Кадри, заснети от организацията „Невидими животни“ (Anima International), установяват груби и системни нарушения на нормативната уредба за хуманно отношение към животните, биосигурност и безопасност на храните. Агенцията по храните (БАБХ) веднага реагира. Във ФАКТИ писахме по темата, а отговор от фирмата, стопанисваща обекта, така и не получихме. Но има развитие… Пред ФАКТИ говори Стефан Димитров от „Невидими животни“.
- Г-н Димитров, Агенцията по храните (БАБХ) предприе крайни мерки и затвори фермата за кокошки в село Крамолин, за която говорихме вече. Какво следва?
- Обектът е получил заповед за отнемане на регистрацията от директора на ОДБХ - Габрово. На практика дейността на това място, „фермата от ада“ за кокошки клетъчно отглеждане, е спряна. БАБХ ни увериха като първоначален подател на сигнала и автор на кадрите от това ужасяващо място, че то няма да подновява дейност и няма да може да се регистрира наново, докато не отстрани всички установени нарушения и обектът не бъде наново одобрен от комисия. В същото увериха и стотиците хора, които се възмутиха от тези потресаващи кадри и изпратиха писма до БАБХ с искане за закриване на обекта.
Самите нарушения касаят и сградния фонд, и оборудването, а не само изключително лоши практики. Това означава, че отстраняването на всички нарушения вероятно ще е обвързано с много големи инвестиции, които може и да се окажат непосилни за оператора на обекта.
Припомням, че
става дума за много тежки нарушения на елементарни изисквания – както за защита на животните, така и на зоохигиенните и санитарни изисквания.
По думите на БАБХ, в този обект липсва дори разделение на „бяла“ и „черна“ зона, а в кадрите, които заснехме, виждаме също разлагащ се биологичен материал – купчини трупове в напреднал стадий на гниене, откъснати глави на кокошки, счупени яйца, фекалии. И всичко това в халето сред живите птици. За свободно движещи се кокошки извън клетките, въпреки че е разбираемо защо кокошките искат да избягат от тези клетки, е проблем както за биосигурността, така и за самите животни, защото те извън клетките нямат вода и храна, а явно дълго време не ги събират и връщат в клетките и може би затова се стига и до толкова брутален канибализъм...
Виждат се също гниещи трупове в клетките, плъхове, дори котка... Всички тези неща увеличават риска от разпространение на редица зарази, включително салмонела, ешерихия коли и кампилобактер. Всичко това е отделно от бруталната жестокост, на която са подложени птици в този обект – тежък канибализъм, кокошки ядат директно от червата и месото на отворени трупове, птици, заклещени между решетките, безпомощни и обречени на гладна и жадна смърт, птици с нелекувани, отворени рани, откъснати глави и какво ли още не.
Тук е моментът да поздравя служителите и ръководството на БАБХ, че взеха случая толкова насериозно, светкавично реагираха с изненадваща проверка след нашия сигнал, установиха всички нарушения и наложиха най-строгата и единствената удачна мярка - дерегистрация. Наистина похвално е отношението на БАБХ по случая и им благодаря за професионализма. Прекрасно е, когато институциите и гражданските организации могат да си партнират толкова добре. И вярвам, че всеки нормален човек, който види ужасното страдание на тези измъчени птици, би бил щастлив да знае, че това място вече е затворено.
- Нека обясним какво означава клетъчно отглеждане на кокошки…
- Това е метод за интензивно отглеждане на кокошки за яйца, при който птиците са затворени по около 40 или 80 в клетка. В тази клетка има 13 кокошки на квадратен метър – или около един стандартен лист хартия пространство за всяка кокошка. Силно ограниченото пространство, в което е натъпкана, физически не стига, за да може да разпери крилете си. В тази клетка по-слабите кокошки не могат и да избягат, ако стресът и условията доведат птиците до агресия, съответно са безпомощни и лесно стават жертва на брутален канибализъм. Подът на клетката е от метална тел, което наранява краката ѝ и е предпоставка за заклещване, наранявания и не само. Това е методът на отглеждане, който се ползва при яйцата с код 3 – клетъчно отглеждане. Това е червената щампа върху всяко яйца, както и върху кутията. Задължително има код, който ако започва с 3, означава, че яйцата са от кокошки в клетки. Другите методи на отглеждане са: 2 – подово или волиерно, 1 – свободно, и 0 – биологично.
- Това с клетките не е ли и остарял метод?
- Възникнал е през миналия век, да стар е. През последните десетилетия има постепенна и вече набрала много сила тенденция да се преминава от клетъчно отглеждане към т.нар. алтернативни системи – без клетки. Това е от една страна заради потребителите, които отказват да купуват такива яйца. От друга страна е заради големите търговски вериги, които са поели ангажимент да спрат да продават яйца от кокошки в клетки до края на 2025 г.
На ниво Европейски съюз от няколко години вече се отглеждат повече кокошки без клетки, отколкото в клетки. Към момента над 60% от кокошките в ЕС не се отглеждат в клетки. В България малко над 30% се отглеждат без клетки, но този процент се увеличава. Особено в последно време. Виждаме много производители напоследък, които разбират, че клетките нямат бъдеще, и инвестират и преминават към алтернативни системи – най-често волиерно отглеждане.
