Президентът Тръмп поставя условия на Русия да спре военните действия в Украйна не до 50 дни, а до 8 август. Брюксел не се отказва от подкрепа за Киев и е готов да плаща за всестранната помощ. Рюте не се отказва да твърди, че след Украйна Москва ще тръгне на Запад.
Но някои западни анализатори са на мнение, че „ако войната се разшири, Русия вече няма да играе игри. Ще бъде много по-строга към враговете си, отколкото бяха във войната в Украйна. Те все още смятат украинците за част от собстения си народ и ако внимателно се гледат видеоклиповете от бойните действия, двете армии говорят на един и същ език”.
На всичко отгоре се отчита фактът, че „никоя източноевропейска страна не иска да се бие с Русия”. Дори в Украйна има демонстрации срещу корумпирания режим на Зеленски и това, разбира се, говори много. Засега руснаците следват своя военна логика и напредват „на час по лъжичка” на територията на фронта. Изненадващото е, че в ситуация, при която Тръмп и светът са вперили поглед в Путин и чакат решение за Киев, за да се оттеглят от „тази война не е моя”, Москва не пропуска да е с роля в Близкия изток, особено в Сирия, но и държи под око ситуацията в Молдова, Азербайджан и Армения. Стратегически важни за сигурността и стабилността на Русия.
На 31 юли в Москва са министърът на външните работи на Сирия, Асад Шайбани, заедно с министър на отбраната ген.Мархаф Касра и началник на общото разузнаване Хосеин Саламех. След Лавров имат среща с Путин и Белоусов, министър на отбраната на Русия. Значението на тази среща заслужава специално внимание. Нормално е приоритет на Москва да е продължаване на споразуменията от времето на Асад в Сирия. Главно заради използването на военноморската база Тартус и авиобазата Хмеймим, които са от съществено значение за безпрепятствено пътуване до Северна Африка, друг приоритет на руската външна политика.
Определено са в ход усилия за възстановяване на стратегическите отношения между Русия и Сирия. Според SANA на съвместната пресконференция Лавров е подчертал, че „винаги сме се противопоставяли на използването на сирийската територия като бойно поле за геополитически конфликти и разправии между различни държави”. Допълнил е, че „подкрепяме усилията на сирийското правителство за осигуряване на стабилност в Сирия”.
Това явно включва и предстоящите избори за Народно събрание, м.септември, които „трябва да представляват всички сегменти на сирийския народ”. Лавров е изразил благодарност на управляващите в Сирия за гарантиране сигурността на руските граждани и обекти в Сирия. Изводът е, че за Русия приоритет са териториалната цялост и политическо единство в Сирия, премахване на Сирия от зона на конфликти между различни държави и подкрепа за възстановяване на страната. Това е обещала Москва.
Но какво очаква Дамаск от Москва? Шайбани отбелязва „нова страница” в отношенията между двете държави. Подчертава, че е получил подкрепа на Москва срещу израелските атаки и отбелязва „сътрудничеството между страните не се основава на минали наследства, а на взаимно уважение, пълен суверенитет и споделена отговорност”. Ще се помогне за изграждането на сирийските институции и за бъдещето на сирийския народ. Започнала е „нова ера на политическо и военно разбирателство, основана на уважение към суверенитета на Сирия и нейната териториална цялост”.
Било сигнал за възстановяване на сирийско-руските отношения , което ще допринесе за регионалния баланс и консолидиране на сирийската държава”. Ти да видиш защита на собствени интереси, дори при промяна на власт и влияния на сили, които не са доброжелатeлни към Москва. Днешен Дамаск явно се стреми да установи балансирани отгношения със Запада като същевременно се въздържа от противопоставяне на Русия. Къде отиват тогава твърдения, че „режимът на шариата е американо-израелски агент и сляпо следва прозападна политика”?
Остава въпросът дали Израел и неоционисткото крило в САЩ, което стои зад него, наистина се опитват да разпалят етнически сепаратизъм и разделение в Сирия чрез друзите и сирийските кюрди? Кюрдите окончателно ли са скъсали отношенията с Москва? Все пак имаха представителство там в други сложни времена. Къде остава Турция, която е в дъното на свалянето на Асад и инсталирането на Шараа в Дамаск, а сега застава на страната на сирийското правителство и отхвърля всякакви опити за разделяне на Сирия? Сирийска автономия в Сирия е кошмарът за Анкара. Точно оттам идват информации, че САЩ напоследък са доставили повече от 380 на брой ТИР-а с оръжия и помощи за организациите на сирийските кюрди, които са американски съюзник и са натоварени със задачата да се бият с „Ислямска държава”. Тя пък се оказва възродена в Сирия.
