1 613

Стефан Димитров от „Невидими животни“ пред ФАКТИ: Събрахме 110 000 подписа да няма повече телета в клетки

  • стефан
  • димитров
  • невидими
  • животни
  • теле
  • клетка
  • петиция
  • депутати

Не може да допускаме насилие и жестокост над животни в нашата родина, казва той

Стефан Димитров от „Невидими животни“ пред ФАКТИ: Събрахме 110 000 подписа да няма повече телета в клетки - 1
Снимка: Личен архив
Калин Каменов Калин Каменов Автор във Fakti.bg
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

След много сигнали, предизвикали проверки, преди време бе затворена птицеферма, защото животните се отглеждаха при лоши условия. Агенцията по храните извърши проверки, написа предписания, а накрая „сложи и катинара“. От „Невидими животни“ сега подемат темата… Пред ФАКТИ говори Стефан Димитров от екоорганизацията.

- Г-н Димитров, от „Невидими животни“ подемате нова кампания, за да не бъде отглеждано скоро в България нито едно теле в малка клетка. Защо е важно това…
- Защото е въпрос на ценности и на морал. Как се отнасяме с най-беззащитните и невинните е белег за това какво общество изобщо сме. А трудно може някой да твърди, че едно бебе теле не е невинно и заслужава да прекара месеци наред - от раждането си, наблъскано в тясна бетонена килия едва по-голяма от собственото му тяло. Без изход, час след час, ден след ден и седмица след седмица. Това теле едва може да се обърне, камо ли да легне удобно, а говорим за животно, което е изключително игриво и има нужда да тича, да подскача и да играе с други телета. Това е най-естественото нещо за него, но всичко това му е брутално отнето. Вместо това е подложено на екстремна, непрестанна изолация в тази малка клетка.

Хората в България много ясно разбират, че това не е нормално и не може да се случва. Не може да допускаме насилие и жестокост над животни в нашата родина и да очакваме нещо да се промени към по-добро.

Петицията със 110 000 подписа, която внесохме в Народното събрание, е достатъчно красноречива сама по себе си. А отделно социологическите проучвания сочат, че 76% от българите подкрепят забрана на клетките за телета според MarketLinks.
Нещо повече - тук става дума и за устойчивостта и развитието на българското производство, защото лично съм говорил с огромен брой от фермерите. Те разбират, че бъдещето е без клетки, че това ще бъде по-добро както за животното, така и за фермера.

- Каква е практиката в момента. Каква част от животните са отглеждани така?
- По данни и експертни оценки на Института по аграрна икономика, част от ССА към МЗХ, става дума за около 25-35 хиляди телета годишно, които се отглеждат в клетки. Това е около 40-50% от всички телета в млечното говедовъдство и около една четвърт от всички 105 хиляди телета общо в страната. В месното говедовъдство затварянето на телета в клетки изобщо не се прави.

Има около 12 хиляди кравеферми в България. Над 11 хиляди от тях са малки, семейни и те не използват клетки за телета.

Клетките за телета се срещат едва в част от най-големите 200-300 кравеферми. Но дори при тях, все повече виждат ползите от връщане към традиционния и по-естествен начин на отглеждане, без клетки, в т.нар. „детски градини за телета“. И то става дума за водещи фермери в бранша. Например Димитър Шопов, председател на Асоциацията за черношареното говедо, в която членуват 60% от фермерите, вече е взел мерки. Той е среден фермер от Добричко и от над година вече е премахнал клетките. Той лично ми каза, че просто няма база за сравнение. Много по-добре се чувстват телетата, тичат, подскачат, голяма игра и голямо щастие. Нищо общо с тези клетки. А за него всичко започва от телето и неговото развитие, защото после то ще стане юница и после млечна крава. На всичкото отгоре, по този начин той си решава и част от проблема с липсата на работна ръка, който е огромен, защото това му дава възможност да внедри нови технологии, например при храненето на телетата. Примери като него има вече десетки у нас. Защото това е бъдещето. И е редно държавата да влезе в ролята си, да подкрепи бранша в тези усилия за модернизация и устойчивост, да отговори на огромното обществено желание за забрана на клетките за телета.

