Автор: Еми Барух
В началото на месеца бяха гласувани три отделни законопроекта, с които Народното събрание иззе функциите на президента за назначаване на ръководителите на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС), Държавна агенция "Разузнаване" (ДАР) и Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО). Беше ли нарушен принципът за баланс при разделението на властите? Как функционира този баланс и защо той е важен?
Екатерина Михайлова: Разделението на властите в случая не е нарушено. Защото ролята на президента в парламентарното управление не е да е в законодателната, изпълнителната и съдебната власт, а да е извън трите власти. Да играе балансираща функция, имайки досег с всяка една от тях. Президентската институция е нещо като заместител на монарха в монархиите, но с едни доста символични функции.
Неслучайно самата конституция, а оттам и нашето законодателство дава такива правомощия на президента на републиката при парламентарното управление - да балансира между различните власти.
Но нека разграничим тежестта на отделните законопроекти. Единият беше във връзка с обслужването на секретарите и служителите на президентството с коли от националната служба за охрана, другите бяха свързани с правомощия за това как се назначават ръководителите на специалните служби, които се занимават с една много специфична дейност.
По въпроса за колите на мен ми е дори обидно, че парламентът се занимава с такава тема и честно казано не виждам защо националната служба за охрана ще бъде натоварена с подобни задължения. Тази специална охрана и грижа следва да бъде за много малко хора в държавата - президент, председател на парламента, министър председател… А ако е застрашен животът на други лица, има други механизми, които държавата гарантира.
В България кой ли не се вози и се пази от служителите на НСО. Това нещо трябва веднъж завинаги да се прекрати, защото темата периодически избухва и се използва в политическия дебат. И видяхме, че и тук беше използвано. Беше направена една нелепа демонстрация от всички страни - взеха ги, пък после ще му ги върнат под друга форма, пък той тръгна с колата на жена си… като в някакъв комичен филм.
Въпросът за специалните служби обаче е сериозен. Макар и да не е на конституционно ниво, законодателят е предвидил този обвързващ механизъм на споделена отговорност - т.е. да не се взима решението само от една институция, да не се налагат силово политически решения, да се търси баланс. Да се търси лице, което да не обслужва едни или други политически щения.
През 2013 година в резултат на политическо решение от правителството - за ръководител на ДАНС бе назначен Делян Пеевски. Това доведе до най-масовите протести в съвременна България.
Екатерина Михайлова: Това беше решение през законови норми. И именно защото имаше реакция, несъгласие с това чисто политическо решение, законодателят след това е направил въпросната обвързана компетентност за тези позиции - макар и само на законово ниво. Да се търси човек, който да не е толкова ярко политически изразен, човек в когото различните институции виждат достатъчно професионални качества, стабилност, почтеност… защото са важни и характеровите особености на определен индивид, когато застава на толкова важна за държавата позиция.
Според мен беше грешка на парламента да променя закона, за да прокара свой човек. Да, вярно е, че веднъж имаше отказ от президента. Това не се е харесало нито на мнозинството, нито на правителството. Не трябваше обаче изходът от кризата да се търси в силово решаване през закон, а през диалог и баланс. Колкото и да са им сложни отношенията, в крайна сметка това са мъже и жени, които са на държавни позиции и няма място за харесване и обичане. Когато става въпрос за държавата, трябва да намериш решение. Приемането на тези закони е очевидна грешка от страна на управляващите.
Как се защитава политическият неутралитет на тези структури?
Екатерина Михайлова: Труден е отговорът, защото той е разположен по средата между закона от една страна и политическата култура, добронамереност и отговорност от друга. Защото - пак ще кажа - става въпрос за държавата, не за удобството на някого. Много пъти трябва да търсим решенията между текстовете, т.е. да усещаме духа… Крайната мярка, когато не се спазва нито духът, нито текстът на закона, е да се стигне до Конституционния съд и до евентуалната отмяна на определени текстове. В самата Конституция имаме не малко текстове, които би трябвало да гарантират функционирането на правовата държава - т.е. тези структури да са политически неутрални. Не е само разделението на властите. За едно конституционосъобразно решение при управлението на държавата се изискват много повече неща. Но на първо място се иска отговорно поведение към правовия ред, към морала, към правата на хората.
Наскоро давах на студентите си пример, сравнявайки американската и българската конституции. Американската започва с думите "Ние-Народът". А българската "Ние- депутатите". Духът също е там и подсказва за различния вид управление…
Говорите за нравствените приоритети на личностите, които избираме и които ни ръководят. Но няма механизъм за контрол на този морален компас.
Екатерина Михайлова: Няма и как да има. Даже има решение на Конституционния съд в тази посока. Конкретният случай се отнасяше до избора на един конституционен съдия в първите години на демокрацията. Изискванията са да има високи професионални и морални качества. И беше поставен въпросът пред КС - има ли този човек, назначен с указ от президента, тези морални и професионални качества. КС каза, че той не може да ги преценява, което е така. Това е работа на органа, който взима тези решения. И в този смисъл процедурите при избор на подобни лица не са безпредметни. За някои от тях вече има правила. Неправителственият сектор изигра много сериозна роля. Българският институт за правни инициативи и до ден днешен проследява всяка процедура, която се извършва - как се стига до определено лице. И оттам можем да съдим доколко това е направено безпристрастно и доколко е политически наложено. Макар че понякога процедурите се извършват по толкова формален начин, че не се спазва заложеният в Конституцията или закона критерий.
