Автор: Еми Барух
Боян Коларов е архитект. Председател на Добричкото дружество на Съюза на архитектите в България. Има магистратура по философия, преподава философия и гражданско образование. Бил е заместник-кмет по устройство на територията в град Добрич.
Пред ДВ той говори за демократичното представителство и отчуждаването му от електората, за невъзможността на Центъра да чуе Периферията.
ДВ: Площадната демокрация е градски феномен. Но ако в нейния Атински вариант това е съответствало на представата за участие в управлението, днес - особено в сегашното августовско безвремие на годината - тя е израз на самозаблуда, че можем да се преброим, да разговаряме, да предприемем адекватни действия срещу завладяването на държавата. От кого очакваш полезно действие в момента?
Боян Коларов: Лесно е да кажа от кого НЕ очаквам полезно действие. Това са партиите, за които не гласувам. Но тези, за които гласувам, вече от много време не предприемат никакви адекватни действия, така че мислещите хора да станат по-активни. Гласувам за малките партии, които наричаме демократичната общност. И на които мнозинството българи се присмива. И стигам до там, че не очаквам полезни действия и от тях.
Вече 20 години тези партии, освен да се роят и оплакват от другите. Не се стараят да предизвикат симпатия у повече хора, да ги накарат активно да желаят да работят заедно с тях. А да работим заедно е основният смисъл на демокрацията - от Атинския ѝ вариант до днес. За съжаление, моите избраници общуват с "мен" като раздават заповеди.
Тук сме в периферията на перифериите и не виждаме опит "Центърът" да разговаря с нас. А това е необходимост. Когато аз-гражданинът съм участвал в срещи с някои от лидерите, срещите винаги са били под формата на някакво снизхождение от висините и произнасяне на напоителни слова. А когато се опитваме да кажем, че не това очакваме, просто ни прекъсват и срещата приключва.
Какво се случва след това?
Периферията губи доверие в Центъра. Центърът се втурва в избори с неясно как нагласени листи, хората по места негодуват, но нямат думата и резултатът е "каквото дойде".
Дори в по-големите градове активните хора, които са готови да вършат обществена работа, са една шепа и се познават помежду си. Всички знаем на кого какви са подбудите. Знаем кои виждат във властта само лична печалба. И когато именно такива хора биват номинирани и избирани, резултатът е винаги един и същ.
Аз не се изненадах от отцепването на общинските съветници от ПП (четирима съветници от ПП-ДБ в Добрич преминаха в ГЕРБ през юни - б.р.). Тези хора са винаги на страната на голямата търговия, а това е страната на ГЕРБ. "Нашият" Център може и да не иска да превръща политиката в търговия, но заради липсата на комуникация с Периферията сам се въвлича в тази схема.
Как се прави качествената селекция?
Като се въвлекат гражданите в управлението. Не пряко - няма как да има петдесет министри на финансите едновременно. Но гражданската активност трябва да се стимулира от управляващите (и от кандидат-управляващите), за да се увеличава постоянно интелектуалния капацитет на властта и тя да бъде споделена отговорност.
Аз членувам в гражданско сдружение. На два пъти го представлявах в много добре организирани стратегически планирания на национално ниво - за изясняване на наболели въпроси, за чието решаване са необходими конкретни промени на законови текстове. Процесът беше дълъг - работни срещи по области, после по райони и накрая на национално ниво. След всеки от етапите се свиваше броят на участниците. Накрая останахме около 20 души. Бяхме обобщили на една страница 20 проблема, за чието решаване бяхме посочили някои наложителни промени в законови текстове. В продължение на половин година се срещахме с представители на законодателната и изпълнителната власт и се опитвахме да защитим нашата позиция.
Такива форми на стратегическо планиране са много удобни за политическите партии, за да водят смислени разговори с гражданите - да си сверяват часовника и да си набелязват кадри за своите структури. Хора, които са проверени на терен. И е ясно кой какъв е.
Да допуснем, че са идентифицирани правилните хора по места. Каква е следващата стъпка?
Да се създават общности.
