Съпоставям политическите акции на двете радикални малцинства - соросоидите и копейките.
В обществената дискусия съм критик и категоричен опонент и на двете, но тук става дума не за съгласие или несъгласие, а за съпоставяне на техните послания и ефективност.
Това коментира във "Фейсбук" доц. д-р Борислав Цеков.
И съпоставката съвсем не е в полза на соросоидите. Копейките успяха да изкарат повече хора при техните мимолетни протести срещу еврото, а посланията им, колкото и неприемливи да са за България, имаха ясно политическо съдържание - друга посока на развитие.
Обратно, соросоидите извеждат на улицата в София и Варна хора, чиято бройка не е достатъчна да избере дори половин депутат.
Но по-важното е, че посланията им се свеждат до примитивното - "не пипайте нашите". Нищо политическо няма в това да протестираш срещу търсенето на съдебна отговорност за мащабна корупция, за която сигнализират от първо лице хора от "кухнята" на управлението в София и Варна а не анонимни тролски фабрики или медийни манипулации.
Това не е политика, нито гражданска кауза.
Това е котерийна борба за замитане на корупцията и за осигуряване на безнаказаност на "наш'те" във властта.
И нищо друго!
Независимо в какви кухи опорки и глуповати фрази се облича. Опитите да се привиждат в тези котерийни акции някакъв римейк на протестите от 2020 г. са напълно несъстоятелни. Знаете ли защо?
Защото през 2020 г. това политическо малцинство беше в позицията на алтернатива на едно дългогодишно управление с всичките му проблеми.
Те бяха политическите обвинители на властта, които казваха: "да свалим онези и да поемем собственоръчно властта, за да спрем корупцията".
Това имаше и определен морален заряд.
Сега обаче е съвсем различно - те не са обвинители, а обвиняеми. Те не са анти-корупция, а самата корупция, при това разкривана отвътре, от техните си редици.
В това няма нито морален, нито смислен политически заряд.
Затова днес те не са никаква алтернатива, а просто част от властта, която е обвинена в корупция.