Европа гори – буквално и преносно.
Още е началото на юли, а континентът вече е обхванат от тежка гореща вълна и задълбочаваща се суша. В Испания и Португалия термометрите минаха 46 градуса, във Франция температурите не падат под 40, а нощем въздухът не се охлажда. Жега, каквато обикновено идва в края на юли, вече ни удря с пълна сила – месец по-рано.
Това коментира във "Фейсбук" Юлиан Попов.
Това не е първият подобен епизод. През 2003 година горещата вълна взе около 70 000 жертви.
През 2022 – нови хиляди починали, милиарди евро щети, пожари, сривове в земеделието и енергетиката. А сега, само две години по-късно, сме изправени пред същото. Само че по-рано, по-интензивно и по-продължително.
Климатичните промени вече не са „някъде в бъдещето“ – те са тук. Горещините и сушите стават по-чести, по-екстремни и по-опасни. Почвата в голяма част от Европа е напълно изсъхнала. Водните запаси намаляват. Реките се свиват. Фермерите в Германия, Франция и Нидерландия вече губят реколта. Хората в Испания и Италия страдат. А горите горят – в Турция, Гърция, дори в Полша.
Всичко това носи не само екологични, но и икономически и геополитически последици.
Allianz вече прогнозира, че горещините може да свалят БВП на ЕС с 0.5% тази година. Хранителната и енергийната сигурност са под заплаха. А след всяка тежка суша идват нови бури и наводнения – изсъхналата почва не задържа вода, а екстремните валежи разрушават инфраструктура и отнемат животи.
И докато всичко това се случва пред очите ни, нашите реакции остават бавни, плахи и неадекватни. Плановете за адаптация се пишат, но не се изпълняват. Градовете не са подготвени. Уязвимите групи са оставени сами. Инфраструктурата не отговаря на изискванията за по-високи климатични стресове.