Ако партиите намерят начин да създават общности от хора, които си вярват помежду си, тези общности ще придобият достатъчно самоувереност, за да могат да станат агитатори и по този начин да вдигнат резултата на тези партии.
Когато ходех на курс по рисуване, винаги се случваше сутринта някой да закъснее и оправданието винаги беше "изтървах трамвая". На което професорът веднъж каза: "А защо не взе предишния?". Ако ти не си станал по-рано, за да вземеш предишния трамвай, какво като си изтървал последния възможен? Очаквал си в последния момент нещата да се случат от само себе си, без да си положил каквото и да е усилие. Събитията не се случват. Някой трябва да работи и да ги постига. Само така става системно. Другото е тото - хаотични вероятности.
Какво ще отговориш, когато ти кажат, че от периферията няма как да се види цялото? И във фокуса на твоето полезрение не попадат най-важните проблеми.
Безспорно е, че последната дума има този, който е в състояние да понесе отговорност. Но окончателното решение не може да бъде адекватно, ако не сме обсъдили всички възможни варианти. Макар и в друг контекст, Джон Лок казва, че каквито и да са основанията на абсолютната власт, абсолютният монарх е най-обикновен човек. Колкото и да е умен Центърът, той включва ограничен брой хора. Големите успехи могат да дойдат, когато идеите заработят заедно.
Това е разговорът, който очаквам, но той така и не се случва. И става така, че вече гласувам за тези хора дори с убеждението, че гласувам на вятъра. Аз вече знам, че те няма да направят това, което очаквам. Единствената причина да гласувам за тях е, че все още оптимистично вярвам, че те не крадат. Нямам доказателства, че е така. Ако изгубя и този оптимизъм, моето обществено поведение ще си изгуби смисъла.
Има едно нещо, в което аз съм лингвистично убеден - думата "политик" е езикова транскрипция на гръцката дума "полѝтис", което означава гражданин. В древността политици са били всички свободни граждани, само че тогава те са били малцинство. Днес, в условията на либералната демокрация, е много по-трудно, защото политици сме всички ние.
Политик не се става когато те изберат в управлението. Избраният не е нито по-умен, нито по-важен от избиращия. И няма основания да заповядва. За да можеш да вземеш нещо от мене - а аз ще ти го дам на драго сърце - трябва да постъпиш, както ни учи Сократ. Неговият любим метод на философското изследване е диалогът. А най-важният фактор на диалога е двете страни да се възприемат като равнопоставени. Ако няма равнопоставеност, това не е философски диалог.
За какъв философски диалог можем да говорим, когато се намираме в ситуация на спешност. Намираме се в 12 без 5…
Е, поне в последния момент да се опитат да направят някакъв разговор с периферията. Дори ако са убедени, че с твърдия електорат няма нужда от разговор, а това не е вярно, да си дадат сметка, че и ние се топим.
Как си представяш този разговор?
Ще се позова на Аристотел: Политиката е умението на гражданите заедно, без да се избиват помежду си, да дефинират проблемите и да намират решение. Политическите партии с пълно основание се притесняват, че ако пряко се намесят в този процес, хората ще проявят недоверие и няма да участват. Затова нека да намерят някакви общности, неправителствени организации например, които ще им се доверят и ще организират различни граждански срещи за обсъждане на малки, големи, средни стратегически планирания, в които да могат да участват колкото се може повече хора.
Депутатите на ПП-ДБ са само 36 души. Как ще им стигнат силите да обиколят цялата страна и да разговарят с хората по места…
Бих им казал: Ако за това не ви стигат силите, защо да гласуваме за вас? От наше име ли ще управлявате или от ваше?
Човекът винаги е бил дребен, но е ловувал мамути. Ловували са ги, като са създавали тактически ловни групи. Няма друг начин. Очевидно е, че сам човек не може да ловува мамут. Ами ще намериш начин да излъжеш мамута. Колкото и да е корпулентен, мамутът също може да бъде излъган. Трябва да търсиш начина, а той няма да ти падне от небето. Ще го измислите заедно с другите ловци от племето.
