESS: Въпреки упоритото нежелание на Владимир Путин да обмисли прекратяване на огъня в Украйна, повечето анализатори са съгласни, че поставянето на този конфликт на пауза би било логичната следваща стъпка за Русия, изтощена икономически и от гледна точка на човешките ресурси. Вие обаче смятате, че руският президент няма намерение да сложи край на тази война. Защо?
ИЪН ГАРНЪР: Въпросът Ви е зададен от западна гледна точка. Ако обаче се опитаме да разберем този конфликт и логиката на Владимир Путин чрез рационален анализ на разходите и ползите, както традиционно се прави в Западна Европа или Северна Америка, тогава сме на грешен път. Тази война не беше започната по рационални причини. Въпреки някои териториални придобивки, руската държава нямаше шанс да постигне максималистичните цели, които си беше поставила.
Следователно трябва да се опитаме да разберем логиката на Кремъл по различен начин, за да разберем какво е накарало Путин да се впусне в този кръстоносен поход и какво го мотивира да го продължи, въпреки очевидното изтощение на армията си. През двадесет и петте години, в които е на власт, руският президент постоянно твърди, че периодите на борба, жертви и в крайна сметка конфликт са полезни за Русия. Войната, казва той, е начин за възстановяване на духовната енергия на страната и голяма част от тази реторика е продиктувана от близките отношения между Православната църква и Москва.
Очевидно това е проблем. Защото мечтите му за прераждане и национално обновление са в противоречие с реалността. А именно, руската държава вероятно не може да води вечна война на нивото, на което се е ангажирала. Но от гледна точка на Кремъл има и още по-голям недостатък на бързото излизане от войната.
L'EXPRESS: Кой е той?
ИЪН ГАРНЪР: През последните две или три години Москва на практика напълно преструктурира икономиката си и ускори милитаризацията на културата, училищата и отношенията между държавата и частния бизнес. В някои преди това пренебрегвани региони в провинциалните села изникнаха нови фитнес зали, магазини и кафенета. Потребителските разходи се увеличават - особено в икономически депресираните провинции, oткъдето Кремъл привлича повечето си войници.
В момента около 1,5% от руския БВП се изразходва за наборна военна служба. В някои региони бонусът, изплащан на тези, които се присъединяват към рускaта армия, може да достигне десетки хиляди долари. Внезапното прекратяване на войната вероятно би причинило твърде голям икономически шок. Но също и социокултурен шок! Защото имплицитното обещание на тази война е, че ако човек страда, ако се бори за величието на Русия, то това ще си заслужава, защото животът ще се подобри неизмеримо.
За много хора в селските райони е много трудно да избягат от бедността, поне от началото на 2010-те. Години наред те таяха много малка надежда някога да се присъединят към средната класа и да се възползват от предимствата на бързото забогатяване на Русия в началото на 2000-те. Така че, от една страна, съществува рискът да се загине на фронта, но от друга, войната отваря житейска перспектива, която много руснаци никога не биха могли да си представят преди четири или пет години. Владимир Путин просто не може без този лост за социална и икономическа стабилност.
L'EXPRESS: Фактът, че Кремъл залага на тази война като лост за икономическа и социална стабилност, не издава ли липсата на дългосрочна визия за руското общество?
ИЪН ГАРНЪР: Абсолютно. В Русия на Путин дългосрочната визия се свежда до този грандиозен духовен наратив. Проблемът, както може би се досещате, е, че този наратив обрича Русия на безкрайна война. Той обещава, че духовното обновление ще дойде с борбата срещу врага... По същество това е вариация на фашисткия мит, демонстрираща късогледството на руския държавен апарат.
L'EXPRESS: Ако войната приключи, възможен ли е бунт срещу Путин сред руското население?
ИЪН ГАРНЪР: Масово въстание изглежда много малко вероятно. Руската опозиция, ако все още може да се нарече опозиция, е толкова фрагментирана, че ѝ липсват структурните, комуникационните и организационните средства, за да се противопостави на Кремъл.
Нещо повече, широката общественост всъщност не изразява сериозно желание за промяна на курса. Основният въпрос обаче е свързан с ветераните, които вече са многобройни: 30 000 руснаци отиват на фронта всеки месец от няколко години и те представляват поне един милион войници.
Ако те сметнат, че са били измамени, ако парите, обещани от Кремъл, не стигнат до тях или не им позволят да имат новия живот, към който се стремят, бихме могли да видим вълни от насилие, подобни на това, което Русия преживя през 90-те години.
