Скрининг на рак на дебелото черво… Защо е важно! Д-р Стефан Митев пред ФАКТИ

Ракът на дебелото черво е едно от най-често срещаните онкологични заболявания в световен мащаб. Всяка година милиони хора са диагностицирани с рак на дебелото черво. Често, страдащите от това тежко онкологично заболяване, се диагностицират в късните стадии, поради липсата на симптоми в началото на заболяването. Защо е добре да посещаваме гастроентеролог… Пред ФАКТИ говори д-р Стефан Митев от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“.

- Д-р Митев, нека да започнем така. Защо е важно човек да прави регулярни прегледи при гастроентерелог?
- Важно е човек да посети гастроентеролог навреме. Това включва две основни ситуации. Първата е при поява на “алармиращи” симптоми. Те може да показват сериозно подлежащо заболяване. Включват наличие на кръв в изхожданията, повръщане на кръв, трудно преглъщане, болка при преглъщане, необяснима загуба на апетит с редукция на телесното тегло, както и желязодефицитна анемия на лабораторните изследвания. Втората важна причина за посещение на гастроентеролог е скринингът за рак на дебелото черво. Скринингът е профилактична мярка. Прилага се при хора, които нямат оплаквания. Скринингът доказано спасява животи и пести пари на системата. Скринингът предотвратява развитието на рак на дебелото черво и не се стига до операция и скъпа последваща химиотерапия.

- След каква възраст човек трябва да обръща повече внимание на гастроентерологичния си тракт? Кога започват да се изразяват повече симптоми за проблеми?
- Сега препоръчаната възраст за започване на скрининг за рак на дебелото черво е 45 години. Скринингът може да се проведе чрез фекален тест за скрито кървене или чрез колоноскопия. Практически всеки човек над 45-годишна възраст трябва да се насочи към скринингово изследване за рак на дебелото черво, дори да няма никакви коремни оплаквания. Иначе симптоми от страна на стомашно-чревния тракт може да се появят във всяка възраст. Например, възпалителните чревни заболявания (болест на Крон и язвен колит), както и синдромът на раздразненото черво обикновено възникват при млади хора. Коремните оплаквания са чести и причината за тях трябва да бъде изяснена след преглед с гастроентеролог.

- Има ли наследствен фактор, когато говорим за проблеми с гестроентерологичния тракт?
- Да, фамилната обремененост е важен фактор при заболяванията на храносмилателната система. Скринингът за рак на дебелото черво започва по-рано при хора с фамилна обремененост. Ако имате родител, брат или сестра с рак на дебелото черво, то трябва започнете със скрининга на 40-годишна възраст или 10 години преди възрастта на диагнозата при кръвния роднина от първа линия, което от двете е по-рано.

- Ракът на дебелото черво е известен като „тихият убиец“. Защо най-често става така, че за проблема се разбира доста късно?
- Ракът на дебелото черво е тих убиец, защото няма ранни симптоми. Напълно възможно е пациентите да имат вече метастази и да са без никакви оплаквания. За съжаление, първите симптоми обикновено показват напреднало заболяване. Ракът се развива бавно, най-често на базата на предхождащи го полипи, които също прогресират безсимптомно. Затова е важно скринингът да се проведе навреме, независимо от липсата на оплаквания.

- Обяснете какво представляват полипите в дебелото черво и как се процедира с тях?
- Полипите са малки формации, образуващи се в дебелото черво, с разнообразна структура, форма и размери. Голяма част от тях имат злокачествен потенциал, т.е. може да прогресират безсимптомно към рак. Процесът на трансформация от полип в рак обикновено отнема много години, което дава възможност за ефективен скрининг.

- Когато се види полип, задължително ли се премахва. Има ли стандарт относно големината на полипа, според който се определя дали да се махне, или не?
- Когато по време на колоноскопия се открие полип, първо трябва да се характеризира според стандартизирани критерии. Процесът се нарича “оптична диагноза”. По външните характеристики се съди за подлежащата структура на полипа. В протокола от изследването трябва да се опише местоположението, размера, формата и повърхностните характеристики на полипа. Препоръчва се да се направи снимка преди отстраняване на полипа. По-голямата част от полипите са с размер до 1 см. Те могат да се отстранят лесно, бързо и безболезнено чрез т.нар. “студена” техника. По-големите полипи изискват по-сложни методи за отстраняването им. Невинаги това може да стане при първата колоноскопия. Понякога се налага отстраняване на следващ етап след подробно обсъждане на ползите, рисковете и възможните усложнения от съответната манипулация.

- Може ли да се пропусне полип. Колко е важно лекарят, на когото се доверяваме, да си върши работата отговорно?
- За съжаление, полипи се пропускат по-често, отколкото си представяме. По световни научни данни аденоми (вид потенциално опасни полипи) се пропускат в 22% от случаите. Или всеки пети аденом се пропуска. Така полипът може да продължи да се развива и след време да се трансформира в интервален рак. За да се намали рискът от подобно нежелано развитие, трябва стриктно да се спазват критериите за качествено провеждане на колоноскопия. Те включват оптимално почистване на дебелото черво, достигане до края му, време за оглед поне 7 минути и достатъчно често откриване на аденоми. Качеството на колоноскопията може да варира в широки граници. Има голямо значение кой лекар провежда процедурата.
--------------------------------
Д-р Стефан Митев завършва медицина в Медицински Университет – София.
Спечелен конкурс за специализация по Гастроентерология в София.
Спечелен конкурс за асистент по Гастроентерология.
Член на Българско Дружество по Гастроентерология.
Член на ECCO (European Crohn’s and Colitis Organization).
Медицински интереси: функционални гастроинтестинални заболявания, хепатология