Пак опираме до това, че са важни хората, които взимат такива решения, за да не бъдат те превърнати в обида и подигравка по начина, по който се прилагат.
От годините, когато Вие бяхте в парламента до днес, общественото доверие към онези, които взимат решения, спадна драстично. С изключение на десетина-двайсет депутати, останалите стоят в НС като фигуранти. И ако през 2013 година хората реагираха бурно на случващото се, сега са безразлични. Само умора ли е причината?
Екатерина Михайлова: Тук проблемът не е юридически, макар че опира до правни норми. Факт е, че се получи отдалечаване на хората от политиката. Дали защото се отвратиха, дали защото имат други интереси и това престана да им бъде тема, дали защото живеят икономически по-добре и това е някъде назад в дневния им ред. Аз работя с млади хора и виждам и при тях този процес. Има, разбира се, такива, които се вълнуват и интересуват, но те не са мнозинството, а и не може да се каже, че мотивите са преобладаващо алтруистични. За някои от тях това е просто стъпало към кариерно развитие.
Ако гледаме през правната призма, все по-належащо ми се струва (но ме е страх, че ще се получи обратен ефект, ако не се избере спокоен, разумен момент) да се премисли внимателно целият начин, по който функционира политическата ни система. Имам предвид и закона за партиите, и изборните закони… Отдалечаването на партиите, неяснотата кого избираме се крие и в чисто законовите механизми, които предлагаме на хората. Много рискова е мажоритарната избирателна система, защото там купеният вот може силно да доминира. Би трябвало да вкараме по-сериозни елементи, които да ограничат корупционните практики. Когато изсипваме пред хората един куп лица, между които да избират, те не успяват дори да разберат кои са тези хора.
Откъде трябва да се започне - от изборния закон, от закона за политическите партии .…
Екатерина Михайлова: Според мен не трябва да се гледат изолирано. И тук обикновена давам примера с Франция, макар че напоследък и там нещата не са много наред… Когато при тях настъпва много тежка криза в парламентарното управление, е започнал анализ, разговор за търсене на изход, в който са участвали и политици, и учени, експерти, изследователи. Те са гледали нещата комплексно - формата на управление - т.е. Конституционния ред, плюс изборната система. Не бива на парче. Не бива както правим при нас - решаваме нещо, после го променяме и действаме на принципа проба-грешка. Сложността на тази материя е, че няма гаранция. Но това би следвало да се случи в една спокойна атмосфера, да се обмислят рисковете от едно и от друго решение и тогава да се стигне до резултат, но не на парче. За да подтикнем хората да гласуват, трябва да им предложим механизъм, който да позволи появата на личности, които да ги мотивират.
Следващите избори са президентските, ако няма предсрочни. Какви опасности крият те?
Екатерина Михайлова: Тези избори са много важни. Те са решаващи, защото почти винаги в нашата нова история президентските избори са задавали нов политически модел, т.е. променяли са политически тенденции, променяли са политически настроения. Колкото и да се говори, че президентът е лишен от правомощия, това не е точно така. Силата на българския президент не идва от правомощията. Силата му идва от прекия вот. Което не е типично за парламентарно управление. Затова в научните среди се приема, че това тук е или полупрезидентска форма на управление или парламентарно управление от хибриден тип.
С последната промяна в Конституцията също бяха отнети правомощия на президента. Но през цялото време се забравяше, че каквото и да се направи, той ще продължава да е силен играч, каквито са били и предходните. Не са били фигуранти, макар някои да се правеха на такива. В някои моменти се налагаше да влязат по-сериозно във функциите си. Нека си спомним събитията от 1997-ма. Когато другите изпадат в колапс, президентът се явява резервен играч. Става нещо като временен абсолютен цар. В такива моменти, когото и да сме избрали на тази позиция, той започва да живее в друг свят. Поради това са много важни изборите, които ни предстоят. Дали ще променят определени тенденции в политическия живот, или ще запазят статуквото? В момента виждаме, че президентът играе основно опозиция - това ли статукво ще се запази? Или ще се създаде възможност за нов модел на поведение. Това ще зависи от човека. Защото тази институция е доста лична. Тя концентрира властта персонално.
И персонално влияе на геополитическата ориентация на страната.
Екатерина Михайлова: Точно така. Президентът е силен говорител. Не е нужно да има институционално разписани правомощия, достатъчно е да застане пред камерите. Много се надявам, че човекът, когото изберем, ще запази посоката на България към европейските и атлантическите ценности и принадлежности на страната. И то не колебливо, а категорично, с твърди убеждения.
Какво интересува Вашите студенти? От какво се вълнуват?
Екатерина Михайлова: Питат за механизмите. Вълнуват се за изборната система, за правото на глас. Трудно разбират темата за ограничаване на избирателните права. Но им е интересно. И ако имат добри примери, може би ще им вдъхнем надежда. Аз се опитвам това да правя - някаква надежда да им дам, да им внуша, че в техните ръце предстои да се случват промените, в тях е бъдещото управление на държавата и те трябва да знаят кое как функционира и да се опитват да го правят по правилния начин. Друго поколение расте. И не се вълнува само от политика, което е чудесно.