Но ето, че Москва също говори за „териториална цялост на Сирия”.В това отношение сближават ли се политиките на Русия и Турция в Сирия? След обвиненията на Москва, че Ердоган е нанесъл „удар с нож в гърба на Русия със свалянето на Асад”? Остават ли в действие изводи в Тел Авив, че „Израел се е разправил със Сирия и Иран, а сега е ред на Турция” или това са само лишени от всякаква основа провокации? Определено предстои да се наблюдават събитията и винаги да се има едно на ум-в Близкия изток изненадите са често срещано явление. А за вечна лоялност трудно може да се говори.Просто интереси. И много играчи на терен.
Дори с призиви „укрепване на Сирия” и „да се даде шанс на Шараа да омиротвори страната”, както казват във Вашингтон. Въпреки, че се забелязва нотка на неудовлетвореност от действията му до момента. Сигурно и заради подкрепата на армията му при нападението на ислямистките племена срещу друзите в Сувейда, които са под чадъра, в голямата си част, на Израел. А и защото Шараа настоя Израел да напусне територията на Сирия, въпреки натиска на Вашингтон да се включи при възстановяването на Авраамовите споразумения т.е. да установи дипломатически отношения с Израел. Заедно със Саудитска Арабия, ако може.
В същото време Турция се готви да подпише всеобхватно споразумение за отбрана със Сирия. Плановете са за преструктуриране на сирийската армия и предоставяне на подкрепа за обучение и консултации. Анкара настоява и за три турски военни бази в страната –в Палмира, Хомс и Алепо. Тел Авив съобщава, че Турция се готви да изпрати войски в базата в Хама и „Ердоган може да бъде много по-сериозна и непосредствена заплаха от Хаменей”.
Това е неприемливо за Израел, защото ще осуети планове за коридор между терените на друзите и сирийските кюрди, които имат подкрепата на Тел Авив. Присъствието на Турция разваля израелската игра. Още повече, че Анкара се готви да постави радари и отбранителни системи в региона, което ще позволи проследяване и незабавна намеса. Мнението е, че Турция се стреми да запълни вакуума оставен от иранските сили за сигурност в Сирия. Затова и Израел не губи от поглед влиянието на Турция в Сирия и бомбардира военната база в Палмира, която бе прехвърлена под контрола на Анкара. След като Турция изпрати военно аташе в Дамаск.
И на този фон нараства броя на западни коментари, особено в Анкара, че се „наблюдават усилия да се разпространи войната в Източна Европа, ако се окаже Украйна победена”. Даже се сочат „военноначалниците в Брюксел, които тласкат Молдова към война с Русия”. Казват, че „в Източна Европа кипи гърнето”. Трудно е да се повярва, но няма съмнение, че „Русия ще действа този път по-сурово, ако така се развият събитията”. Има сигнали за нарастващо напрежение и дори заплахи от страна на НАТО, ако ситуцаията с Украйна е неприемлива и Русия се обяви за победител.
Един вид, ако не се е получила изолацията и сриването на руската икономика, а Китай, Индия и Бразилия останат верни на съглашенията в БРИКС. Цитират се изявления на руската служба за външно разузнаване, СВР, която разкрива опити на глобалисти да разпространят войната. Хибридна война или конспирация с цел нагнетяване на напрежение и отклоняване на внимание? Знае ли човек в този свят на изкуствения интелект! Войната в Украйна обаче продължава като се множат и преценките, че страни от Източна Европа с правителства в НАТО или близки до него действително ще воюват срещу Русия. Расте вероятността Молдова да се присъедини към НАТО.
Казват, че този сценарий за въвличане на страни като Молдова и Румъния във военни действия срещу Русия може да се задейства, ако руснаците превземат Одеса и Николаев. Тогава Русия става съсед с Румъния, а Киев няма да има достъп до Черно море, стратегически приоритет за САЩ. Букурещ вече опроверга тези изявления, но внушенията не спират. Както и твърдения, че „ЕС е просто политическо крило на НАТО”. Страх лозе пази, ама и на страха очите са големи. Ориентацията е трудна, но вниманието трябва да е под лупа, защото този свят е пълен с изненади и напрежение, което е трудно за овладяване. Предстои среща Путин – Уиткоф, а ако има договорка, тя може и да разведри обстановката.
