Коментар на Еми Барух:
Бойко Борисов, в турбулентната зона на собственото си его, показа колко много е обиден - не само пред партийния актив и цялото ръководство на партията, но и пред цяла България. Записът от 24-минутния му монолог можеше да си остане като част от видеоархивите на ГЕРБ, но лидерът на партията бе преценил друго. Като един гневен Ахил - "лишен от божествено безсмъртие, но най-велик от земните герои", Борисов избра да разиграе пред аудиторията варианти на един хипотетичен национален трус: или да продължи да участва в спасяването на държавата, за да ни се яви като епически герой на финала, или да остави народа да страда, оплетен от "кръгове, кръгчета и хора, които изобщо не се занимават с политика".
Безмълвните свидетели в залата
Мълчаливи като безмълвни триизмерни образи пред него (и пред всички, които гледаха записа) седяха онези "дневални”, които не смеят да мигнат пред началника, но дават наряд в залата на парламента, където всъщност са пратени от своите избиратели.
Борисов, огорчен от липсата на "коалиционна култура", използва ярки и доста оскърбителни квалификации, говорейки за коалиционните си партньори и за втория човек в държавната йерархия - председателя на Народното събрание. Впрочем не само за тях.
Доста безочливо и перфидно лидерът на партията мандатоносител унизи "собствения" си министър-председател, който седеше зад него като оптична измама на вменената му функция. Не е необходимо да се прави лексикален разбор на чутото, за да отекне силно това унижение. То може да бъде преразказано така: Ако не Росен Желязков, а Борисов беше министър-председател, "тези безобразия нямаше да станат”.
Но са станали. И макар да не бе посочен директно, министър-председателят също е сред виновниците. Бе казано, че Росен Желязков е слаб премиер, "по-лабав" от Борисов. А защо е бил слаб? Ами защото е бил със завързани ръце, научихме. И си отдъхнахме, когато към края на монолога лидерът на ГЕРБ окуражително-заканително му ги отвърза и му позволи да удря по масата. "А не става ли - айде!"
Какво мислят за това избирателите на ГЕРБ?
Цялата противоречива логорея в поредната стендъп сценка напомни едни времена на еднопартийно подчинение, които са сякаш забравени от по-старото поколение. Тогава изводите на Първия не се обсъждаха, никой не смееше да зададе въпрос, нито да коментира казаното. Някак подигравателно прозвуча на финала въпросът към присъстващите: "Има ли въпроси?”.
Въпросите са към избирателите на ГЕРБ - нима ще преглътнат това? Нима няма да се стъписат от рапортите на емисарите, които бяха натирени по места след гнева на "бащицата" да събират "народната обич"…
Ето така може да се обобщят техните отчети: "Народните представители започнаха срещи с народа, който единодушно изрази своята подкрепа за партията на реда и стабилността и заяви, че именно тази партия е най-подготвена да поеме кормилото на държавата. С Бойко Борисов начело!”.
Когато сме изпаднали в апатична несвяст
Зад ъгъла обаче с ехидна усмивка и напълно уверен стои Делян Пеевски. С едната ръка "подкрепя", а с двете стиска всяка възможност да отхапе още от "грижата за хората".
И ще му се получи, защото те, хората, продължават да пребивават в безвремието на една апатична несвяст. Сякаш това не ги засяга. Сякаш се случва другаде и по друго време.
