"Овладейте разходите!" препоръча Европейската комисия (ЕК) на България, след като предложи откриване на процедура за прекомерен дефицит. Това не е санкция за държавните финанси. Посланието е адресирано към политиците, които в последните пет години избираха да харчат днес, а плащането на сметката да оставят за утре.
Бюджетите разказват историята на политическите решения
Дефицитът няма партийна книжка. Не се явява на избори и не обещава по-високи заплати, пенсии или компенсации. Но неизбежно се появява, когато политиците прекаляват с обещанията си. От 2021 година насам това се случи седем пъти.
Причина за тревогата на ЕК е, че дефицитът ще остане над лимита от 3% и през следващите две години - 4.1% през 2026 г. и 4.3% през 2027 г., каквито са прогнозите в Spring 2026 Economic Forecast за България. Това означава, че Брюксел не вижда временен проблем, а тенденция, която се дължи на трайния натиск от социалните разходи и възнагражденията в публичния сектор.
Ръстът на тези разходи не е случаен. След Ковид-пандемията инфлационният шок в глобален план принуди държавата да компенсира изоставането на доходите. А след руската инвазия в Украйна нараснаха и разходите за отбрана и сигурност. Към това се добави и политическата криза, която превърна увеличаването на пенсии, заплати и социални плащания в един от малкото инструменти за печелене на обществена подкрепа.
Повишаването на заплатите и предупрежденията на икономистите
Икономисти и финансови анализатори нееднократно предупреждаваха, че автоматичните механизми за определяне на размера на заплатите в редица сектори, преди всичко в отбраната и сигурността, заплашват да взривят разходите. Но за политиците автоматизмът е и защита, защото увеличенията не изглеждат като политическо решение, а като резултат от заложена формула.
Още миналата есен от Института за пазарна икономика (ИПИ) изчислиха, че разходите за персонал, които плаща бюджетът, ще достигнат 22,8 милиарда лева за 2025 г., като над половината от увеличението е натрупано за последните 3 години. Те достигат 10,6% от БВП, което от организацията определят като исторически максимум. А ръстът на възнагражденията в бюджетния сектор оказа натиск и върху частния, макар и не със същото темпо.
За държава със застаряващо население и остър недостиг на кадри данните са показателни. Между 2019 и 2025 г. възнагражденията в държавното управление и сектор „Сигурност“ са се увеличили със 116%, а учителските заплати - със 122%. Само през 2025 г. разходите за персонал в МВР са скочили с около 40%, в отбраната - с 35%, а в службите за сигурност - с близо 40%.
Сходен процес протече и при пенсиите, увеличили се повече от два пъти от 2021 г. насам. След инфлационния шок увеличенията бяха социално оправдани и трудно можеха да бъдат избегнати. Проблемът е, че нито едно от правителствата не се зае сериозно с въпроса как тези разходи ще бъдат финансирани в дългосрочен план. Политическият стимул беше да се даде повече днес. Фискалният въпрос беше оставен за утре.
Технологията предвижда контрол
България продължава да е сред най-слабо задлъжнелите страни в ЕС, но ЕК отбелязва ръста на дълга, който от 23,8% от БВП в края на 2024 г. ще стигне 32,3% тази година и 35,5% - през 2027 г. Ако Съветът на ЕС одобри предложението на Комисията, страната ще бъде поставена под засилено наблюдение на публичните си финанси за четири години и ще бъде принудена да изпълнява план с коригиращи мерки. Намалението на разходите ще се съгласува с Европейската комисия.
Ако не предприеме действия, предвижда се глоба до 0,05% от БВП, която се натрупва на всеки 6 месеца. На практика обаче няма случай държава да е платила такива санкции заради самия прекомерен дефицит. Механизмът е замислен като възпиращ инструмент, но страните почти винаги получават нови срокове, препоръки и коригиращи пътеки, преди да се стигне до финансово наказание.
България може да се сблъска и с временно спиране на европейски средства, но Брюксел почти никога не стига дотам. Истинската тежест на процедурата е другаде - в политическия сигнал към инвеститорите и в натиска върху правителствата да ограничат разходите. За България тя хвърля сянка върху оптимизма на кредиторите и на рейтинговите агенции, които повишиха оценките си за страната именно заради членството в еврозоната.
Иронията е, че едва шест месеца след присъединяването към валутния съюз, България се оказва под специално наблюдение. И все пак най-горчивото послание е адресирано към българските политици: че периодът, в който всяко управление можеше да прехвърля сметката на следващото, приключи.
Политическата цена
Съветът на ЕС ще реши дали да утвърди процедурата. Но министърът на финансите Гълъб Донев вече обяви, че правителството ще представи конкретни мерки със срокове и няма да чака ЕК да наложи такива при прекомерен дефицит. Разбираема е тази готовност. Ако България не намали дефицита до разрешения лимит, първото правителство с абсолютно мнозинство от десетилетия насам ще бъде лишено от значителна част от свободата си да определя публичните разходи. А това се случва преди президентските избори тази есен и местен вот догодина, когато всяко ограничаване на разходите ще има не само финансова, но и политическа цена. “Прогресивна България” се кани да разбие монопола на ГЕРБ в местната власт.
Според финансовия министър, ако не бъдат предприети действия, бюджетният дефицит би достигнал 7,4% от БВП, а към него трябва да се добавят и над 2 млрд. евро неразплатени задължения към пътната агенция и общински проекти. Обсъжда се премахване на автоматичните механизми за обвързване на бюджетните заплати със средната и минималната работна заплата, преструктуриране на администрацията, мерки срещу сивата икономика…
Изкушението да се търси виновник
Но нищо не е окончателно. Новата власт се страхува, че би избухнало напрежение, а надеждите, които ѝ възложиха избирателите, ще бъдат заменени от гняв и недоволство. Народът бързо разлюбва. И тъкмо тук се появява изкушението виновникът да бъде потърсен другаде. Премиерът Румен Радев побърза да обвърже проблема с присъединяването към еврото и с твърдения, че реалното състояние на публичните финанси е било прикривано, което упорито твърди и “Възраждане”. “Дефицитът за миналата година е бил доста над 3%, както лъжеха, за да постигнат поставената цел за влизане в еврозоната. А тази година дефицитът ще бъде още по-голям. Тоест балонът се спука”, заяви той.
По официални данни дефицитът за 2025 г. е 3,5%, но ЕК приема, че е допустим предвид дерогацията за повишените разходи за отбрана. Според Радев дефицитът е резултат от години на манипулации, източване на държавни дружества и „грабеж“. Подобна теза има политическо предимство. Тя прехвърля разговора от въпроса как да бъдат овладени разходите към въпроса кой е виновен за тях. И най-вече позволява недоволството от неизбежните ограничения да бъде насочено към еврото, вместо към политиките, довели до дефицита.
Меденият месец на властта приключи бързо. Ако България иска да овладее разходите, трябва да върже ръцете на политиците.