Вместо всеобщо въстание, бихме могли да видим локализирани сблъсъци и засилване на полицейските репресии. Но в крайна сметка държавата вероятно ще си върне част от военнослужещите, за да заяви превъзходството си и да увеличи насилието.
L'EXPRESS: В деня, в който войната в Украйна приключи, властта на Владимир Путин няма ли да бъде подкопана в основите си?
ИЪН ГАРНЪР: Не мисля, че победата или поражението - освен ако не са абсолютно катастрофални - могат да окажат реално въздействие върху властта на Путин. В нито един момент по време на тази война той не е бил наистина оспорван по някакъв дълбок или системен начин. Някои коментатори обичат да спекулират, че поражението би довело до загуба на легитимността му.
Но Путин просто ще си измисли още едно извинение, основано на идеята за отмъщение, както направиха други много влиятелни исторически личности в Германия през 20-те години на миналия век. Нещо повече, Путин вече прибягва до тази митология за "нож в гърба" от края на 90-те години на миналия век.
Така че дори ако войната спре, Путин ще намери начин да оправдае необходимостта от още по-голяма война, първо насочена срещу така наречените предатели вътре, преди потенциално да се разпространи в чужбина. Просто защото той не може да поддържа властта си без военно положение.
L'EXPRESS: В Русия продажбите на петрол на страни като Китай и Индия поддържат голяма част от икономиката на повърхността. С 50-дневния ултиматум на Доналд Тръмп, и по-специално компонента "вторични санкции", насочен срещу съюзниците на Москва - включително Пекин и Ню Делхи - не би ли могъл Путин да бъде притиснат в ъгъла и да се съгласи на прекратяване на огъня в близко бъдеще?
ИЪН ГАРНЪР: Ако Тръмп остане твърд, това наистина може да промени ситуацията. Но американският президент, както вече видяхме, е склонен да променя решението си всяка седмица. Всичко зависи дотолкова от неговата воля, че можем само да спекулираме за смисъла или обхвата на новите му обещания, кога всъщност ще ги изпълни, ако го направи.
Но ако това се случи, тогава бихме могли да станем свидетели на стечение на обстоятелствата - например, ако в бърза последователност европейците финансират повече оръжия за Киев, руската икономика се срине по-бързо от очакваното и Китай започне да се дистанцира - това би могло да окаже натиск върху Путин и да доведе до замразяване на конфликта. Но нямаме доказателства, че Тръмп ще спази думата си...
Засега, поне, има много малко признаци, че руската държава е на път да обмисли прекратяване на огъня. Всъщност Кремъл продължава публично да потвърждава желанието си да поеме пълен контрол над Украйна. "Коренните причини", изтъкнати от Москва, за които се предполага, че са отговорни за този конфликт, не са изчезнали от съзнанието на Владимир Путин.
Нещо повече, Путин традиционно е много труден преговарящ. Той обикновено практикува канадска борба до последния момент. И така,биха ли могли в близко бъдеще нещата да се променят? Надявам се. Но до момента има много малко признаци, сочещи в тази посока.
L'EXPRESS: Последните развития в тази война са изпълнени с тактически и политически грешки от страна на Кремъл. Контролира ли Владимир Путин все още ситуацията или действа по интуиция?
ИЪН ГАРНЪР: Проблемът на Кремъл е, че почти винаги реагира на събитията, вместо да ги предвижда. Решението му да нахлуе и да се опита да подчини Украйна за три дни през 2022 г. очевидно беше сериозна грешка в преценката. Москва не беше подготвена за дълга война и беше изненадана както от трудността при набирането на военни за фронта, така и от реактивността и военния напредък на Украйна. Руският президент също беше много изненадан от неотдавнашната промяна на Тръмп.
В действителност Путин почти винаги импровизира, разчитайки предимно на огромните човешки и материални ресурси на страната. Всичко, което прави, е да адаптира и подобрява тактиките си в движение. Най-голямото му постижение е набирането на средства, необходими за мотивиране на руснаците да се запишат в армията. Но нищо от това не е било планирано.
Така че, с развитието на ситуацията, няма гаранция, че Кремъл ще може адекватно да се справи с бъдещите предизвикателства. В повечето случаи Путин не е макиавелисткият стратег, за когото се представя: той и целият Кремъл просто се опитват да се вкопчат във властта. Засега са намерили лост, който работи. Остава да видим как ще се развият нещата в бъдеще.