- Имахте кампания пред Народното събрание. Ефектът какъв е…
- На 19 август внесохме над 110 000 подписа в Народното събрание и в Министерството на земеделието.
На събитието имаше фермери, ветеринари, народни представители от най-различни парламентарни групи, както и артисти и общественици, които дойдоха, за да изразят подкрепата си лично. Внесохме петицията и сега предстои изслушване в Комисията за прякото участие на гражданите, както и в Комисията по земеделие в Народното събрание, а след това очаквам законодателна инициатива. Защото десетки са народните представители - почти всички парламентарни групи, които застават зад искането за забрана на клетките за телета. Защото каузата е надпартийна, общочовешка и общобългарска. Внесохме петицията и в Министерството на земеделието, като там ни прие лично и проведохме среща със зам.-министър Стефан Бурджев. С него стигнахме до заключението, че нямаме разминавания във възгледите и това е посоката, в която трябва да се развива българското животновъдство – както за доброто на животните, така и за фермера, така и за обществото.

- Няколко пъти споменахте петицията. Как толкова много хора се обединяват зад една идея?
- Когато има въпрос, който е толкова ясен, толкова безспорен, тогава няма как да няма обединение.
Относно защитата на животните като цяло, българите са изключително категорични и стават все по-категорични. Пролетта го видяхме с многохилядните протести срещу насилниците от Перник – случая с порно клиповете, в които се изтезаваха най-различни животни. Многохилядни протести, седмици наред, не само в София, но в десетки, ако не и стотици населени места в цяла България. Преди малко повече от месец Народното събрание прие ключови промени в Наказателния кодекс, с които животните у нас са защитени от насилие както никога досега. Преди няколко седмици пък съдът потвърди забраната на фермите за норки, с което това безумие най-накрая приключва в България.
При клетките за телета става дума не само за очевидна жестокост срещу едни от най-невинните животни – новородени телета – но става дума и за нещо, което може да донесе ползи и на самите фермери. Зад тази кауза стои моралът, за нея стои икономиката, зад нея стоят науката и практиката и зад нея стои здравият разум. Затова за мен няма изненада, че хората масово се припознават в тази кауза.

- Много депутати защитиха искането. Парламентът поднови работа. Какво следва…
- Следва изслушване на петицията в Народното събрание, а след това очаквам законодателна инициатива. Очаквам и в най-кратък срок Народното събрание да придвижи промените в закона, защото са десетки народните представители, които застават зад искането за забрана на клетките за телета. И то от почти всички парламентарни групи.

- Как гледат на това българските фермери?
- Лично съм говорил с огромен брой от тях. От обикновени фермери до лидери в бранша. Масово или вече са преминали към модерно групово отглеждане на телетата, без клетки, или планират да го направят, но нямат средства, и точно затова трябва държавата да въведе този нов стандарт законово и да ги подкрепи финансово да преминат към него.

Масово виждам не страх, а глад за тази промяна сред българските фермери.

Показват ми чертежи, показват ми къде планират, къде и как искат да си отглеждат телетата, когато си премахнат клетките. Хората разбират, че това е бъдещето. Разбират, че, когато телето се чувства добре, то ще им се отблагодари впоследствие, когато стане млечна крава. Разбират и че, когато не затварят телетата в индивидуални клетки, фермерите ще могат да внедрят нови технологии и да решат в голяма степен проблема си с липсата на работна ръка, който е повсеместен.
На пръсти се броят тези, които още са скептични към това нововъведение и същевременно завръщане към по-традиционен начин на отглеждане. Хора, които може би още просто не са виждали колко добре може да изглежда, колко добре може да е чувства едно теле, когато не е затворено в малка клетка от раждането си. Които не са виждали процъфтяващите ферми у нас, които вече отдавна са премахнали клетките си. Все повече такива има, и то от малки до средни до големи, лидери в бранша. На скептиците бих казал само едно - посетете тези ферми. Говорете с тези фермери. Прочетете науката. Вашите притеснения ще бъдат отговорени.

- Колко време ще е нужно, за да се организират фермерите?
- Според скорошния социално-икономически анализ на Института по аграрна икономика, част от ССА към МЗХ, този преход спокойно би могло да се случи в рамките на 3-5 години, особено с държавна подкрепа. Това е така, защото нужните инвестиции са минимални - общо за целия бранш в цяла България говорим за сума от порядъка на 1,4–1,6 млн. евро. Това е нищо за държавния бюджет. В масовия случай, където има клетки в момента, ще става дума просто за изграждане на едно заграждение на мястото на клетките за телета, да кажем с един навес. И това е. Би могло дори да се използва съществуващото оборудване на много места и изобщо дори да не трябва да се купува нищо ново.
Именно затова според Института по аграрна икономика не се очакват никакви значими икономически негативи от този преход, а даже напротив, могат да се очакват ползи.

България
Поставете оценка:
Оценка 2.4 от 14 гласа.

Свързани новини