На 25 юни проведохме среща и с председателя на Съюза на птицевъдите в България - г-н Ивайло Гълъбов, който потвърди това. Има разбиране в сектора, че трябват решителни действия и трябва максимално бързо да се приеме забрана на клетките за кокошки на ниво на ЕС. Трябва да се освободи финансиране за преход към алтернативни системи, да се спре всякакво финансиране, което в момента отива в безперспективно изграждане на нови клетки, и да се наложат реципрочни стандарти за внос от страни извън ЕС, защото това подкопава цялата идея. Колкото по-скоро се случи това, толкова по-добре и за самите птицевъди, тъй като в момента търговците ги притискат и са обявили, че техните етични ангажименти скоро влизат в сила и който дотогава не си е махнал клетките, просто ще спрат да купуват яйца от него. Самият сектор разбира това и е важно Министерството на земеделието и храните да се ангажира и да се спре с всякакви хаотични действия в различни посоки, а вместо това да насочим всички усилия към решителни и последователни действия, за да може нещата да се случат по най-добрия начин и за самия бранш.
- БАБХ също така предприема и проверки в други обекти за клетъчно отглеждане на кокошки. Колко такива обекта има в България?
- От около 200 интензивни обекта за кокошки носачки у нас, около 65 от тях са клетъчно отглеждане. Останалите са с алтернативни системи – предимно подово отглеждане.
Въпреки че са едва около 1/3 от обектите, в тези с клетъчно отглеждане са близо 70% от кокошките у нас.
- Какво ще се случи с животните, които са в село Крамолин…
- Тук, за съжаление, нещата не са толкова розови. В интензивния обект с клетки в Крамолин има две халета – в едното птиците са на възраст около 70 седмици, в другото са около 35 седмици.
Птиците от второто хале имаме информация, че собственикът най-вероятно ще ги продаде на друг промишлен обект за кокошки.
Птиците от първото хале обаче БАБХ са ги насочили към кланица за сметка на собственика. Истината е, че на тази възраст, дори да не бяха установени нарушенията и дерегистриран обектът, тези птици вече щяха да са насочени към кланица, просто защото около 70 седмици е и т.нар. експлоатационен период на кокошките в такъв тип обект. Носливостта им след това е твърде ниска и поради нерентабилност, ги „сменят“ с нови птици.
Поради това и не е вариант те да се продадат също на друг обект – никой не би ги взел. За съжаление, не е и вариант да бъдат продадени като домашни кокошки, по здравни причини. Просто кокошките от промишлени обекти имат различна здравна програма от домашните кокошки и се ваксинират за редица заболявания, за които домашните кокошки не се. Съответно те имат антитела, например, за Нюкасълска болест, защото са ваксинирани, но ако бъдат смесени с домашни кокошки и им се установят антитела там, БАБХ ще избият всички домашни кокошки, защото при домашни кокошки антитела се тълкува единствено като наличие на заболяване – защото домашните кокошки не се ваксинират. А при десетки хиляди кокошки би ставало дума за много дворове.
За съжаление, единствената справедливост за тези измъчени птици би била, че поне на това място по този начин никога повече няма да се „отглеждат“ животни.
- Вие сте пускали и други сигнали до БАБХ, но сега май са взели случая насериозно, за да има такава бърза реакция?
- БАБХ изключително насериозно взеха случая. Изпратихме сигнала на 11 юни и още на 12/13 юни служители от Централно управление на БАБХ и от ОДБХ - Габрово проведоха изненадваща проверка на място. Установиха всички нарушения – по техни думи едно към едно с кадрите, които сме заснели – и наложиха максимални санкции. Впоследствие имахме и среща с тях, на която те ни увериха, че дейността на обекта се спира, докато не бъдат отстранени абсолютно всички нарушения. Похвална е реакцията на БАБХ, работата им тук е за пример и мога с ръка на сърце да кажа, че се радвам, че мога да разчитам на тях и на професионализма и сериозността им за случаи като този.
- Изобщо какво може да накара държавните институции да работят бързо…
- Според мен те са наясно, че при толкова брутални и тежки нарушения няма как да има две мнения и няма как да казваме на черното, че е бяло. Такова нещо просто няма как да се толерира. Освен потресаващите условия и нарушения откъм хуманното отношение към животните, тук говорим и за абсолютно погазване на елементарни изисквания за зоохигиена и биосигурност. Говорим за увеличен риск от разпространение на зарази в място, от което нашите деца получават яйцата си. Включително в София има яйца от това място по рафтовете на големи вериги. Но има и нещо друго. През последните години българското общество става все по-чувствително по темите за защита на животните. Това стана една тема, която обединява хората по начин, който рядко може да се види другаде. Една тема, за която няма и не може да има спор. За мен всеки нормален човек би искал това място да бъде затворено. И това има огромно значение. Предполагам затова и видяхме такова силно ангажиране на хората – около 500 човека изпратиха индивидуални, лично написани писма до БАБХ само в първия ден, след като публикувахме кадрите, с искане за затваряне на този обект.
- Рядко държавни институции и граждански организации си партнират толкова добре. Какво бе различното в случая със село Крамолин?
- Успяваме да поддържаме едно много добро ниво на партньорство и сътрудничество с БАБХ с една висока степен на експертност. Срещаме разбиране и сериозно отношение и от своя страна, разбира се, имаме добро ниво на подготовка. В крайна сметка първите кадри, които заснехме в с. Крамолин, са от октомври 2021 г., а последните са от май 2025 г. Доказателствата, които събрахме и анализирахме, не оставят място за съмнение, че има тежки нарушения на това място, които към май 2025 г. дори драстично са се влошили – до такава степен, че имаме съмнения за извършено престъпление по редица членове на Наказателния кодекс. Затова и веднага щом можахме да анализираме и опишем всичко, сигнализирахме БАБХ и прокуратурата, тъй като нямаме право да крием подобно нещо от обществото. Предстои да получим информация и дали прокуратурата ще установи, че е извършено престъпление, и ще повдигне съответното обвинение. Убеден съм, че ще можем в бъдеще още по-тясно да си сътрудничим с БАБХ, тъй като наистина има хора там, които работят на едно много високо ниво и заслужават поздравления.
